|
| ---- |
към нашия печат,
над всяка свестна статия
тя маха жълт плакат:
"Молчать! Не рассуждать!"
Газети изпокъсани
извиват мършав врат,
споглеждат се навъсени
и чуват изотзад:
"Молчать! Не рассуждать!"
Започнеш, с извинение,
за кражби, за разврат
и свършиш с обявление
за дини, зарзават -
"Молчать! Не рассуждать!"
Напишеш ли за времето,
за прашния ни град -
проблеснат пак калемите
и чуеш вик познат:
"Молчать! Не рассуждать!"
(ЦЕНЗУРАТА)
* * *
Жених бе мракът, глупостта пък булка
и брак свещен ги свърза тях.
Под песента на дяволска цигулка
бе първият им общи грях.
На брачното легло в таз вечер първа
от мрака и от глупостта
роди се не дете, а зла свекърва
и цензура назва се тя.
Като дете на глупостта, тя, зла и гневна,
против ума се опълчи;
родена в тъмно, съскаше вседневно
към всяко снопче от лъчи.
И щом бе вече немощна и слаба,
непразна се усети тя
и за наследник тази жълтозъба баба
закон печатен завеща.
Затуй в часа на нейната кончина
камбана празнично не бий -
замлъкна тя, а ето хищно зина
отрок със същите зъби.
.