"Панамските документи" може да станат сламката, счупила гръбнака на камилата. Макар че са повече медиен, отколкото финансов скандал. В предишни удари срещу сатанизирания "офшорен" бизнес имаше повече финансова информация, силни анализи и факти за ролята на данъчните убежища за



ерозията на публичните финанси



в световен мащаб. Като скандала "Офшорлийкс". Тогава на публиката предоставиха реални данни и документи за практиките на сравнително новата финансова дисциплина BEPS*. Разкритията накараха много по-широка от всякога група страни да се заеме с проблема. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР, OECD) на развитите индустриални страни още от 70-те години работи срещу избягването на данъци. Но то се считаше за "проблем на богатите" държави. Развиващите се страни не обръщаха особено внимание, някои открито се възползваха. Но след скандала "Офшорлийкс" и развиващият се свят проумя, че е станал жертва на същата практика и дори губи повече като сума и като дял в бюджетните приходи от индустриалните страни. И Г-40 прие цял поменик от мерки, които сериозно ще свият възможностите за най-откровените данъчни измами още от догодина. В сравнение с "Офшорлийкс"



Панамската афера е повече шум,



отколкото разследване, повече шоу, отколкото програма. Неслучайно още в първия залп на скандала "изстреляха" най-ярките имена, включително такива, за които няма факти да са сторили нещо нередно, като президента на Русия, или пък имат косвена връзка с герои от досиетата, като президента на Китай, или роднинска връзка (премиера на Обединеното кралство). Извън набъркани в скандала атрактивни имена, откровено подвеждаща риторика и безпрецедентно широк медиен отзвук нищо ново няма в панамския скандал. Мисля, че спектакълът вече свършва, а медийните му внушения ще бъдат бързо дискредитирани, защото в дискусията вече се включват сериозни юристи и икономисти, като известния у нас Ричард Ран, който има дълбоки познания и реален опит в "офшорната" тема - от години съветва правителството на Каймановите острови как да изгради сериозна система за



удобно корпоративно гражданство



Това е истинският смисъл на трансграничните структури, изграждани вече не само от мултинационалните корпорации, но и от далеч по-скромни икономически групи, за да ползват напълно легално предимствата на данъчната оптимизация. Явна лъжа е, че "офшорните зони" (клише, отдавна празно от съдържание) са само едни бандитски убежища. Никакви "офшорни зони" няма. Има държави, които предлагат удобна и изгодна среда за бизнес - стабилни, ясни закони, ниски или никакви данъци (особено за "чуждестранните приходи"), облекчени изисквания за регистрация на дружества, ниска неданъчна тежест, отлични комуникации, добро банково обслужване. Право на всяка нация е да устрои държавата си така, че да е привлекателна и конкурентоспособна, желана дестинация за напълно легален и прозрачен бизнес от цял свят, корпоративното й гражданство да избира фирми от развити, развиващи се и изоставащи страни. Тази конкуренция започва от 50-те, когато някои страни въвеждат



практиката на "удобния флаг"



(flag of convenience): отварят националните корабни регистри за чуждестранни корабособственици да вписват корабите си и да плават под техен флаг. За да избегнат солените такси да регистрират и държат собствеността върху корабите в собствените си страни. Оттогава хиляди кораби на фирми от САЩ и Европа всяка година избират "удобния флаг" на Либерия и Панама. Не за да пиратстват, а за да не бъдат ограбвани от лакоми държави. Ползата от международната конкуренция на "удобните флагове" е очевидна - днес флагът на Англия е от "най-удобните" в света, някогашните кожодерски такси ги няма, отменени са безумните архаични изисквания, които товарят корабособствениците с разходи за безсмислена отчетност и тромава бюрокрация. Същото става сега с удобното корпоративно гражданство и



здравословната фискална конкуренция



между държавите. Време е политиците от всички нации да разберат, че светът е станал глобално село. Всеки бизнес, даже дребният, може да избере седалище в държава, която му дава най-добри условия за учредяване и поддържане на дружество, най-ниско корпоративно облагане, най-евтино и добро обслужване. Днес най-привлекателно корпоративно гражданство предлагат не островни държави, а страни като Ирландия, Холандия, Малта. Щатът Невада е чудесен избор за корпорация (ако няма да развива дейност в САЩ). Едва ли има българин да не иска България да е привлекателна, та чуждият бизнес да желае да домува и работи у нас.

Сигурно



ще видят сметката на "офшорите",



каквито ги знаем. Скоро няма да има фантомни и анонимни дружества, ще отменят номиналните акционери и директори. Но с кьорфишеци като панамския скандал няма да спрат фискалната конкуренция. Международните и националните бюрокрации няма да могат да закрепостят фирмите към държавните бюджети. Утре най-твърдите поддръжници на фискалния остеритет - холандците, ще блокират всеки опит на тромавите бюрокрации в Париж и Берлин да наложат



ново крепостно право,



задължаващо фирмите да се регистрират и облагат там, където произвеждат и продават, и изискващо от гъвкавите, ефективни държави в Европа да облагат доходите колкото в Стара Европа (да не бягат техните крепостни данъкоплатци). Не бива да позволим еврокрацията да премахне данъчната конкуренция и да повлече цяла Европа към дъното. Всяка страна има право да е евтина, гъвкава и удобна за бизнес, да конкурира тромавите и скъпи държави. Холандците, една прагматична морска и търговска нация, чудесно знаят как и се възползват от конкуренцията. Евросъюзът по-скоро ще се разпадне (ако го напуснат страни като Обединеното кралство, Холандия, Ирландия, бъдещата Каталуния), отколкото да приеме "динозавърски" фискални идеи като пакта на "мама" Меркел и социалистическия фискализъм на мосю Оланд.



* BEPS - base erosion and profit shifting, ерозия на (данъчната) основа и пренасяне на печалбите към фискално изгодни дестинации; комбинация от сравнително легални със съмнително легални методи за намаляване на реалната данъчна тежест, една агресивна технология за данъчна оптимизация, все по-често използвана в корпоративните финанси.