До какво ще доведе евентуалната забрана на бурките в България? Според политици от националистическите формации като Патриотичния фронт, според експерти и правозащитници - до по-голяма изолация на мюсюлманите в обществото и до поредната победа на популизма.

Идеята за забраната най-напред бе лансирана от главния прокурор Сотир Цацаров и бе подкрепена от вицепремиера и министър на образованието Меглена Кунева. Цацаров заяви, че "традиционният ислям не е войнстващ" и призова към темата да се подхожда внимателно, за да не се накърнят религиозни чувства, а Кунева обяви, че



училището не е място за "религиозни манифестации"



и че "фереджето у нас не е символ на традиционната ислямска религия". Според нея българите са "толерантен и достатъчно отворен народ, но има ситуации, в които трябва да преценим всяка наша стъпка през безопасност и през интеграция. И за двете неща смятам, че в момента трябва да си даваме сметка и да направим всичко възможно те да се случат - и да сме безопасно общество, и да имаме добра интеграция."

От вдигнатата "топка" веднага се възползва Патриотичният фронт, който внесе законопроект "За носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето". Той предвижда забрана за носене на бурки във всички официални институции и обекти в селата и градовете, свързани с предоставянето на административни, образователни или обществени услуги, както и местата за обществен отдих, спорт, култура и комуникации. Ограниченията не се отнасят за домовете и за официалните места за молитва на съответното вероизповедание. За първо нарушение на забраната е предвидена глоба от 200 лв., а за всяко следващо тя става 1500 лева и лишаване от социални помощи за срок от три месеца, ако нарушителят получава такива. От ПФ обмислят и наказание за тези, които склоняват хората да прикриват лицата си - лишаване от свобода за три години, глоба от 5000 лева, както и обществено порицание. Ако потърпевшият е малолетно или непълнолетно лице, предвиденото наказание е затвор до 5 години и 10 хил. лева глоба.

Идеята бе подета и в различни градове на страната. Забрана за носене на бурки вече бе наложена в Пазарджик и Стара Загора. Подобно предложение се обсъжда в Хасково, Харманли и Шумен. В общинския съвет в Пловдив също е внесено искане за забрана на бурките.



Какви са резултатите



в страните, които вече въведоха подобни забрани?

Пет години след въвеждането на забрана за бурките на обществени места - ход на консервативното управление на Никола Саркози, Франция не може да се похвали с голям напредък. Анализатори изтъкват, че ограничителните мерки само са влошили нещата. Бурката все още е разделителна линия за французите и се превърна в символ за провокация към държавата.

Един от последните примери беше телевизионно интервю на жена, облечена в никаб - дреха, която оставя само процеп за очите, излъчено при отразяване на полицейска акция след атентатите в Париж от 19 ноември миналата година, когато загинаха над 130 души. Жената разказваше как се барикадирала от страх заедно с детето си, а междувременно социалните мрежи изригнаха, че тя смее да се показва в този вид - извън закона - в национален ефир.

Социологът и режисьор Агнес де Фео определя забраната като "тотален провал", защото, от една страна, тя е увеличила ислямофобията, а от друга - засилила е ненавистта на мюсюлманските екстремисти към френската държава. "Ние създадохме чудовище. Това беше послание, че ислямът не е добре дошъл тук", казва тя. Де Фео коментира, че една от причините френски граждани от арабски произход да заминават за Сирия, за да се бият там на страната на джихадистите, е именно забраната на бурките. Тези мъже са истинската заплаха за френското общество, а не жените с покрити лица, които преди пет години са наброявали едва няколко хиляди. Все пак през май миналата година вътрешното министерство в Париж преброи 137 французойки, воюващи в Близкия изток, в това число и около 45 тийнейджърки.



Бурката вече се приема като символ на дързост



и се носи напук на установените правила, а не толкова по някакви строги религиозни съображения. Дрехата е ислямският вариант на кубинките, скъсаните дънки и пънкарските прически, форма на младежкия бунт, допълва Агнес де Фео. "Това е техният радикален начин за самоизразяване, за протест срещу това, че не се вписват във френското общество", изтъква тя. За 2014 г. над 140 момичета са изключени от училище заради екстремно религиозно облекло.

Аргументите на Саркози бяха, че бурките пречат на идентификацията на лицата, тъй като изцяло ги покриват, което е риск за сигурността. Забраната важи за всеки, скрил лицето си - в това число хора с каски, маски и шалове, а според защитниците й така се промотират правата на жените и пълноценното им включване в социалния живот. Според противниците й обаче тя е просто популистки ход от страна на бившите управляващи, който сегашните не желаят да ревизират, още повече след решението на Европейския съд по правата на човека, че е легитимна.

Оливер Рой, експерт по политическия ислям, изтъква, че бурките никога не са били популярни във Франция, макар че в страната живеят около 5 милиона мюсюлмани. Тези крайно консервативни дрехи са изключение, според него се носят активно от около 2000 жени към 2010 г., когато започнаха обществените дебати.

"Ислямофобията работи много добре във Франция - и за левите, и за десните", коментира Де Фео, която изследва проблема от десетина години. Според нея в началото французите са смятали, че мюсюлманските жени покриват лицата си, защото са насилвани от своите съпрузи - нещо, което изследванията й не са установили. Тя твърди, че днес една мюсюлманка във Франция е много



по-уязвима от тормоз и нападения на улицата,



защото се приема, че тя нарушава закона с начина си на обличане. Властите докладваха за случаи, в които жени насилствено са принуждавани да открият изцяло главите си, както и за издърпани забрадки от главите им. Някои дами се оплакват, че са спрели да излизат, включително по банкови и административни дела. Така те са предоставили всички правомощия на своите съпрузи, с което всъщност са станали зависими от тях.

Глобата е 150 евро, което не е стряскаща сума. В полицейските статистики има серийни нарушителки на забраната. Те обаче не са сами. Бизнесменът и политически активист от алжирски произход Рашид Неказ започна да плаща глобите на жените с бурки и никаби. За пет години той е изхарчил около 235 000 евро както във Франция, така и в съседна Белгия, която въведе същата забрана. Неказ - интернет предприемач, възпитаник на Сорбоната, както и неуспешен кандидат за президент - създаде фондация с бюджет от 2 милиона евро за целта.

"Тези жени се казват Мария, Емили, Хенриет, тези жени са французойки, те са мирни и не представляват заплаха за националната сигурност или свободата", коментира по-рано Неказ. Той твърди, че не плаща глобите на жени, които влизат в конфронтация с полицията.

И така 5 години по-късно проблемът не е решен, тъкмо обратното. Френският опит повлече крак - Белгия, Холандия и Швейцария тръгнаха по същия път, дори Латвия, където по статистически данни има едва три жени, които се обличат по този начин от общо 1000 души, изповядващи исляма.

В Испания, Италия и Германия забраната действа на местно ниво в отделни региони и обикновено се отнася само до посещение в институции и публични сгради, а не за откритите пространства и улиците.