(Продължение от миналия четвъртък)



В три последователни текста разискваме тук една скорошна сценка, разиграна от римския папа Франциск в лагера за преселници в Кастелнуово ди Порто - там той изми в златно легенче, а после и целуна десния крак на 12 души, 11 от които от преселническия лагер. В търсенето на произхода и скрития смисъл на тази проява на средновековно варварство стигнахме до едно от евангелията в Новия завет и до едно мозаечно изображение от притвора на цариградската съборна църква "Св. София" (вж. в Свързани текстове първите две части на текста). Навързвайки податките, направихме вече извод, че този обряд само привидно е израз на смирение и молба за прошка; по-дълбокият му смисъл е, че така целуващият засвидетелства притежаването на обдарения с целувката (Йоан 13:9).

Поне веднъж тук (вж. Свързани текстове) е имало случай - на основата на обстоен преглед на данните от средновековната българска история, да твърдим, че (поне) в Средновековна България църквата е създадена лично от княз Борис-Михаил във връзка с идеята му да наложи християнството в България. Не може да бъде открит нито един исторически факт, който да намеква за някакво друго развитие на събитията - и самата църковна организация, и строителството на необходимите за това сгради, както и намирането и назначаването на висшите църковници, всичко това е извършено по държавна повеля, по заповед и под наблюдението лично на княза.

Налагането на християнството в България е замислено и извършено като важна държавна дейност; веднага след това на църквата са възложени за изпълнение политически задачи от съществена държавна важност, задачи, които няма нужда да повтаряме сега, защото са всеизвестни и често обсъждани, включително и на тази страница. Прегледът на историческите събития от това време ни уверява категорично и без никакво съмнение, че на налагането на християнството владетелят и определен кръг от висши аристократи около него гледат като на държавна повеля, на важна политическа задача и въпросите на вярата нямат никакво отношение към изпълнението на тази повеля; княз Борис-Михаил и приближението около него смятат изпълнението на тази политическа задача за толкова важно, че не се спират дори пред твърде рискованото от политическа и военна гледна точка кърваво потушаване на масовото Антихристиянско въстание от януари-март 866 г., което се подига в резултат на налагането на християнството (него разгледахме подробно пак тук в началото на тази година).

Никакви верски причини за приемането на християнството не можем да открием и при покръстването на западните и на източните славяни, което също сме разглеждали тук преди време. Пропагандната сценка от 24 март т. г. с участието на римския папа Франциск и на 12 вярващи от разни религии ни дава повод да се върнем обаче още по-назад във времето - при императорите във Византия от ранния IV в. от н. е.



* * *



Дори бегъл поглед върху последователността на историческите събития ще ни увери, че узаконяването на изповядването на християнството във Византия с Едикта за търпимостта на император Галерий от 30 април 311 г. изглежда странно (вж. подробно Свързани текстове). Само 10 години по-рано, през 303 г., започва издаването на страховити императорски разпоредби, с които християните са поставени извън закона заради противодържавната си дейност; което ще трябва да признаем, впрочем, за съвсем справедливо според наличните исторически сведения.

Изведнъж и твърде неочаквано тежкоболният император Галерий издава пет дни преди смъртта си документ - въпросният Едикт за търпимостта - с който християнството е признато за равноправна религия. Предположихме с голяма доза увереност, според симптомите, описани в изворите, че император Галерий страдал от едно ужасяващо заболяване, нелечимо и днес - гангрена на Фурние, която се развива, може би, първоначално от рак на пениса и протича крайно мъчително. Според справката, която тогава направихме за това заболяване и в съответствие с историческите изворите, се налага да заключим, че след като умира бавно в чудовищни мъки поне година, пет дни преди смъртта си императорът би трябвало не само да не може да се занимава с държавни дела, но болките са били толкова силни, че вероятно той е прекарал тези последни свои дни практически изцяло в безсъзнание*; още повече, че в последните му дни слугите, дори и при заплаха със смърт, отказват да почистват дълбоките страховити рани, които вече са обхванали обширни части от разлагащото се тяло на императора, а миризмата била толкова ужасна (вж. Извори в Свързани текстове), че здрав човек е можел да загуби съзнание, ако се е намирал в близост.

Отново отделихме място на болестта на император Галерий, защото това е от съществено значение - писъците на императора от нечовешките болки, редуващи се с честа загуба на съзнание, и ужасяващата миризма на разлагащото се тяло пет дни преди неминуемия летален изход по никакъв начин не предполагат занимания с каквито и да е държавни дела - с подписването на Едикта за търпимостта на 30 април 311 г., например. Нещо повече, този указ е точно противоположен на подвисваните в продължение на осемте предходни години укази с точно обратно съдържание - за поставянето на християните извън закона заради противодържавната им дейност.

Неоспоримите исторически сведения ни налагат само три възможни обяснения. Първата възможност е умиращият в страшни мъки император Галерий да е бил подведен да подпише Едикта за търпимостта или да го е подписал с надеждата за излекуване. Втората възможност е заговор на християни в императорското обкръжение, които са подправили императорският подпис. Третата възможност е постигнато предварително споразумение между забранените християнски общности и светската власт за вдигане на забраната за изповядване на християнството срещу определени държавни и политически задачи, които християнската църква се наема да изпълни. Изборът на една от трите възможности е всъщност най-голямата тайна на християнската църква - нейната еволюция от забранена противодържавна организация в деен участник във властта, с произтичащите от това вече повече от хилядолетие и половина несметни материални облаги.

Вероятно някой друг път ще видим, че е възможно да са верни и трите изброени току-що възможности - едновременно и на куп. Християнската църква преди и след 311-313 г. и особено от края на все същия IV в. е съвършено различна и това е нашето основание за предполагаемото споразумение между църквата и светската власт във Византия; всичко друго е само пропагандна пелена, предназначена за лековерните, нищите, слабите, необразованите, пренебрегнатите, нещастните и отхвърлените. Тази пелена ни се иска да повдигнем.



* * *



Въпросите на византийския цезаропапизъм са твърде съществени за разбирането дори на съвременния ни свят. Ето защо по всяка вероятност тук пак ще се върнем на разглеждането им; особено когато съвременните ни събития го наложат. Между християнската църква и светската власт във Византия, а и във всички държави, в които православието е държавна религия, съществува особена връзка - описахме християнската църква в Средновековна България преди време като своеобразно министерство на култа и церемониите, и това е точно така навсякъде в православните държави и на първо място във Византия, където този модел изглежда е измислен.

Впрочем можем да дадем като пример пълната безизходица, в която се намира например съвременната Българска православна църква през последния четвърт век - без да е част от държавата тя не престава да се лута и продължава да няма никаква представа с какво би могла да се заеме. (Заблуда е да се смята, че във времето от средата на миналия век до 1990 г. Българската православна църква е стояла бездейна - макар формално тя да бе отделена от държавата, всъщност й бяха поставяни за изпълнение изключително важни държавни задачи; и тя ги изпълняваше според силите си.)

Този модел на взаимодействие между светската власт и църквата не е изобретение на княз Борис-Михаил, зает е от съвременната му византийска политическа теория и практика, чиято всеизвестна прагманичност не би допуснала каквито и да е основания "свише" да нарушат държавните интереси; на никаква цена.

В противен случай Източната Римска империя и нейната продължителка Византия не биха просъществували чак до 1453 г.

____________

* Болките при заболелите от гангрена на Фурние в последен стадий дори днес, при изобилието от високотехнологични обезболяващи, не могат да бъдат овладяни в приемлива степен.







Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=797593

("Харизмата на царската власт не е далеч от свещенството")

http://www.segabg.com/article.php?id=798549

(Притежаващият император)

http://www.segabg.com/article.php?id=622991

(Българската православна църква винаги е под крилото на светската власт)

http://www.segabg.com/article.php?id=623904

(Голямата тайна на Българската православна църква)

http://www.segabg.com/article.php?id=624772

(Духовенството е удобно настанено до полите на властта)

http://www.segabg.com/article.php?sid=2013062700040001301

("Нека всеки е свободен сам да избира религията си")