Автократът от Босфора първо прогони своя министър-председател, а след това обяви под възторжените аплодисменти на своите привърженици, че всеки трябва да върви по свой път - ЕС по неговия си път, Турция по нейния си. За европейците това означава едно: че отново трябва да търсят собствени решения за бежанската криза.



Провокация след провокация



Не за първи път европейците се оставят да бъдат безсрамно провокирани от турския президент. Да си спомним например как през зимата той заяви, че Турция ще се съгласи да приема бежанци от Гърция само ако в замяна ЕС отмени визовия режим за турските граждани. Ако ли не, Ердоган щял да отвори шлюзовете и бежанците щели отново да залеят Европа.

Ердоган изрече тази заплаха съвсем открито и без изобщо да се съобразява с условията за отмяна на визовия режим. А това казва много за душевното му състояние. Този човек е убеден, че е в по-изгодна позиция и се възползва безсрамно от тази ситуация. При това дори не можем да го обвиняваме, защото Ердоган отдавна вече не се опитва да прикрива своето властолюбие и коравосърдечие.



Който бърка в змийско гнездо...



Затова сега за европейците си остава в сила старият девиз: Който бърка в змийско гнездо, ще бъде ухапан. С хора като Ердоган не може да се правят политически сделки. Германската канцлерка Ангела Меркел залагаше на премиера Давутоглу, а надеждата й беше, че той ще спечели битката за власт с Ердоган и ще сближи Турция с Европа. Но днес вече знаем, че Меркел заложи на губещата карта, в резултат от което споразумението за бежанците е на смъртен одър.

Означава ли това обаче, че в името на тази сделка европейците трябва отново да се огънат и да си затворят очите за пропуските около либерализирането на визовия режим? В никакъв случай! Ердоган вече обяви, че няма да промени своя антитерористичен закон. А това означава, че ще продължи да го прилага срещу кюрдите и срещу неудобните журналисти и интелектуалци. Най-пресният пример са петгодишните присъди срещу главния редактор и още един журналист от опозиционния вестник "Джумхюриет", които бяха осъдени не за друго, а за това, че са си свършили работата. Но понеже огласените от тях информации са доста неудобни за президента Ердоган, сега двамата ще трябва да търпят последствията.

В крайна сметка е все едно кой закон е бил нарушен, за да бъдат произнесени тези присъди. Въпросът е принципен. Пълната отмяна на свободата на словото, каквато наблюдаваме сега в Турция, е нарушение на основните европейски ценности и права. И затова е повече от ясно, че Турция не може да изпълни условията за безвизов режим. Тук няма място за никакви интерпретации, нещата са пределно ясни - ЕС просто не може да направи на Анкара този подарък.



Без недомлъвки



Мнозина евродепутати вече се заклеха, че няма да има никакви отстъпки за Турция по отношение на условията за безвизово пътуване. Сега е време тези хора да удържат думата си. Защото Ердоган ще продължи да провокира - за да види доколко европейците са готови да жертват собствените си ценности. И не е нужно да идва папата и да ни напомня за нашите традиции. Собственият ни разум е напълно достатъчен, за да осъзнаем, че е крайно време да ударим спирачката.

Бежанската сделка с Турция е мъртва. И затова се нуждаем от план Б. Или по-точно - нуждаем се от нов план А. Все още не е известно какво би предприел Ердоган след евентуален отказ на ЕС да либерализира визовия режим. Възможно е да отвори вратите за бежанския поток към Европа. Още повече че според него Европа се нуждае от Турция много повече, отколкото Турция от Европа. От геополитическа гледна точка подобно твърдение е напълно погрешно, но на Ердоган му е очевидно безразлично.

В Брюксел вече гледат с ужас към още едно лято на кризисни срещи и среднощни заседания. Но ЕС няма друг избор: общността ще трябва да търси собствено решение за бежанската криза. Защото Ердоган отпада като партньор. И е крайно време да кажем на този новоизпечен диктатор какво мислим за него. Ясно, недвусмислено и без недомлъвки.