В края на март работници протестираха пред Народното събрание срещу "умишлените действия срещу "Булгартабак" и съкращаването на 400 души". |
Официалната позиция на Министерството на икономиката е, че то, както и Агенцията за следприватизационен контрол (АПСК) не могат да контролират друго освен задължението по приватизационния договор от 2011 г. за запазване на предмета на дейност през следващите 10 години. Ако спирането на "София-БТ" продължи повече от 12 месеца или бъде спряно друго предприятие от холдинга,
ще бъде наложена неустойка в размер на 100 100 000 евро,
както е предвидено в договор, каза изпълнителният директор на АПСК Емил Караниколов по време на заседанието на парламентарната комисия по икономическа политика, в което се включиха и представители на синдикатите.
До протестите на работниците се стигна, след като "Булгартабак" бе принуден да спре износа за Близкия изток и обяви намерения за съкращаване на близо 400 работници. Според извършената проверка от служителите на АПСК е било установено, че в "дружеството не се извършва производствена дейност". Категорично изразеното становище на министъра на икономиката е, че "към днешна дата няма други нарушения по договора".
Синдикатите не са доволни от тези обяснения. В писмо до медиите от КНСБ и КТ "Подкрепа" те обвиниха Божидар Лукарски в бездействие. Според тях "явно нежелаещ да бъде обективно запознат със случващото се, министърът заявява, че "фабриката в цялост няма да прекрати своята работа" и че той е запознат, че от 303 предложения за прекратяване на трудовите правоотношения 263 са приели по-високите обезщетения.
Браншовите синдикални структури на Независимия синдикат на тютюноработниците (НСТ) към КНСБ и Националния синдикат тютюнева промишленост (НСТП) към КТ "Подкрепа" съобщиха за писмо от иракската компания Ronahiya Shavi, която през миналата година е предложила на "Булгартабак" да изкупува цигари на стойност 100 млн. долара годишно и да ги разпространява в Ирак и Иран. Подтекстът на тези твърдения са, че БТ не е обърнал внимание на офертата, защото е предпочитал установените канали, заради които се твърди, че Турция е забранила достъпа на Делян Пеевски.
Тютюневите синдикати заявяват, че от кабинета на министър-председателя през август 2015 г. са му препратили от кореспонденцията между "Булгартабак холдинг" АД и адвокат Даниел Пенков писмо за намерение за изкупуване на продукцията на "Булгартабак-холдинг" АД с искане за съдействие за разрешаване на търговско-икономически договорености между цигарения холдинг и дружество Ronahiya Shavi Company с представител адвокат Пенков.
От министерството на икономиката съобщиха, че писмото е препратено до ръководствата на АПСК, Агенция "Митници" и на "Булгартабак-холдинг". Във връзка с това писмо министър Лукарски беше категоричен, че няма законово основание да осъществява каквато и да е намеса в търговските отношения между частни юридически субекти.
Но
провалът в "Булгартабак" стана възможен с активното съучастие
на няколко държавни институции. На първо място, това е Комисията за защита на конкуренцията, която разреши придобиването на холдинга от неизвестно физическо лице. По-късно бяха извършени няколко прехвърляния, но както показа последният избор на директори на цигарения холдинг, това лице, стоящо зад фирмата от Дубай TGI Middle EAST, все още контролира холдинга. Следователно депутатите и министърът на икономиката, които вдигаха рамене в отговор на въпроса кой е собственик на "Булгартабак", просто трябва да попитат КЗК. Защото комисията знае, видно от нейното решение, с което реши придобиването на БТ през 2014 г. След това комисията разреши прехвърлянето на част от дела на Livero към друга офшорка - "Удфорд Естаблишмънт". През 2015 г. КЗК разреши нова концентрация - придобиването на "Баранко" (на свой ред под контрола на офшорката от Белиз "Дрослиан") и "Юрий Гагарин", и за да го направи, заяви, че е проучила всичко и е установила, че "Дрослиан" няма връзка с БТ. Следователно комисията или знае кой е реалният собственик на цигарените фабрики, или не си е свършила работата.
На второ място, "Булгартабак" е публично дружество. Като такова то има редица задължения, свързани с разкриване на информация по Закона за публично предлагане на ценни книжа. Например то е длъжно да съобщи на борсата за намерението си да спре дейността на "София-БТ". До момента това не е направено.
Освен това чл. 114 от ЗППЦЦК ограничава прехвърлянето на активи на публични дружества, за които не е получено разрешение от общото събрание на акционерите. Но когато дъщерно дружество на публично дружество прехвърля активи, одобрението се дава не от акционерите, а от директорите на публичното дружество (в случая СД на "Булгартабак-холдинг"), въпреки че ефектът е равностоен.
Друго изискване, което не е спазено, е публикуването на протокола от общото събрание на холдинга на 31 март. БТ - доскоро най-голямата компания на борсата, за пореден път нарушава това изискване под благосклонния поглед на Комисията за финансов надзор.
Свои възможности за контрол имат още митниците, които контролират търговията с акцизни стоки, както и НАП. Инспекцията по труда също е длъжна да се намеси, когато става дума за масови уволнения.
Производството на тютюневи изделия и обработката на тютюн са високо регулирана дейност. Има закон за това и според този закон, за да се произвеждат цигари, е необходимо разрешение, издадено от Министерския съвет. Това разрешение се издава на лица с добра репутация, финансови възможности и доказан произход на средствата, както и такива, които разполагат със съответните машини. Необходимо е да се подаде декларация за размера, произхода и основанието за притежаваните средства за осъществяване на дейността, за която се иска разрешение, и тя се проверява от НАП. Това разрешение е безсрочно, но може да се отнеме, ако цигарените фабрики вече не отговарят на описаните условия. Въпросът, който никой не зададе, е дали фабриките на "Булгартабак" все още са в тази хипотеза.