Докато българската патриотична вълна разчита на Валери Симеонов и Волен Сидеров, не ми говорете за национализъм и фашизъм и тем подобни. Говорете ми за объркани ценности, за комиксови герои, за партизанлък и теория на глупостта, но не и за "кафява чума". Пребиваването на подобни образи в реалната ни политика осмисля битието не на националистите, а на онези, които търсят под дърво и камък някой Динко, за да изпищят "Помощ, терор...".

В Париж може да си имат Льо Пен, в Берлин могат да си имат фрау Фрауке и "Алтернатива за Германия", в Холандия и Белгия могат да си имат куп националисти, в Лондон - и виги, и тори, които искат да откъснат страната си от ЕС, а ние... ние си нямаме нищо. Имаме си шепа "националисти", чийто най-голям успех е да се прилепят към дъното на поредния кораб-носител и да се обявят за власт. Което да накара онези, другите - интернационалистите, да обявят с още по-голям апломб: "Фашистите идват, започва лов на хора". Тук не действията на националистите, а съществуването им е повод на останалия свят да изпада в истерия.



Работата е там, че ние не случихме на патриоти



Тъжно е да четеш как "патриотът" Валери Симеонов гледа на българите по света. Патриотът душа дава за българите, но не своята, а тази на сънародниците ни зад границата. По неговата логика българите са българи само до КГПП - нататък са някакви скитащи елементи със съмнително родолюбие.

За разлика от всички останали политически платформи патриотичните формации не би трябвало да ограничават своите послания само към определен електорален сегмент. Всеки, който е българин, би трябвало да е привърженик на идеята за защита и опазване на родина, език, история, традиции. А какво направи Валери Симеонов тия дни? Написа писмо, в което се опита да мотивира позицията си по Изборния кодекс - а тя е да се ограничи достъпът до избирателните секции на българите в чужбина. Тъжна история - патриот се бори с турското влияние, като ограничава избирателните права на... българите.

Оставете квалификациите на израза "безродни капризничещи псевдосънародници" и призива "не ни се мотайте в краката", които Симеонов отправи към "вдигащите патардия" българи в чужбина. Недомислици и откровени простотии казват не един и двама политици. В случая важното е друго: разкрачени между двете несъвместими идеи за задължително гласуване и за закриване на секциите в чужбина, националистите показаха нещо важно - че трудно се вписват в демокрацията. Тя не работи така, както си мисли Валери Симеонов.

Още от времето на Великата френска революция избирателното право е всеобщо и лично право. Разбира се, веднага след 1789 г. се появяват такива, които налагат разбирането, че това право не е за всеки. Въвеждат се много цензове и се стига до селекция на избирателите. Но още конституцията на якобинците ликвидира оскърбителното делене на гражданите - всеки е избирател. Тук е първото бягство от демокрацията на Валери Симеонов - не може да делиш българските избиратели на такива, които са в Хасково, и такива, които са в Хюстън. Затова по конституция българският президент е президент на всички българи и българският депутат е депутат на всички българи. Не може да ограничаваш избирателите по местожителство, както не може да ги ограничаваш по цвят на кожата, по образователен или икономически ценз и т.н.



Ако така ще го караме, да вземем правата на Гришо -



щото играе безобразно, на Стоичков - щото застреля жираф, на Бокова - ми тя си живее в чужбина...

Разбира се, не трябва да се бяга от очевидното - "патриотите" поставят ясно проблема с гласуването на българските граждани в Турция. То е абсолютно непропорционално спрямо общия брой на гласуващите в чужбина българи, а освен това - наистина е организирано и контролирано от турската държава, от обществените организации на изселниците и доскоро - от представителите на ДПС. Под фалшивия претекст, че й е скъпо, българската държава е вдигнала ръце от този процес. И това е недопустимо. Само краен либерал от скандинавски тип може да приеме за нормално друга държава да ти прави изборите.

Преодоляването на този проблем обаче не може да става недемократично - чрез ограничаване на права. Вместо да топи тази диспропорция, като стимулира гласуването на българите в ЕС, САЩ и Русия, Симеонов се бори за повсеместно затваряне на секциите зад граница.

Въпреки че е в колизия с конституцията ни, много по-ясно е посланието за задължителното гласуване, отколкото това за затварянето на секции. Да, избирателното право е субективно право, което се управлява от гражданина - единствено той решава как да го упражни, т.е. дали да гласува, или да не гласува. Факт - така е по конституция. Но избирателното право е право в служба на обществото, то се упражнява само с една цел - да осигури представителство на обществото. Т.е. избирателят действа в полза на обществото, а не на личния си интерес, какъвто е смисълът от едно субективно право.

Работата е там, че Валери-Симеоновците са твърде далеч от тези конституционни спорове.



Полетът на мисълта при тях е по-прост -



тъй като не може да прецакаме турците, дайте да прецакаме всички, които живеят зад граница. Е, това е кофти идея. По-добрите идеи са в увеличаване на изборното финансиране на МВнР, в ясен регламент по откриването на секции зад граница (а не такъв, който се мени при поредните избори/ и, разбира се, в допускане на дистанционното електронно гласуване. 40% от българите подадоха сложните подоходни данъчни декларации по електронен път, камо ли бюлетина... И къде е, по дяволите, разписаната политика на подкрепяното от Симеонов правителство за връщане на българите в България?

Какво ще се случи?

След срива на Волен и след нереализирането на Валери Симеонов е ясно като бял ден какво ще се случи. Много малко вероятно е тук и сега да се появи харизматичен лидер, който да поведе под трибагреника народа към евразийския "рай" или поне да изолира прекрасната ни родина от "лошото" външно влияние. Тъй като темата за патриотизма не е и не може да бъде запазена територия на една партия, най-вероятно е от тук нататък всеки голям играч да яхне "патриотичната вълна", а съдбата на Волен Сидеров и Валери Симеонов да стане още по-неясна. Затова търсете избуяване на националистическото говорене в ГЕРБ и БСП, а не гонете Динковци из полето.