|
| Властта в БСП се смени под погледа на Станишев... |
Това, комай, беше пиковият изблик на енергия на висшия форум на столетницата. Липса на виталност, на жизнена сила - това усещане преобладаваше в иначе претъпканата Зала 1. Както и липса на чувство за перспектива - докато от трибуната се сипеха тонове високопарни приказки за развитие и промяна (новоизбраният лидер Корнелия Нинова още от конгреса се засили да променя България), делегатите подтичваха по околните коридори, за да подсигурят избора на "наш'то момче" в някой от висшите партийни органи, и обсъждаха на цигара пред тоалетните дали начело ще застане "Мишо или Корнелия". Към края на форума някой хвана микрофона и ядосано обяви, че
всичко казано (и обещано) вече го бил чувал
и на предните конгреси. И май това беше.
БСП отдавна заприлича на едно от онези миниатюрни детски влакчета, които се въртят в кръг по едни и същи релси. Столетницата се движи по такъв затворен коловоз и само рядко взиманите завои създават измамното впечатление, че има някаква промяна в пейзажа. Но това не прави особено впечатление на пътниците във ВИП вагона, които до голяма степен са загубили представа (и интерес) какво има отвън. Политически упадък? Изборни поражения? Топящ се електорат? Кой го интересува? Важното е да се поумие малко лицето на върхушката, оглавявана от Сергей Станишев, чиято сянка напира зад фигурата на Нинова, така че да удържи партията в свои ръце.
И това се вижда дори с един бегъл поглед върху обширната партийна документация (да, това е точната дума - документация), която конгресът разгледа. Представените седем книжки с документи (7 бройки - и БСП ратува срещу бюрокрацията!) изобилстват с такива
фрапиращи изводи и откровени безсмислици,
че човек може да се хване за главата. "Дясното, с малки изключения, доминираше всичко у нас през последните 26 години", пише в челото на политическия доклад. "Малките изключения" са правителствата на Андрей Луканов, кабинетът на Димитър Попов (с подкрепата и участието на БСП), Жан Виденов, червените министри на Симеон Сакскобургготски, тройната коалиция и Пламен Орешарски. Ама да не вземе някой да спори, че БСП има нещо общо с мащабните издънки през последните 2-3 десетилетия! "Каквото и да ни говорят днес, ясно е, че не ние, а десните носят отговорност за начина, по който се разви страната ни през периода на прехода", слага точка на спора докладът.
Но чакайте - къде е БСП без самокритика? Споко, има такава... "За да оцелеят, някои европейски леви партии изместиха центъра на политическите си платформи надясно... Така и БСП: Дали по модата на времето, или заради наши решения, станахме волен или неволен съучастник в част от някои решения, които не могат да бъдат определени като присъщи за левицата", смутено се признава в доклада. Значи така - дясната вълна в Европа силом е изтласкала столетницата от твърдите й леви устои и "този процес хвърля сянка върху периодите, в които с участието ни в управлението България преживя най-добрите си в икономическо и социално отношение години за прехода - 2005-2009 г.". Демек, когато управляваше Станишев и се въведе плоският данък.
Тези десни забежки обаче изцяло се компенсират от
"грандиозните Станишеви успехи" срещу ГЕРБ
"С кампанията за референдума и ядрената енергетика на практика БСП свали ГЕРБ и Бойко Борисов", пише в отчета на националния съвет на партията. Не, не се чува смях в залата. Забравете за февруарските протести от 2013 г. - БСП с допитването за АЕЦ "Белене" успява "да спечели категорично вота на избирателите, да предизвика политическа криза и предсрочни парламентарни избори"! А уличните демонстрации били "най-вече доминирани от неудовлетворението на десните партии от изборните резултати". Но това не е всичко. Станишев е не само умел политик, но и отговорен държавник. Воденото от него ръководство оценява подкрепата на БСП за Делян Пеевски за шеф на ДАНС като "сериозна политическа грешка с тежки последици както за партията, така и за обществото". Само че "осъзна особената отговорност на БСП в критичния за страната момент... и взе решение, че в кризисната обстановка не оставката на ръководството на БСП е начин за поемане на политическа отговорност, а вместо това е наложителна пълна консолидация на усилията за оздравяване на политическия живот и стабилизиране на страната". Така де, как ще си подават оставките, когато България цяла тях гледа?
Може би мислите, че Станишев не се учи от грешките си? Значи грешите. Няколко страници от конгресните книжа съдържат повече
критики към любимия му до 2014 г. съюзник ДПС,
отколкото социалистите са си позволявали за последните 15 години. "ДПС не е и не може да бъде стабилен и добронамерен политически партньор на БСП, вкл. и поради различното възприемане и целеполагане по отношение на властта и на неолибералния му идеологически профил, който е по-близък до профила на ГЕРБ и другите десни партии", се казва в отчета на червената парламентарна група. За късопаметните Станишев я възглавяваше до избирането му за евродепутат през май 2014 г. и работеше перфектно с догановите хора, докато не бутнаха стола изпод Пламен Орешарски. Сега обаче социалистите стигат до просветлението, че ДПС "по-скоро има цели и интереси най-вече за извличане на тяснопартийни облаги от властта", а настоящото парламентарно мнозинство работи с "активната и важна подкрепа на ДПС". Дали това сигнализира края на аферата между двете партии е още рано да се каже. Важното за момента е Станишев и неговите формални заместници в ръководството (апропо Нинова също подкрепи решението за Пеевски) да си измият ръцете.
Работата е там, че вече няма за кого да се кипрят пред огледалото. Избирателите и симпатизантите на столетницата се топят - бавно, но неумолимо. И по-лошо - самата партия все повече се мръщи на партийните величия от "Позитано" 20, което ясно се видя при избора на членове на Националния съвет - само всенародният любимец Стефан Данаилов и бившият кмет на Смолян Дора Янкова бяха одобрени от раз. А щом дори на редовите партийци са им омръзнали "старите муцуни", значи нещата за върхушката вървят на зле. А от тихото роптаене до открития бунт разстоянието вече е малко, след като толкова хора (Първанов, Дончева, Кадиев) го взеха, без много да се замислят. Партийните бумаги с разсъждения за неолиберализма и пълзящата диктатура на ГЕРБ и европолитиките на Станишев няма да помогнат, ако червените симпатизанти и избиратели не откриват в БСП нещо, което да свързва партията със света на обикновения българин. "Да забравим, че сме все неразбрани", закова проблема Стефан Данаилов. А да пробват да разберат хората!
