- Г-н Йончев, как се стигна до това, че българският парламент не само не се съобрази с желанието на българите в чужбина да имат собствен избирателен район, но дори ограничи възможностите за образуване на избирателни секции зад граница?

- Проблемът е, че 8-те групи в Народното събрание имат доста различни, чисто политически интереси и се опитват да ги вплетат в промените на Изборния кодекс. С други думи, пак се прави законодателство, което да дава предимства на едни и да пречи на други. Потърпевши са стотици хиляди български граждани по света, които няма да могат да гласуват, дори и да искат. Същото важи и за избирателния район "Чужбина". След като години наред приканваме нашите съграждани да гласуват, след като показахме, че можем да организираме един относително добър избирателен процес в чужбина с множество секции по инициатива на българските общности, след като хората се понаучиха да гласуват отново и да се интересуват от българската политика, сега с едно движение слагаме черта на всичко това. И защо? За да намалим гласовете на изселниците в Турция. Че ако някой казва, че има незаконни практики при гласуването в секциите в Турция, нека видим кой лъже и кой нарушава закона. Нали в комисиите има служители на външно министерство, които следят процеса. Те ли са закононарушителите? Гласуването в Турция го организира българската държава. Ако има и грам съмнение в законността на подадения вот, то той може и следва да бъде оспорен и анулиран. Това вече се е случвало и не бива да има илюзии на тази тема. Опитите на Ердоган да се намесва във вътрешните работи на България, включително и в изборите, трябва да бъдат пресечени на съвсем друго ниво, а не да се заблуждават хората, че нещо сме направили с Изборния кодекс. Цената, която ще платим, а именно отчуждаването на стотици хиляди българи в чужбина, далеч надвишава евентуалните ползи и в дългосрочен план по-скоро обслужва интересите на Ердогановата политика.

- Кой има интерес от орязване на избирателните права на българите в чужбина?

- Честно казано, ако изключим безсмислената политическа истерия по повод задължителното гласуване и секциите в чужбина, където някои политици се опитаха да поизлъскат зацапания си имидж, не виждам кой има интерес. Знам кой губи и това е България, която къса една трудно възстановена връзка със своите граждани по света. Губи и т.нар. политическа класа, която се отчуждава и изолира от значителна част от българите и не оставя у тях и грам съмнение в порочния начин за вземане на политически решения. Истинско политическо късогледство.

- Може ли да очертаете най-сериозните проблеми, с които по ваше впечатление се сблъскват българските общности зад граница?

- Имаме две големи групи наши сънародници, различни по своя генезис и съответно с различни проблеми и нужди. Едната група са историческите български етнически общности в Македония, Украйна, Западните покрайнини, Молдова и други държави от региона. Сред тях проблем номер едно е доказването на българския произход с цел придобиване на гражданство. Естествено, има и много други проблеми със съхранението на културата и идентичността на тези наши общности зад граница, защото много от тях са поставени под сериозен асимилационен натиск от съответните държави. Втората голяма група са т.нар. нова имиграция - нашите съграждани, които напуснаха страната през последните 25 години в търсене на по-добър живот и работа по света. При тях проблемите са от друг характер, най-вече свързани със запазването на тяхната българска идентичност, образованието и възпитанието на децата им като българи, множество консулски и други услуги, свързани с тяхното ежедневие като български граждани, както и с възможността им да участват в избирателния процес у нас.

- Как работи българската държава по тези проблеми?

- Истината е, че държавата беше и продължава да е доста неподготвена за тези нови предизвикателства. В годините на комунизма понятието българи зад граница не съществуваше и държавата не беше настроена да посрещне нуждите на една всъщност немалка диаспора извън пределите на родината. Ние в рамките на парламентарната процедура в комисията правим огромни усилия да събираме различните институции по определени проблеми и да търсим именно интегриран подход и общи усилия за решаването им. За съжаление много често институциите излизат с противоречиви решения, прехвърлят отговорността помежду си и изчерпват търпението и доверието на нашите сънародници, които очакват решение. Констатираме и редица противоречия в законодателството - почти няма закон, чието прилагане да е съобразено с българите в чужбина. Всъщност може би причината е в липсата на ясно поставен национален интерес или доктрина по отношение на българите в чужбина - какво искаме от тях, искаме ли връщането на имигрантите, искаме ли трайно заселване в България на българи от историческите общности. Липсва и ясна стратегия и политика по отношение на инструмента българско гражданство, което също води до противоречива практика и предпоставки за корупция. Недоумявам, когато чуя представители на администрацията да говорят, че те "дават" гражданство на нашите сънародници. Сякаш никой не проумява, че един българин по произход е такъв по божията воля и няма чиновник, който да има правото да му дава или отказва да бъде български гражданин.

- Доколко нашите балкански съседи ни помагат и доколко ни пречат при съхраняването и развитието на българските общности на тяхна територия?

- Сблъсъкът на култури и етноси на Балканите е хилядолетен факт и ние сме част от него. В този смисъл трудно може да очакваме помощ от съседите за защита на нашите сънародници и отстояване на тяхната идентичност. За наше щастие ние, българите, имаме за първи път относително предимство спрямо някои наши съседи, след като успяхме да реализираме европейската перспектива на страната ни и членството в ЕС. Това ни дава особени лостове за защита на нашите сънародници в съседните страни като Македония, Сърбия, а защо не и Украйна, които на свой ред са в преговорен процес с ЕС. Сега е моментът България категорично да отвоюва правата и идентичността на нашите сънародници извън пределите на родината и това трябва да бъде абсолютно първостепенна задача на нашата дипломация в преговорния процес. Иначе дребното надхитряне със съседите ще продължи.

- Украинският вътрешен конфликт за пръв път от много години насам постави българско малцинство под прекия ефект на военните действия. Положи ли нашата държава адекватни усилия, за да го защити?

- Този конфликт показа пълната неспособност на държавата да действа извън своята територия в извънредни ситуации в защита на нашите сънародници. Докато Полша буквално евакуира всички, които претендираха да имат полски произход, без особени колебания и бюрокрация, на нас ни отне близо година, за да изпратим скромната помощ, с която правителството се ангажира. Липсват процедури и закони за действие при такива ситуации, понятието хуманитарна помощ е все още чуждо за нашето законодателство. Вместо това се обявяват обществени поръчки, губи се време и нищо не се случва. Извън честите визити на президента и на външния министър в Украйна не мисля, че нашата общност там усети истинска помощ и грижа. Убеден съм, че държавата ни разполага с ресурса да се погрижи, но липсва всякаква готовност и чувство за спешност и грижа в администрацията. В крайна сметка се оказа, че не само не улеснихме преселването в България на наши сънародници от района на военните действия, но и малцината, дръзнали да направят това, бяха изправени пред тежки административни процедури по разрешения за пребиваване, визови режими и едва не попаднаха в лагерите за бежанци.