|
| Огромна по обем информация се събира в различни центрове - на практика безконтролно. |
Според световните агенции "Майкрософт" е съобщила, че само през последните 18 месеца американските власти
са искали информация за нейни клиенти над 5600 пъти
И в почти половината от тези случаи съдът изрично е определял, че компанията ще подлежи на наказателна отговорност, ако съобщава на засегнатите клиенти за исканията на правителството.
Този случай е просто поредният сблъсък между технологичната индустрия и официален Вашингтон относно защитата на личната информация.
Въпросният пример обаче идва и да покаже колко всъщност сме беззащитни всички ние в България, където няма дори някой, който да се сети да съди или поне да се закани на българските власти за нещо подобно като гореописаното. А е достатъчно да се отбележи, че по закона за специалните разузнавателни средства и по закона за електронните съобщения у нас десетки хиляди пъти някакви анонимни служители от някакви тайни служби подслушват, следят или пък ровят по телефонни разпечатки или имейли. И
почти винаги - без обектите да разберат за това
А наистина става дума за хилядни случаи. За периода от 2002 до 2006 г. ФБР, например, е направило 4379 искания за достъп до трафични данни - мобилни телефони и интернет. За единадесетте месеца на 2008 г. в България са били извършени... 330 000 такива справки. Населението в САЩ през 2009 г. е около 307 млн. Според данните на НСИ през 2008 г. населението в България е около 7.5 млн., а направените справки - около 75 пъти повече, отколкото в САЩ, и то само за няколко месеца.
Трябва да се отбележи, че все пак с поправки в ЗЕС беше ограничен броят на исканията и разрешенията за достъп до трафични данни - до около 30 000 годишно. Но както се вижда от горното сравнение - и това е в пъти повече, отколкото в САЩ. И може да сте сигурни, че в България никой не е разбрал, че някоя служба е имала достъп до разговорите му по телефона или в чата.
И това е така, защото само в около 20 на сто от случаите данните, придобити по Закона за специалните разузнавателни средства и по Закона за електронните съобщения, са стигнали до съда като доказателства.
Само преди дни стана ясно пък, че властта ще се пробва да направи промяна в Закона за електронните съобщения. С нея ще се дава достъп на МВР и специалните служби до данни, съхранявани от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, когато се издирват лица.
Става дума за достъп до данните на мобилните оператори и интернет доставчиците
"Без наличието на такива данни издирването би било по-трудно, по-сложно и по-бавно, което в повечето случаи би увеличило риска за живота и здравето на изчезналия", пише в мотивите към законопроекта. Авторите му искат достъп до информация за "приблизителното местоположение на издирваното лице, за телефонните номера, които е набирал, за датата, часа и продължителността на проведените разговори и т.н.". Предлага се МВР и службите да имат достъп до данните, "когато е налице обосновано предположение, че изчезналото лице е станало или може да стане жертва на тежко престъпление (напр. убийство, отвличане, противозаконно лишаване от свобода, трафик на хора)".
Но е ясно, че тази информация няма да се използва само в тези случаи и
че службите и МВР си гарантират удобен, таен и анонимен за хората начин и път за постоянно следене най-малкото на местоположението и придвижването на десетки и дори стотици хиляди.
И изобщо не е само това. В България на практика ровенето, употребата, събирането, архивирането на лични данни е толкова масово, че отдавна трябваше да бъде обявен краят на личния живот.
Множество изчисления и проучвания сочат, че хората в големите градове, например, са снимани от камери поне по 50-60 пъти дневно. Става дума за камери на фирми, на банки, на КАТ, на полицията, на общините... И макар че на много места има законово изискваните предупреждения, че мястото, районът, помещението е под видеонаблюдение, то, първо, не навсякъде е така и, второ, на всички тези места така и не става ясно кой какво прави със записите. Ползват ли се за нещо, изтриват ли се, съхраняват ли се някъде, охраняват ли се видеоматериалите? Все въпроси, за които няма отговори.
Но и това не е всичко. През последните години
стана особено модерно и взимането на биометрични данни
под път и над път. След като това първо бе заложено в личните документи чрез даването на пръстови отпечатъци, то наскоро бе прието, че такива данни ще бъдат оставяни и по т.нар. здравна реформа. Пръстови отпечатъци ще се взимат по болници и по аптеки. На практика от всеки българин. И това се счита за нормално. В която и да е демократична държава за подобно нещо би имало спорове, скандали, съдене - у нас нищо.
Нещо, което дава смелост на много фирми да си правят каквото искат. Само преди няколко седмици Програма Достъп до информация (ПДИ) разказа в своя информационен бюлетин за лоши практики и опити за събирането на такива данни. "От постъпващите в ПДИ случаи на нарушения на правото на защита на личните данни, а и от практиката на Комисията за защита на личните данни, е видно, че сред най-честите нарушения на администраторите на данни е именно това, че събират и обработват повече данни, отколкото са им необходими или данни неотносими към целите на събиране", написаха от ПДИ. Те обясняват и какво означава данните да са
непропорционални на целите на обработването
на човешки език - "например да отида да сключа договор с мобилен оператор, за да ползвам съответната услуга, която той предлага, и да ми поискат освен обичайните лични данни като ЕГН, имена, № на лична карта и адрес, информация за здравословното състояние или нотариален акт, че съм собственик на жилището, в което живея. Същата в случая не е относима към целта на обработване на данните - сключване на договор и ползване на предоставяната от фирмата услуга".
Пак там се разисква и проблемът дали събирането и обработването на биометрични данни - например за целите на проверка на влизащите и излизащите служители в една фирма, е законно?
Според ПДИ отговорът отново е свързан с това дали работодателят спазва принципа на пропорционално събиране на данни. "Не е ясно защо при положение че от фирмата използват един от разпространените начини за пропускане на служителите си - с карта, ръководството прибягва до въвеждане на подобни драстични мерки", питат от неправителствената организация. Оттам посочват, че при всички случаи използването на пръстови отпечатъци е сериозна намеса в личната сфера на служителите, която не може да бъде толерирана. Едно е пръстови отпечатъци да се използват за целите на разследване на извършени престъпления и съвсем различно, за да може един служител да отиде до работното си място. Нещо повече, биометричните данни са сред т.нар. чувствителни лични данни, чието обработване е изрично забранено в Закона за защита на личните данни, добавят от ПДИ.
Чувствителни лични данни са например тези,
които включват информация за расов или етнически произход; политически, религиозни, или философски убеждения, членство в политически партии или организации, сдружения с религиозни, философски, политически или синдикални цели; данни, които се отнасят до здравето, сексуалния живот или човешкия геном. Заобикалянето на тази забрана може да стане само и единствено с получаване на изричното съгласие на лицето, за което се отнасят. Това означава, че не би следвало всеки да може да събира такива данни. Има и няколко решения на Комисията за защита на личните данни в тази посока. Въпреки всички усилия обаче може да се направи категоричният извод, че никой в България и за момент не трябва да си помисля, че има или контролира личния си живот. Просто отдавна не е така. И всеки е прономерован и прошнурован поне по няколко пъти. Като се започне от общините, МВР, през отделните регистри и актове, през камерите на КАТ, банките, летищата, та се стигне до всеобхватното ровене в кореспонденцията, взимането на пръстови отпечатъци и какво ли още не.
Нещо повече. Дори сравнението с "1984" на Джордж Оруел вече изглежда много, ама много слабо.
|
| Малцина се замислят, че за един ден десетки камери го снимат, а видеоматериалът е вън от какъвто и да е негов контрол. |
