Безславно завърши и тазгодишният опит за създаването на (поне) приемлив туристически запазен знак на България; ако не друго поне отново стана понятно за кой ли път, че всеобщо одобрение такъв знак наистина никога не би могъл да получи. Въпреки обявеното миналата седмица прекратяване на конкурса за избирането на нов знак - поради недостатъчно гласове за кой да е от преминалите първоначалния отбор седем предложения, вероятно трябва да е ясно, че нов туристически запазен знак на България все някога ще трябва да бъде създаден; сегашният с розата-слънце - известен сред широките народни маси като "омлет с домати" (и някои други, неподходящи за изписване на обществено място), очевидно няма да може да остане още дълго и нови конкурси се налага да се организират дотогава докато не се намери най-сетне достойно решение на този дългогодишен проблем.

* * *

Шумните несполуки в създаването на туристически запазен знак на страната ни не са нито поради художествена немощ, нито поради организационни неразбории; главната причина е незавършеното ни лутане в търсене на националната ни идентичност. През последния четвърт век така и си остана очевидно отсъствието на общоприети национални стожери и мерки, чрез които да се постави основата на разработването на национални символи въобще (вж. Свързани текстове). И едва ли друго е по-показателно за дълбоката криза на идентичността, обхванала обществото ни без изгледи да отмине. Достоен туристически запазен знак ще бъде създаден у нас чак когато ние, българите - като нация и всеки от нас поотделно, примирим вътрешните си противоречия и определим отново, най-накрая, същинските си национални цели и въжделения. Дотогава ще се задоволяваме с каквото и да е.

Трябва непременно да се уточни веднага, че въпросът с туристическите запазени знаци не е маловажен. Макар да сме твърде далеч от досадното преувеличаване на значението на тези знаци, то все пак ще трябва да признаем, че на подсъзнателно равнище (вероятно) те все пак въздействат забележимо. И щом вече във все по-голяма степен сме принудени да разчитаме на туризма за попълване на държавната хазна, то трябва и този въпрос да бъде разглеждан с необходимата отговорност.

Ако трябва да се (само)успокояваме, то основания имаме. Бърз поглед върху туристическите запазени знаци на държавите в света ще ни убеди, че те са досадно еднообразни. Огромната част от знаците, които успях да видя, използват природни дадености за да рекламират туризма в държавите си - всъщност приблизително 80 %. Останалите разчитат на разни хитроумни заигравки със сърца и други любвеобвилности, твърде често приятни и находчиви.

Само единици са държавите, които включват исторически препратки в туристическите си запазени знаци - Франция (отправка към Великата френска революция от 1789 г.), Кипър (Венера, излизаща от вълните), Египет (изписан с анх вместо крайното т) и Турция (лалето в техния туристически запазен знак не е съвременна стилизация, а точно повторение на изрисуването му в някои от паметниците на изникската керамика от ХV-ХVII в.). Сред държавите, които имат исторически елементи в туристическите си запазени знаци няма да включим БЮРМ, защото в техния трудно откриваем знак може и да са искали да сложат звездата от Вергина (основанията им за това са съвсем друг въпрос), но се е получило обикновено слънце, рисувано от детска ръка, точно както и на знамето им. В тази връзка е чудно, че държави като Гърция и Италия не ползват исторически препратки - и двете държави имат върху туристическите си запазени знаци стилизирано море в цветовете на държавните им знамена.

* * *

След съвсем краткия обобщен преглед на чуждестранния опит ще трябва да твърдим, че за разработката на българския туристически запазен знак, в светлината на побратимите му от другите държави, поне теоретично са възможни няколко подхода. Първият е да постъпим както при създаването на преобладаващата част от другите туристически запазени знаци в света, които представят тихи, ведри и кротки картинки със слънца, цветя, поля и морета (в тази група нека ми бъде позволено предпочитанието към туристическия знак на Саудитска Арабия, отличаващ се с изключителна простота - разноцветни линии очертават палма). Все към първия възможен подход може да се включи и подобрителна преработка на досегашния ни запазен знак, който особено в надписа и в общата си идея има безспорни достойнства и при общ преглед на запазените знаци на държавите не стои никак зле; при нова графична разработка само на розата-слънце този знак вероятно може да служи още някое време.

Вторият възможен подход е значително по-агресивен като въздействие и предполага активното използване на символи-исторически препратки - лъвове, крепости, кули, корони, заглавки от средновековни ръкописи.

Категорично може да се подчертае обаче, че и при двата подхода трябва смело да се заимстват първообрази от средновековното българско изкуство за да се подчертае продължителността на съществуването на държавата ни и нейните дълбоки исторически корени, т. е. това, което рязко ни отличава от повечето държави в света. По изключение могат да се ползват, но само в детайлите, и заемки от по-ранните епохи, като се има предвид, че всички народи, живели на територията на съвременна България преди V-VI в., са просто други наематели на днешните български земи, които все пак оставят следи в образуваната през IХ-Х в. българска народност.

Така не само ще се избегне трагичната, според някои, прилика с подобните изображения на други държави, но ще се придаде несъмнено запомнящ се вид на новия ни туристически запазен знак. И не е никак задължително той непрекъснато да наподобява неумела детска рисунка (вж. запазеният знак на Швейцария, например, или изискания на Лихтенщайн).

* * *

Веднага трябва да се уточни, че целта ни тук не е да покажем какво да съдържа българският туристически запазен знак или как той да изглежда - това е работа на специалистите, а да покажем възможностите, които средновековното ни изкуство дава в тази насока. Защото дълбокото ни убеждение е, че само и единствено 1335-годишният ни исторически път като държава не може да се подлага на съмнения и спекулации; това е най-непоклатимият ни национален стожер и той трябва задължително да се използва като отправна точка при всички възможни случаи.

Това, което вероятно ни се струва неотменно в един български туристически запазен знак, е използването на кирилицата в него. Създадена във Великата българска школа през IХ в., азбуката, на която днес пишат стотици милиони, е наистина най-същественият български принос в световната история. Използването на нейния първообраз - създадената от светите ни братя Кирил и Методий глаголица, също изглежда подходящо. Необходимият вариант на латиница на българския туристически запазен знак също може да включва изписването на името на страната ни на кирилица - тази идея изглежда особено примамлива; макар дори Германия в своя запазен знак да промени изписването на името си от немски на английски.

Неизползвани остават досега великолепните заглавки в българските средновековни ръкописи; така поне началната главна буква в изписването на страната ни, например, може да бъде заимствана от тая бездънна съкровищница (тук и по-сетне вж. Изображението). За името на страната ни могат да бъдат използвани и паметниците на средновековната металопластика - средновековните златарски техники са лесно различими и веднага могат да препратят зрителя-потребител към богатата ни древна история.

Само няколко са държавите, които използват корони в туристическите си запазени знаци; България може да бъде сред тях - не като символ на монархията, разбира се, този въпрос е окончателно и завинаги решен чрез всенародното допитване до народа през 1946 г., а като символ на имперското минало на държавата ни (вж. напр. запазения знак на Великобритания, където се прави прозрачен намек за световното й господство в миналото). Ставало е вече дума тук за единствената запазена (почти) изцяло българска корона от Преславското съкровище. В Боянската църква пък е останало единственото почти фотографско изображение на българската корона от 1230/1235 г. поне до 1280 г., увенчаваща там лика на цар Константин Тих-Асен (1257-1277).

Сред безспорните символи на България са и изображенията на лъвове, които в средновековното ни изкуство също са многобройни. Целта на запазения ни знак не е да бъдат плашени туристите със страховити изображения, разбира се, но няколкото миловидни лъвски изображения са все пак приложими.

Не само възприемането на втория подход при разработването на туристическия ни запазен знак (вж. по-горе) предполага явни препратки към българските средновековни паметници. При разработки, основани на природните красоти на България, също могат да се използват безграничните дадености на средновековното ни изкуство - от стенописите, през металопластиката и художествената керамика, до многобройните български средновековни ръкописи; вече бе дадена по-горе една възможност за заимстване, буквално и/или чрез стилизация, на заглавките в тях.

Както трябва да е станало ясно, ще е добре да се отличим от огромната маса туристически запазени знаци в света като бъде включена в българския знак ясна историческа препратка; при това именно към Средновековна България - към най-величавото, към имперското минало на държавата ни.



--------------------------------

Свързани текстове:



http://www.segabg.com/article.php?sid=2008070300040001301

(Мадарският конник не може да бъде символът на България)