Икономическите размисли не са ми присъщи и нямам навик да им се отдавам. Това тук са по-скоро бегли подозрения, проблясъци на инстинкта за самосъхранение, догадки и очевидности, с които свикваме така, както свикваме с пейзажа. Всеки си има версия за онова, което го обгражда, както и за протичащото в този обиколен свят. По-любопитните имат и по повече версии, но рядко ги огласяват.

Понякога версиите от различен характер се пръкват в главите на хора, които нямат никаква нужда от тях. Те не могат да ги приложат, да ги осребрят, понякога дори да ги споделят. Има версии, които не са за споделяне. (На мен най-често такива ми се явяват.) Така и с тази, която вкратце ще изложа. Осени ме тя посред текущите обществени гърчове и едва не възкликнах: "Гениалното е просто!". Но се отказах - нескромно е откъдето и да погледнеш. А и ясно е, че не съм аз откривателят:



други са я изобретили тази гадост



и преспокойно я прилагат. Ако има гении - те са между тях.

Очаквахме да процъфтим след влизането в ЕС, толкова дълго очаквахме, че вече ни се струва, сякаш сме наистина процъфтели. Просто през тези години загубихме представа какво е да цъфнеш и да завържеш. Навъртяхме близо две петилетки в съюза, в който всички преди нас си оправиха положението, а резултатите ни си останаха нищожни. Такъв смайващ ефект от присъединяването не се помни в историята на общността. Тя е направо стъписана от нас. Такъв (обратен) резултат не може да се постигне без единството и общите усилия на нашите управляващи от всички бои. Закриването на българската икономика се извършва с неподражаема последователност. Какво гласи, впрочем, нашата скромна версия по въпроса?

В обикновените държави (нормални, бели, развити и пр.) управляващите се грижат за възхода на стопанството, осигуряват прилично законодателство, пазарни условия, добра данъчна политика, приток на работна ръка (образованието!), справедлива съдебна система, защита на конкуренцията и всичко, което икономическият организъм на страната изисква като климат, защита и насърчение. Не трябва да идеализираме чуждестранните политически върхушки - и те не управляват със зашити джобове. И там



шашмата не е изчезнала от дневния ред на министерства,



президентства и партийни централи. (Даже, ако си припомним, далавери в странство се разкриват повече, отколкото у нас; тук това клони към нула.) Но в онези (другите!) държави самите управници имат стимул икономиката да разцъфтява. По-силни фирми и предприятия, по-динамичен икономически живот, внушително производство, национален продукт, това са повече данъци в хазната, повече пари, които в крайна сметка същите управници разпределят: известна част от тях - и помежду си. Вероятно имат самочувствието, че са си ги заслужили, след като са допринесли за добрите показатели (и пари!) в националното стопанство. И те наистина имат принос, само дето не трябва да си го слагат в джоба...

Различно се разиграват нещата в България. Тук създаването на условия за честен и успешен бизнес е извън грижите на държавата, тук насърчаването на местни търговци и производители, привличането на чужди инвеститори (и данъкоплатци!) е извън днешната политическа мода, тук градивното законодателство и честната съдебна практика са като видения от други ширини. Не че управниците имат нещо против да гребнат за себе си и от постъпленията в бюджета, не, а те и го правят. Но всъщност



техният комат идва от Европа.



Европейските пари са техният корупционен "масив", него те раздават и като раздават - прибират. Странно, но изглежда, има за всички. И защо тогава да се напрягат за раздвижване на икономиката, за насърчаване, за укрепване, за защита? Заради едното намаляване на безработицата? Или заради растежа на пенсии и заплати? Или за съживяването на цели области от страната, заглъхнали в бедност и безнадеждност? Това, очевидно, не са приоритети на българските управници. Изглежда, европейските пари ги правят лениви, пълният стомах притъпява енергиите им, икономиката е последна грижа, по-последна, да речем, от наднорменото тегло...

Днес българската политическа класа няма причина да заработва своя пай от прилична национална икономика. Готовите европейски милиарди осигуряват нейното угояване. Енергиите, които тя влага в управлението на държавата, са свързани единствено с разпределението им. И с пукотевицата около това. Пукотевица и пушилка, прах в очите и приказки на корем.

Тази класа е заприличала на човек, свикнал да живее от социални помощи.



Няма причини да работи, парите сами идват при него.



Разликата с човека, за когото говорим, е, че той е на социалното дъно, а те са на социалния връх. Да богатееш без принос - това е заветният лукс в днешния свят.

Не ме е еня, че ще ме пишете антиевропеец. Европа е невинна, даже мисля, че хич не й се дават тези средства. В нашия случай тя дори напомня Европа от легендата, този път отвлечена от нашите олигархични бикове - един миг невнимание и после цял живот брак...

В интерес на истината не трябва да се вторачваме само в европейските пари. Има и други милиарди, които се стичат в ръцете им. Пари от контрабандата, от наркотрафика - няма нужда от инвестиции, няма главоболия. Това, което другата икономика я попарва и съсипва (бюрокрация, нечестно правосъдие, алчна администрация и пр.), тези "отрасли" ги развива и окрилява. За какво ти е стопанство, за какво ти е пазар!

Сега потриват ръце и за печалбите от трафика на хора. В интернет, казват, вървели залагания за оградата по южната граница - ще я бъде ли, или не? Това някои го приемат като извратено чувство за хумор. Но такива шегички в България най-често преминават в самосъжаление...