Българските депутати и министри са най-работливите в ЕС, а може би в целия свят. Ако не вярвате, вижте статистиката. За последните 6 години те са написали 1628 проекта за нови или за промени на съществуващи закони. Министерският съвет е колективен автор на 739 проекта, другите 889 са лансирани от народни представители. На година се падат средно по 271 внесени и по 137 одобрени законопроекта. При 130 работни дни, колкото имат депутатите всяка година, излиза, че няма и ден без приет закон. Много или малко е това? Нека сравним с други страни. В същия период (2010 -2015 г.) парламентът на Естония е одобрявал само по 60 закона средногодишно, а на Великобритания - едва по 31.5. Естония е млада държава, Великобритания е стара демокрация - и двете са в ЕС като нас. Очевидно е, че рекордите на нашето Народно събрание не се дължат на нуждата да привеждаме законите си в крак с непрестанно обновяващите се общоевропейски регламенти и директиви - Естония и Великобритания също са членки на ЕС и също се "ъпдейтват". Тогава кое е тайното мощно гориво, което форсира българския завод за закони? Отговорът е лесен - напорист безпринципен лобизъм, който ражда закони еднодневки и нескончаеми ремонти на правилата. Свръхпродуктивността на българския парламент не е достойнство, тя е болест.

"Законодателната дейност в България е хаотична и лобистка. Има силно разминаване между обществения и политическия дневен ред. Докато обществото извежда на преден план проблемите, свързани с демографията, здравеопазването, образованието, правосъдието и обществения ред, законодателната активност в тези сфери е относително най-слаба - за сметка на законотворчество в областта на бизнес процесите и регулациите, а твърде често и в сферата на откровено лобистките промени. Налице е прекалено често и противоречиво изменение, допълване и/или отмяна на едни и същи разпоредби в кратък интервал от време. Изработването на нормативни актове почти никога не се основава на цялостна концепция, на дългосрочна визия. Това създава непредвидима среда за осъществяване на стопанска и каквато и да е друга дейност", обобщава анализ на Българската стопанска камара и на Центъра за законодателни оценки и законодателни инициативи, представен миналия месец. Именно този анализ, който обхваща периода 2010-2015 г., разкрива стряскащата картина - имаме хиперактивен парламент, който произвежда колосални количества нормативен брак.

За 6 години са приети "само" 47 нови закона. Това се дължи и на случаи като този със Сметната палата, която се уреди с нов закон през 2010 г., а след това и през 2014, и през 2015 г. - тоест в две последователни години. Основна цел на тези законодателни упражнения бе дошлите на власт да сменят поставените от предните управляващи шефове на палатата и да наредят свои хора.

Огромната част от одобрените проекти всъщност са за изменения и допълнения на съществуващи закони, показва анализът. Най-много са "ремонтите" и "кърпежите" на данъчноосигурителните норми - 209 за 6 години. Тази статистика най-добре обяснява защо за бизнеса, работещ в България, един от големите кошмари е нормативната непредвидимост, непрестанната смяна на правилата.

Абсурдно чести са смените на правилата за гласуване. Нов Изборен кодекс бе направен през 2011 г. Уверяваха ни, че е чудесен. Не мина много време и депутатите пак приеха нов закон - през 2014 г. Пак твърдяха, че ще реши проблемите с мъртвите души, купения вот и прочее. А ето че тази година отново се стигна до основен ремонт на Изборния кодекс.

За равнището на законодателите ни е много показателно следното обсъждане на част от промените в Изборния закон, провело се на най-високо ниво:

Цветан Цветанов, шеф на ГЕРБ в парламента: Машинното гласуване - взе се принципно решение, сега вече не знам, тук е изпълнителната власт, премиерът да каже...

Бойко Борисов, премиер: Поемаме го задължително. Над 500 машини...

Цветанов: Не над 500, нека да е 500.

Цецка Цачева, председател на НС: Не по-малко от 500.

Цветанов: Не по-малко от 500 и пилотно въвеждане на машинното преброяване. Нови машини.

Реплика: Хубавите машини броят автоматично.

Цветанов: Като пуснеш бюлетината, тя ти го отчита и ти го вади.

Румяна Бъчварова, вицепремиер: Да, и тя ти брои.

Бойко Борисов: И колко струва тази машина?

Данаил Кирилов, шеф на правната комисия в НС: Струва 700 лева.

Цецка Цачева: Не сме толкова богата държава, за да...

Данаил Кирилов: ... Тя по принцип струва 1000 до 2000 лева, но има много аксесоари - поддръжка, софтуер, технически специалист, който да...

Бойко Борисов: Чакай, чакай! 10 машини - 140 хиляди лева, 100 машини - 1 милион и 400 хиляди, по 5? Ние десет милиона за машини ли ще дадем?

Цачева: Колеги, дайте да се концентрираме! Държавата да прави разходи за въвеждане на електронно дистанционно гласуване, защото там е софтуерна поддръжка, техника, и успоредно с това и машинното гласуване, което също е разход, и на трето място, преброяването на бюлетините по машинен път. Всичкото това нито една, и най-богатата икономическа държава не си е позволила да го направи.

Димитър Делчев, депутат от РБ: Само да кажа, че електронното гласуване го въвеждаме сега, машинно гласуване има от 2014 г. и не се купуват машини. Затова не се реализира.

Бойко Борисов: Тук аз мога да упражня правото си на държавник - Лукарски да се заеме и да доложи колко струват с аксесоарите, с еди-какво си, с еди-що си, за колко време и така нататък, и да го изпълни. За десет 140 хиляди лева ми се виждат много... Лукарски да поеме този ангажимент, да докладва на парламентарните дебати.

Ето така се правят "финансови обосновки" на законите у нас.

Новият Закон за обществените поръчки, писан дълго и одобрен след ожесточени критики и бурни дебати, бе приет през февруари и влезе в сила на 15 април. Обаче точно преди законът да влезе в сила, управляващите се сетиха, че имат важен "пропуск" за оградата по границата с Турция. Тя трябвало да се изключи изрично от обхвата на ЗОП, за да може доизграждането й - важно за националната сигурност, да се възлага без търг или конкурс. Поправката бе приета по спешност и така по едно и също време новият закон влезе в сила и претърпя първия си ремонт. А най-безумното в цялата ситуация е, че сюжетът е "дежавю" - през януари 2015 г. депутати от ГЕРБ, РБ, АБВ и ПФ внесоха предложение за промяна в тогавашния Закон за обществените поръчки, според която строителят на ограда по границата с Турция може да бъде избран без състезателна процедура.

Кодексът за социалното осигуряване (КСО) е поправян 45 пъти за 6-те години, а в момента е в ход 46-ият. Министърът на финансите внезапно извади тайно писан проект за промени в КСО, които засягат пенсионните фондове. Оказа се, че дори Министерството на труда, което отговаря за пенсионната система, не знае за апокрифа. Шефовете на пенсионните фондове също бяха изненадани. Няма да коментираме дали лансираните от финансовия министър промени са добри или лоши, обмислени или панически, незаобиколими или опция и т.н. Въпросът е така ли трябва да се поднасят. Законът за нормативните актове повелява всеки законопроект да върви с обосновка за целите и ефектите - какво ще постигне промяната, наистина ли е наложителна, на кого и колко ще струва, кой ще спечели и колко, дали някой няма да е ощетен, с какво и как.

Анализът разкрива още, че в България огромна част от промените се прокарва през задни и странични входове - не с проект за поправка на самия закон, а чрез преходните и заключителните разпоредби на други закони. През 2012 г. например ГЕРБ реши да вкара текстове, засягащи производителите на ток от слънчева и вятърна енергия, във финалните разпоредби на закона, който урежда контрола върху износа на оръжия. Както се казва, "Къде го чукаш, къде се пука". През 2014 г. депутатите се занимаваха със Закона за Сметната палата, но прокараха там и промени в Закона за... обществените поръчки. В края на миналата година народните представители одобриха промени в Закона за местните данъци и такси, докато поправяха Закона за корпоративното облагане. Всъщност в над 70% от случаите "обновяването" на правилата се прави по подобен начин, с обходни маневри.

За качеството на работата на парламента говори още един факт - за 6 години се е наложило съдът да се произнася 147 пъти, за да тълкува закони или да прецени дали не нарушават конституцията. А ако нормите се нуждаят от "разяснения" и "превод", това означава, че чиновниците могат да ги прилагат както си искат, което е чернозем за корупцията.

Над половината (51.35%) от заведените в Народното събрание проекти през шестте разглеждани години не са били приети. 259 проекта са отхвърлени още на първо четене в пленарната зала, а 347 изобщо не стигат до разглеждане. Авторите на анализа отбелязват, че "след като над 50% от работата на НС е без резултат, публичните ресурси за издръжка на тази институция се ползват неефективно. Хаби се и обществена енергия за дискусия по проекти, предварително обречени да не бъдат приети от народните представители поради тяхната конюнктурност, лобистка насоченост или опит за градене на личен имидж". При толкова "брак" никой завод не би оцелял, но нашата фабрика за закони неуморно трака и бълва закони еднодневки и фира, без да я заплашва фалит. А депутатите са ни скъпи - всяка година издръжката им, която е за сметка на данъкоплатците, расте.

Ако трябва да опишем "творчеството" на парламента с една дума, "халтура" най му приляга. А когато става дума за законодателство, халтурата е много вредна и страшно опасна.


ОТ ТЪЛКОВНИЯ РЕЧНИК
Халтура:
1. Работа, извършена недобросъвестно, небрежно, за пари, както и резултатът от нея.
2. Странична работа за допълнителни средства.