Новият премиер на Украйна най-вероятно ще е Владимир Гройсман, който е председател на парламента и е смятан за един от най-близките хора на президента Петро Порошенко. |
Самият Гройсман е бивш кмет на град Виница, родния град на президента на Украйна, и е смятан за зависим политик, който тясно е свързан с Петро Порошенко. Още когато той се заклеваше за президент, много наблюдатели отбелязаха, че Порошенко е трудохолик, който е свикнал всичко да зависи от него. От гледна точка на държавния глава именно Гройсман е най-добрият министър на отбраната и на външните работи, които трябва по неговата логика да са послушни изпълнители на волята на президента. Сега и премиерският пост най-вероятно ще стане "послушен".
Към какво ще доведе така очакваната оставка на Яценюк? При всички положения към отсрочка на нови парламентарни избори, за което не молят, а направо
настояват западните партньори на Киев
и финансовите донори на Украйна. Почти всички местни политолози прогнозират предсрочен вот за нова Върховна рада след минимум една година, до есента на 2017 г. Това обаче може и да се промени заради панамския офшорен скандал, който се вихри около президента.
Каква би била новата коалиция в парламента? Практически е гарантирано, че тя ще бъде неустойчива и слаба - с двама основни играчи в лицето на "Блока на Петро Порошенко" и "Народния фронт". "Обновлението на правителството ще е не по-малко от 80%", смята украинският политолог Тарас Березовец, като според него НФ съществено ще увеличи своето присъствие. Почти е сигурно, че своите постове ще запазят вътрешния министър Арсен Аваков и правосъдния министър Павел Петренко, които са приближени до Яценюк. Очаква се неговата формация да получи най-малко още четири министерства и поста на председателя на парламента в лицето на Андрей Парубий. "На 90% е сигурно, че постът на първия вицепремиер, заедно с този на министерството на икономиката, ще получи Борис Ложкин", каза Березовец. Ложкин, засега е шеф на администрацията на президента и се смята за "двигател" на иначе буксуващите икономически реформи.
Тези две фракции в парламента обаче не събират нужното мнозинство от 226 гласа и за да си ги набави, БПП предприе невиждана досега в украинската политика маневра. От партията на Порошенко съобщиха преди дни, че спират депутатските пълномощия на двама депутати - Николай Томенко и Егор Фирсов. По този начин партията за пръв път използва новите законодателни промени, според които по този начин вече могат да се наказват народните представители, които са напуснали парламентарните група, с която са влезли в парламента. На мястото на двамата в парламента вече оперативно се настаниха двама нови депутати, които ще са доста по-послушни от своите предшественици. Освен това БПП започна буквално да си "пазарува" отцепници от другите партии в парламента, нещо, което е крайно непопулярно сред обществото и се свързва с бившето управление на Виктор Янукович.
Тези непопулярни мерки бяха предприети от Порошенко и Яценюк след неочаквания отказ на формацията на бившия премиер Юлия Тимошенко-Баткившчина да участва в една нова коалиция. Според няколко източници в Киев първоначално нейният заместник Андрей Кожемякин потвърдил участието на партия в едно ново управление. След това обаче Тимошенко е поискала редица неизпълними социални искания, които противоречат на договореностите с Международния валутен фонд(МВФ). След това бившата премиерша захлопна вратата и се присъедини към опозицията. Другата парламентарна партия "Самопошч" на Андрей Садовой също не е в добри отношения с БПП и РФ, тъй като те я обвиняват в сговор с "Опозиционния блок", който се смята за проруска формация и наследник на бившата Партия на регионите на Янукович. Наскоро редица управляващи пък обвиниха Радикалната партия на популиста Олег Ляшко, че си сътрудничи с донецкия олигарх Ринат Ахметов. Журналисти разкриха, че Ляшко лично се е срещал с Ахметов в Мариупол, и изведнъж се обяви за защитник на отечествената металургия.
По този начин става ясно, че Петро Порошенко е поел голям риск, за да разреши сегашната политическа криза, като залага на една много неустойчива партийна конструкция, в която няма да участват Тимошенко и депутатите, които се свързват с още един украински олигарх - Игор Коломойски. По този начин предсрочните избори вече са все повече желани от бившите съюзници в прозападната коалиция в лицето на "Самопомошчь", "Баткившчина", радикалите на Ляшко, както и
набиращия все по-голяма популярност "Опозиционен блок".
Извън тази схема се оказа огласеният гръмко преди време политически проект на бившия грузински президент Михаил Саакашвили, който сега е губернатор на Одеска област и също се смята за приближен на президента Петро Порошенко. Саакашвили "громи корупцията" из цялата страна, с което си навлече гнева на много местни политици и велможи. Той се готвеше за парламентарни избори още тази есен, което обаче е почти сигурно, че няма да се случи.
Освен всичко друго бъдещата управляваща коалиция няма да може да провежда конституционни реформи, тъй като няма нужните две трети от депутатските гласове. По този начин цялата отговорност за продължаващото понижаване на жизнения стандарт на обикновените украинци и загиващата икономика ще легне върху плещите на президента на Украйна. Порошенко и без това постоянно отбива атаките заради намесата на името му в скандала с офшорните сметки, породен от "Панамските документи".
Заместник-шефът на Института за страните от ОНД Владимир Жарихин смята, че в случай че Арсений Яценюк не беше подал оставка от премиерския пост, то "политическата криза в Украйна щеше да придобие недопустими размери". Всъщност съдбата на Яценюк беше предрешена, след като парламентът оцени негативно работата на неговото правителство и той бе призован от президента да подаде оставка. Жарихин е убеден, че независимо от катастрофалния рейтинг на бившия премиер, той ще остане в политиката, защото засега има собствена политически сила в сегашния парламент. Но със загубата на премиерското кресло Яценюк може да се превърне в "жертвен агнец" заради големия брой корупционни скандали в неговото правителство. "Тази оставка беше абсолютно очаквана", категоричен е Сергей Уткин, който завежда отдела за стратегически оценки в Центъра за ситуационни анализи в Руската академия на науките(РАН). "Формирането на ново правителство с този парламент ще е много трудно най-вече заради съпротивата на голямо брой политически сили в него, както и партньорите на Киев от чужбина", подчертава той. В повечето европейски страни и в САЩ вече открито се говори, че те са недоволни от действията на управляващите в Киев, които така и не започнаха структурните реформи в страната. Най-големият губещ от продължаващата вече няколко години политическа и икономическа криза в страната всъщност са обикновените хора, които все по-малко се интересуват от игрите на властимащите и все повече от тях се замислят да имигрират навън.