Докато гледах как Денят на Европа се бие с Деня на победата по света и у нас, се сетих за Йоселиани. Преди десетина-петнайсет години маститият режисьор представи свой филм в София, преди това се състоя среща с него. Отар Давидович дойде в НДК понаквасен, в настроение, обедини двете теми по чудодеен начин. Живеещият във Франция майстор първо наруга съветската империя, сетне се присети за новата родина и също я накълца - за лицемерие и буржоазен фалш.

За обобщение и рамка на картинката извади "Залезът на Европа" от Шпенглер, а когато си спомни, че е в България (тъкмо тогава здраво напиняхме за ЕС), се избъзика и с нас: "Ама вие си се бутайте,



бутайте се в Европа...", очевидно неодобрително



Поясни ангро: "Европа е и фашизъм, и франкизъм, Европа е и Мусолини..." Тогава да се говори лошо за Европа у нас беше твърде неприлично, освен ако не си имперски индоктриниран. Залата го гледаше с весела неприязън, нещо от сорта на "абе жулиш си уискито, прибрал си хонорарите, па с'я си седнал да ни размахваш пръст, гдето искаме и ний в Париж, а не в Магадан... ай сиктир".

Така беше тогава. Сега е публицистична и анализаторска мода да се окайва аморфната Европа и да се градят хипотези за разпадането й. Докато вчера пред Паметника на Незнайния воин в столицата вдигаха с военен ритуал знамето на Европа, медии ни припомниха социологическо проучване, цитирано от големите агенции, че близо 50% от европейците искат референдум в страните си за бъдещото им положение в ЕС. Допитването е проведено в няколко страни членки - Германия, Франция, Испания, Италия, Полша, Швеция, Унгария.

Една трета от участниците директно твърдят, че искат излизане от ЕС при възможност. А Островът, па и ЕС треперят от предстоящия референдум във Великобритания за бъдещето й в съюза.

Как стана това? Защо се оказа толкова трудно да се управлява континентът, бил в течение на векове флагмански галеон на цивилизационните завоевания? Днес основните критики към ЕС са, че или не може да взема решения, или взема неправилни такива. И че не е в състояние да спазва дори собствените си правила. (Онова изискване за максимум 3% бюджетен дефицит се оказва хронично неизпълнимо за много от страните членки. Е, и?)

Разбира се, фашизъм, франкизъм и Мусолини още нямат на власт на континента, но голяма част от десните критики към Евросъюза са май



тъкмо защото няма такива



Всичко това е облечено в друга риторика и камуфлирано в облика на здравомислещия патриотизъм, но същността е тази - няма здрава националистическа ръка, която да ни спаси от тълпите мургави бедняци. А те, според изказваните или само мислените тези, са или прикрити терористи, или навлеци, ползващи нашите придобивки. Няма кой да ни предпази и от собствените ни едреещи малцинства, които са ятаци и развъдник на бъдещи терористи. Това идва в гарнитура с икономическа шизофрения - "аз лично не бих се заврял за нищо на света да рина лайна от канализационната шахта, защото съм магистър и потомък на викинги, но тези, които се наемат да ринат, доста нагло искат да ходят като мен по моите тротоари, да дишат моя въздух, да ползват моите права. Пък са довчерашни туземци, които твърде лесно си забравят мястото".

Ще кажете, че пресилвам - не, това е общо манталитетно състояние, макар добре прикрито зад рафината на доброто възпитание. (Наскоро добра моя позната - българка, живееща в богата западноевропейска страна, ми разказа показателна случка. Българката има малки деца, печели добре и наема жилище в дом, в който на горния етаж живее богатата собственичка - 90-годишна дама с потекло, обитаваща самичка огромен апартамент. Старата дама имала навик вечер да се облича елегантно, да си туря обувки на висок ток и самичка да се разхожда с часове по мозайката на жилището си - цок, цок, цок, цок, цяла вечност, всяка вечер. Явно и старческа безсъница в притурка, освен ритуала. Децата на моята позната не можели да спят от упоритото цокане, наподобяващо китайско мъчение. Българката й направила забележка, вследствие на което дошъл синът на възрастната лейди (той живеел другаде) и се скарал на нашата сънародничка: "Разбрах, че сте от България - бедна, нещастна страна. Дошли сте тук за печалба - да вземете от нашето богатство. Как си позволявате такова нескромно държание?"



Това е метафоричен казус



Като казах метафоричен, се сетих за поемата на Бернар Хейдсик за Вадуц. Малкият Вадуц, който е обкръжен от пълчища какви ли не чужденци. Столицата на Лихтенщайн е малка; Европа е голяма, но страда от същия синдром. Нас ни обкръжават и налитат, пък ние сме господари, завоеватели. Това е единият вектор. Другият - ние сме богати, хрисими и човеколюбиви, искаме само някой да изрива шахтите и да ни бърше праха по масичките; ще си платим.

Е, чисто биологично и двата вектора кривят, опровержими са. Цокането замира, има и друг сценарий.