Пенсионният модел отново е пред сериозни промени непосредствено преди празници. След като в края на 2014 г., само в рамките на една седмица беше отворена възможността за отказване от лични спестявания в полза на солидарния стълб, сега отново, без предварителни дискусии и каквато и да е оценка на ефектите от предложеното, се разписват правилата за получаване на пенсии от личните партиди във втория стълб. Наистина, голяма част от направените предложения касаят управлението на фондовете и инвестициите, но фокусът на обществото съвсем оправдано попадна върху промените по отношение на достъпа до личните спестявания.

Факт е, че фазата на изплащане на личните партиди не е добре уредена в сегашното законодателство и като цяло това трябва да се случи в някакъв момент. Това, което се предлага сега, обаче, макар и да не попада в рамките на понятието "национализация", е изключително рестриктивно като уредба и



не е от полза за осигурените лица



Отново, както и с предходните промени за "избор в НОИ", новите норми биха отворили и врата за бъдещи политически щения към личните спестявания. Подобна подозрителност от страна на осигурените лица е съвсем основателна, най-малкото заради подмолните методи, които се използват за прокарването на тези идеи - набързо, без предварителна информация, сметки и аргументи, с помощта на професионални дезинформатори и радетели на наложената солидарност.

Най-очевидният пример в това отношение е създаденият конфликт между пожизнеността на пенсията от личния стълб и наследствеността. Всъщност това е една от централните идеи в новия законопроект - втората (личната) пенсия може да е само пожизнена, за целта трябва да се създаде общ пул във фазата на получаването и съответно се губи наследствеността. Това обаче не е казано директно в мотивите към законопроекта. Там се говори за запазване на наследствеността по индивидуалната партида и в същото време - за пожизнено получаване на втората пенсия. И въпреки това втората пенсия по-скоро няма да е наследствена. Мотивите към законопроекта не лъжат, но трябва цялостно разбиране на новите предложения, за да се види този детайл.

Ето за какво иде реч. Като дойде време за изплащане на втората пенсия, личните спестявания ще се прехвърлят към т. нар. технически резерви - това е въпросният "пул". Част от парите може да останат в индивидуалната партида, ако средствата в партидата позволяват да се покрие получаването на втора пенсия в размер не по-малък от социалната пенсия за старост (за период, определен спрямо биометричните таблици). С други думи - една част от парите отиват в техническия "пул", а една друга може и да остане по индивидуалните партиди. Имайки предвид обаче все още ниската осигурителна вноска (5% от заплатата), която се насочва към частните фондове, както и непълния период на осигурителни вноски (вноски за пълни 40 г. ще имат лицата, които се пенсионират чак през 2040 г.), то можем да предположим, че огромната част от осигурените лица, които се пенсионират в следващите години,



ще бъдат близо до разделителния праг



или ще го превишават, но не значително. Казано по-просто - повечето пари ще отидат в техническия пул и някаква много по-малка част ще остане по индивидуалните партиди. Това ще е категорично вярно в периода 2020-2030 г.

Проповедниците на солидарността използват именно тези сложни детайли, за да манипулират, че хем ще има пожизнена пенсия, хем наследственост. Сочейки текстовете, които гарантират наследственост по индивидуалната партида, синдикатите "успокоиха" хората. Всъщност, както вече казахме, при пенсиониране парите се делят на две - повечето отиват в техническия пул и евентуално нещо остава в индивидуалната партида. Второто може и да се наследи, но за по-голямата сума, която е отишла в техническия пул, няма никаква наследственост - при смърт на първия ден след пенсионирането тези средства отиват за "общото благо", т.е. за изплащането на пенсиите на други осигурени.

Идеите на законодателя за бъдещето на парите в индивидуалната партида са доста по-либерални спрямо тези за средствата в техническия пул. Останалото по партида може да се прибави към пожизнената пенсия, но може и да се получи разсрочено или дори накуп. Тоест тук



осигуреното лице се третира като мислещ човек



и му се дава изконен избор за собствените му пари. А защо да няма такъв избор и за другите пари? Защо законодателят дава само една възможност - пожизнена втора пенсия и съответно прехвърляне на средствата към този общ пул? Причината е, че този пул все пак има солидарна основа, макар и в рамките на частни субекти. Веднъж влязло в пула, осигуреното лице няма тази конституционна защита, както в периода на натрупване. Само можем да предполагаме, ако това се случи, какви предпразнични намерения биха могли да имат бъдещите финансови министри за техническите пулове и средствата в тях.

Дискусията около втория стълб от последните дни зави в какви ли не посоки - как тези фондове инвестират натрупаните в тях средства, повече ли ще бъдат две пенсии от една, равнопоставени ли са мъжете и жените и т.н. Всички тези теми са важни. Наистина новият законопроект казва, че мъжете и жените трябва да се третират еднакво, когато се определя размерът на пожизнената пенсия, тоест да се използват различни биометрични таблици. Това е хубаво и другите теми също са важни, но те не могат да изместят фокуса от конкретното предложение, което касае статута на тези средства - задължителното им отиване в технически пул и загубата на наследствеността. Това трудно може да се преглътне от осигурените лица, които вече 15 години заделят средства с ясното знание, че те са лични, наследяеми и неприкосновени за политиците.