Четох една кримка преди време как ЦРУ с помощта на лазер от спътник в Космоса манипулира мюсюлманско сборище и пали жертвено животно в нозете на човек, призван да бъде последният мюсюлмански месия - Махди. Тълпата ахва от чудото - следват екстаз, революции и нови интриги. Книжката така се и казваше - "Махди".

Спомних си за това, докато по телевизора ми разказваха за чудото на прословутия благодатен огън и как тъкмо "мюсюлманска стража" била следила свещениците да не внасят запалки в храма, където щял да лумне свещеният пламък "от само себе си". Те следили и проверявали и наистина сам си се палел огънят.

Първо да кажа, че не съм атеист, а вярващ човек. И освен основната си вяра дълбоко вярвам, че Бог няма нужда от фокуси. А прочутият Благодатен огън, чудодейно пален в Храма на Гроба Господен в Ерусалим,



неизменно буди моя скепсис



"Твоя буди, а моя не буди" - основателно би ме заклеймил някой по-категоричен православен гражданин. Би бил прав - всеки има право да вярва или да не вярва в каквото си ще. В края на краищата не сме Саудитска Арабия, гдето за атеизъм или съмнения в пророка наказват със смърт или бой с камшици. Единствената причина, поради която се обаждам отново по отношение на въпросното чудо със самозапалващия се огън, е, че не ми харесва това да се поднася от обществените медии и държавните институции като чудо. Те следва да добавят по едно "вярва се" при подобни неща, защото както моят скепсис вероятно обижда истински вярващите в благодатния огън, така институционализираното легализиране на въпросната чудодейност обижда мен - който давам данъци за издръжката на тези институции. Обижда впрочем и цялата наука, довела до това да знаем, че не Слънцето се върти около Земята, че приматите и човеците сме във връзка, неуказана от Писанието, че емпирията и търпеливите изследвания са довели до цивилизационни придобивки като масовото възползване от електричеството, до медицинския напредък и до двигателите с вътрешно горене, с чиято помощ същите тези институции се возят служебно.

Та с този благодатен огън вече векове се занимава кой ли не. При руската патриаршия сравнително отскоро съществува и т.нар. Комисия по научно описание на чудесните знамения. Тя се възглавява от академик Павел Флоренски - академик в Руската академия по естествени науки. Името не е случайно - той е внук на отец Павел Флоренски - знаменит свещеник и религиозен философ, загинал при болшевишките гонения. Истината обаче изисква от нас да кажем, че въпросната академия не е Руската академия на науките, а критикувана от Руската академия на науките организация, за която Нобеловият лауреат - академик В. Л. Гинзбург, твърди: "Руската академия на естествените науки е пълен фалшификат, това е доброволна организация, в която отиват онези, които не са приети в РАН или други истински академии".

Както е да е, не то е важното в случая. Важното е, че самият Флоренски има умни изказвания: "...в последно време такова количество "чудеса" се посипа... В църквата надойдоха неофити, а на тях фокуси им дай. Просто така да стоят в църквата и да слушат литургията им се вижда малко. Трябва им Господ из цилиндъра да вади зайчета и да ги показва..." Комисията разказа преди известно време за опита на един физик - Андрей Волков, да измери с тайна апаратура как се пали въпросният огън по Великден в храма Гроб Господен в Ерусалим. Волков проникнал с апаратурата си, скрита в малко куфарче, и действително установил, че около момента на "самозапалването" в църквата се фиксира "електрическо разреждане", сравнимо по мощност с действието на битов заваръчен пистолет.

"Ще кажете, че щом има електрическо разреждане, значи няма никакво чудо?" - ехидничи Флоренски. - Нищо подобно. Тъкмо това е най-яркото доказателство за чудото. Ние доказахме, че става нещо, и го описахме на езика на науката".

Не знам, не знам. Аз



не съм физик, а само скептик



Но който се интересува, може да намери много "доказателства" за чудото на низпославания огън, както и много опровержения, включително древни, на въпросното вълшебство. Едно от тях е на Ал Джаубари, арабски писател, умрял през далечната 1245 г., който пише за своя тогавашен велможа: "Ал Мелик ал Муазам, син на ал Мелик ал Адил, влязъл във Великденската църква във Велика събота и рекъл на монаха: "Няма да си тръгна оттука, докато не видя с очите си как слиза тоз огън". Монахът му рекъл: "Кое е по-приятно на царя: това богатство, което се стича към тебе по тоз начин, или запознанството с това (чудо)? Ако ти открия тайната, тогава управлението ти ще се лиши от тези пари; остави тайната скрита и си получавай това голямо богатство и занапред". Като чул това велможата, разбрал за скрития характер на работата и я оставил в предишното положение" - пише Ал Джаубари.

Действително - и тогава, и сега има много люде около храма, които печелят от празника. Дали са иудеи или мюсюлмани, дали са свещеници, които често се посбиват (като арменските, руските и гръцките наскоро) за това кой пръв да пали и кой да отключва, мен не ми е толкова важно. Държа само на известна сдържаност от медии и чиновници по въпроса с чудесата.

Защото животът е толкова велико чудо, че не ми е нужен Хари Худини, който го губи, докато изкарва пари с фокуси, за да вярвам.