По-големият проблем е, че съвременна България няма възглед за културното си развитие, и в частност за киното. Трябва да има стратегия за развитието на киното.
Културна доктрина нямаме, което не е проблем и задача единствено на Министерството на културата, а на държавна политика и стратегия в областта на културата, а пък в министерството седят едни чиновнички, много от които се чудят как да пречат с каквото могат. Отделно, че комисариатът на ЕС-ес непрекъснато праща разни запитвания относно държавната помощ - сакън да не би! Измъдриха директивата за копродукциите уж за да подпомагат европейското кино, от които копродукции на практика главно французите и англичаните прибират парите, а нашите творци са оставени да се гърчат. "Евроимаж" на практика подпомага французите под благовидното прикритие на "европейското" кино. Някаква помощ все пак идва от нашата си Югоизточна европейска филмова мрежа и от някои програми на международните фестивали, но те са повече в областта на разработване на сценарии. Затова пък отпускането на средства винаги и задължително е обвързано с евроатлантически тленности от рода например на циганските тегоби, бит и неволи у нас. Темата е твърде дълга за обикновено мнение във форум, но Станимир точно е диагностицирал основната причина за заболяването - липсата на каквато и да било национална културна стратегия, сляпа работа "на парче".
В зората на разразилата се демокрация ни се обясняваше как България била малка държава и не било нормално да се произвеждат повече от 3-4 филмови продукции (общо игрални, документални и анимационни) на година. А всъщност, за да се появи поне един читав филм годишно, трябва да има съответната среда, трябва да се правят много филми и процесът да не прекъсва. Непрекъсваемостта на процеса е общовалидна и задължителна за културата като цяло.
Също както с икономиката ни, и филмопроизводството ни се затри целенасочено - къде от управленческа некадърност, къде злонамерено. За възхищение са филмовите ни творци, че упорстват да работят в немислими условия. Особено са добри постиженията ни в дкументалното кино, навярно защото е малко по-евтино да се снима документален филм. И млади аниматори - много талантливи - се появиха, но това наистина е изключително скъпо изкуство, пък и творбите им могат да се видят главно по фестивали, а не из мултиплексите със задължителната кола и пуканки.
А
увреденият случай по-горе защо си позволява да се произнася кой е или не е "доморасъл Фелини", без изобщо да има представа от всичко свършено през годините от Станимир в условия, в които мнозина от поколението му или физически си отидоха, или бяха затрити като творци от смазващия процес на преход към "пазарно" филмопроизводство в самото начало на творчeския си път? Чунким киното ни по соца не беше пазарно в смисъл че тогава събираше пълни зали, а сега, колчем се сбъркат да излъчат някой тогавашен филм по телевизиите, се събират стотици хиляди да гледат. Мой приятел, професор в НХА, разказваше, че докато всеки понеделник по БНТ излъчваха български филми от онова време, студентите се примолили да ги пуска по-рано, за да могат да ги гледат, и според тях по-добро от българското кино нямало.
