Срещата на върха на НАТО във Варшава през юли ще бъде първата след тази в Уелс през 2014 г., когато беше взето решение страните членки да отделят повече пари за отбрана и модернизация на армиите си. България тогава официално пое този ангажимент и след няколко месеца ще трябва да даде отчет какво е свършила за изминалите две години. Лошата новина за българската делегация, която тогава отново ще бъде водена от президента Росен Плевнелиев, е, че страната ни не удържа на обещанието си. За това време нито се модернизира армията, нито беше увеличен бюджетът за отбрана.

Вероятно тук веднага ще се намери някой представител на властта, който да каже, че не е вярно, защото тази година бяха дадени 160 млн. лв. повече за войската. Но това ще е официалната позиция за пред НАТО. Истината е, че България не увеличи парите си за отбрана и не изпълни обещанието си. Това го показват числата, а пред тях и правителството ще мълчи.



Намаление вместо увеличение



Според доклада за състоянието на въоръжените сили, приет от Министерския съвет, се наблюдава плавно намаляване на парите за отбрана. През 2010 г. те са били 1.72% от БВП, 2011 г. - 1.42%, 2012 г. - 1.41%, 2013 г. - 1.49%, 2014 г. - 1.35% и 2015 г. - 1.30%. В данните за миналата година са калкулирани допълнителните пари, които правителството отпусна, след като се стигна до невъзможност да се плащат заплати. Тук влизат и разходите за висшите военни училища. Реално обаче в постановлението за държавния бюджет от парите за отбрана през 2015 г. са били отделени 1.19% от прогнозния БВП.

Това се вижда ясно и от НАТО. Данните за България в "Годишния доклад на генералния секретар на алианса за 2015 г." са повече от тревожни. Заделеният процент от БВП за отбрана за периода 2007 - 2014 г. е спаднал от 2.3% на 1.35%. За 2015 г. разходите за отбрана са 599 млн. долара, при очакван БВП от 53 млрд. долара. За сравнение Гърция, въпреки финансовата криза, е похарчила за отбрана почти 4.78 млрд. долара, или над 8 пъти повече от България при очакван БВП от 244 млрд. долара, т.е. при 4.6 пъти по-голям БВП спрямо българския. Друг пример е Естония, която е отделила 2.04% от БВП за отбрана, или 467 млн. долара, при очакван БВП от 24 млрд. долара и население от около 1.3 млн. Тоест при 2.2 пъти по-малък БВП Естония е отделила 78% от разходите, които България отделя.



Шах - мат



Вероятно давайки си сметка, че всички тези тревожни данни ще бъдат изнесени на срещата на върха във Варшава, правителството реши да смени тактиката, създавайки впечатление, че армията става топ приоритет. Нищо, че само допреди няколко месеца я слагаше на последно място след лекари, учители и пенсионери (не че нещо съществено беше направено за тях).

Първият ход на кабинета беше да отпусне допълнително 160 млн. лв. за модернизация на армията. Така реално в годината на срещата на върха бюджетът за отбрана се връща на размера си от годината, в която обещахме да увеличим парите. Средствата бяха отпуснати за покупка на нови кораби и изтребители, но проектите едва ли ще започнат тази година. Така че към този момент не е ясно дали тези средства ще отидат за модернизация, или отново за работни заплати.

Вторият ход беше да се одобрят мащабни проекти за модернизация. В края на март кабинетът взе решение да започне покупката на нови изтребители, построяването на два бойни кораба и доставка на нови двигатели за МиГ-29. Общата стойност на проектите според военното министерство е около 2.5 млрд. лв. Тук не включваме пълния размер на проекта за нови изтребители, тъй като в тези пари влизат само половината - 8. Иначе цялата сума вече достига около 4 млрд. лв. Решението на кабинета повдигна много въпроси, които така и не намериха отговори, което говори, че всичко това е, за да се имитира дейност преди срещата на върха в Полша.



На тъмно



Въпреки че МО се бие в гърдите, че има нов подход чрез създаването на дирекция "Проектно управление" и на Борд за управление на портфолио от проекти, никой не разбра какво точно предвижда решението на МС. Всеки един от тези проекти беше одобрен на тъмно без яснота какво се предвижда, как ще се реализира, как ще се плаща, ще има ли обществени поръчки или ще се водят директни разговори.

Някои изказвания през последните дни будят притеснения относно проекта за нови кораби, създавайки усещането, че там вече всичко е предрешено. "Аз съм обещал, че ще произведем тези кораби, и съм убеден, че след това ще имаме и пазар на тези фрегати", заяви на 10 април във Бургас премиерът Бойко Борисов. Думите му вероятно означават, че се изключва вариантът страната ни да си поръча нови кораби от чужбина, както направи например Русия с френските "Мистрал", а задължително ще бъде възложено на български производител. До този момент обаче няма данни някоя компания в България напълно самостоятелно да е произвела цяла фрегата.

Не стана ясно и как ще се финансират подобни разходи от милиарди левове. Затова само ден след решението на МС финансовото министерство набързо приземи плановете на правителството. Което още веднъж повдигна въпроса какво точно се е обсъждало на заседанието на кабинета и следи ли той за тези свои решения. Неофициално от бюджетното ведомство заявиха, че максималното ниво за финансиране на подобни покупки в бюджета за догодина е 200 млн. лв., като това ниво ще се запази и по-нататък. Според източници от МФ не е реалистично тази година изобщо да се стигне до авансово плащане за купуване на изтребители и в рамките на наличните 160 млн. лв. ще се плащат само новите двигатели на МиГ-овете и евентуално вноска за корабите. Бюджетната прогноза до 2018 г., приета от правителството през април 2015-а, потвърждава тази неофициална позиция на МФ. Определените на Министерство на отбраната разходни тавани за периода 2016-2018 г. (954,58 млн. лв. годишно) няма да позволят изпълнение на програмата за модернизация.

По всичко личи, че правителството отделя много време, за да заблуждава НАТО, че прави нещо, за да изпълни ангажиментите, които е поело. Номерът обаче едва ли ще мине и сериозните критики по отношение на България предстоят. То обаче лъже и данъкоплатците, че прави нещо, за да гарантира националната сигурност. А предизвикателствата пред нея нарастват постоянно.