Единственото нещо, което може би е необходимо да знаете за обстановката в Либия, е, че от съображения за сигурност офисът на специалния представител на ООН за страната се намира на 500 км от Триполи, в столицата на Тунис. Мартин Коблер обитава кабинет в сграда без специални обозначения в дипломатическия квартал в Тунис, столицата на Тунис. За пътуванията си до Либия той се качва на 18-местен витлов самолет, който го чака на близкото летище. Коблер използва самолета, за да пътува до Либия няколко пъти в месеца. Понякога обаче не получава разрешение да кацне, въпреки че няма очевидна причина за това. Тогава самолетът остава в Тунис.

Коблер (63 г.) е бил шеф на кабинета на бившия германски външен министър Йошка Фишер. Бил е посланик на ФРГ в Египет и Ирак, а съвсем наскоро и специален представител на ООН в ДР Конго. Днес той заема един от най-сложните постове в света. Задачата му е да помогне да се създаде държава от разпокъсана Либия по искане на международната общност.



Хаос в задния двор на Европа



Обстановката в Либия е важна за Европа по две причини. Първо, защото "Ислямска държава" (ИД) продължава спокойно да завладява раздираната от война страна. Второ, защото един от най-важните маршрути на мигрантите към Европа преминава през Либия.

Сега, когато маршрутът от Турция през Егейско море до голяма степен е затворен, отново е актуален пътят през Средиземно море от Северна Африка към Италия. Дипломати в Брюксел изчисляват, че половин милион души чакат по 1770 км брегова линия на Либия, за да поемат с лодка към Европа. Повечето от тях идват от Западна Африка. "Фронтекс", европейската гранична агенция, съобщи, че 9600 мигранти са използвали този маршрут през март - четири пъти повече в сравнение със същия период през 2015 г. Все повече европейски държави обсъждат възможността за сключването на същото споразумение за връщане на бежанци с Либия, каквото беше постигнато на 18 март в Брюксел с Турция. Тази идея обаче изглежда абсурдна с оглед на това, че в момента на практика не съществува държава Либия.

Либия е провалена държава, която е разделена от изток на запад от гражданската война, започнала в средата на 2014 г. Страната има три правителства, въпреки че нито едно от тях не разполага с много власт. Най-общо казано, Либия е разделена на три части: на изток е правителството на коалицията "Операция достойнство", чийто военен лидер е ген. Халифа Хафтар, който се бори срещу ислямистите в Бенгази със своите сили. Правителството на алианса "Ислямска либийска зора" се намира в Триполи, на запад. В по-малка зона между тези два района доминира ИД. Властите на изток и на запад твърдят, че искат да воюват с ИД, но засега не са се заели сериозно с това и действат половинчато. Това позволява на ИД, за която се твърди, че има 3000 бойци в тази зона, да укрепи позициите си.

По-голяма част от Либия всъщност е под контрола на местните милиции, които се съобразяват в различна степен с последните решения, взети от правителствата в техните райони. Единствените неща, които наистина обединяват страната, са централната банка и националната петролна компания, които разпределят парите равномерно между всички власти. Производството на петрол като цяло намаля от 1.7 млн. барела дневно с почти една пета.



Липса на единство сред правителство на "единството"



Международната общност и представителят на ООН Коблер възлагат надежди на трето правителство, което скоро да взема решения за цялата страна. Това е т.нар. правителство на националното единство, сформирано с посредничеството на ООН. Все още обаче в страната няма единство по отношение на това правителство на националното единство. Въпреки че мнозинството в западната част на Либия подкрепя компромиса на ООН и новата власт, правителството на изток все още оказва сериозна съпротива. Ако това не се промени, планът на ООН ще задълбочи разделенията в страната - а местните военачалници и поддръжници на ИД ще спечелят.

Сегашният хаос започна през 2011 г., когато Муамар Кадафи беше свален от власт. След масовите протести в Тунис и Египет демонстрации имаше в Източна Либия, където хората от дълго време се чувстваха силни, въоръжавани от Триполи. Кадафи реагира очаквано и изпрати снайперисти, артилерия и касетъчни бомби. Много хора се опасяваха, че ще последва дълга и жестока гражданска война и това ще отнеме живота на изключително много цивилни. За разлика от започналата след това война в Сирия международната общност реши да предприеме незабавни действия в Либия. Но дори и преди началото на военната интервенция, Западът направи грешка, чиито последствия продължават и до днес. Франция стана първата държава, която призна самообявилия се и оглавяван от бунтовниците Национален преходен съвет, без да е наясно кои са неговите членове. По-важното беше, че всички основни фигури в него идваха от Източна Либия. Други държави от ЕС и богатите персийски страни Катар и ОАЕ бързо последваха Франция. Започна война за богатствата на страната и международната общност несъзнателно допринесе за разпада на Либия.



Западни провали

Основната цел на намесата, одобрена от Съвета за сигурност на ООН на 17 март, не беше смяна на режима. По-скоро да се осигури защита на цивилното население от армията на режима на Кадафи. От тази гледна точка интервенцията беше успешна. Доста по-малко цивилни бяха убити в Либия след 2011 г., отколкото в Сирия, където Западът не предприе никакви действия. Между 15 000 и 30 000 загинаха в Либия. В Сирия жертвите във войната досега са между 250 000 и 400 000 - огромна част от тях са цивилни.

Франция, САЩ, Великобритания и Италия обаче искаха смяна на режима в Либия. Мисията на НАТО бе прекратена малко след убийството на Кафади от бунтовниците, което стана на 20 октомври 2011 г. Тогава ли само Западът допусна най-голямата си грешка? По време на 42-годишното си управление Кадафи ръководеше Либия като кръстник на мафията. С изключение на националната петролна компания и централната банка той не позволяваше на друга институция да стане силна заради страх от потенциални съперници. След като бе убит, не беше ясно кой ще го наследи. По-лошото беше, че Либия разполагаше с изключително добре заредени складове за оръжие по това време и те бяха отворени за всички, които идваха. Страната бързо се превърна в основен източник за въоръжения в целия регион.



Фундаменталният конфликт остава нерешен

Преходното правителство, което беше назначено, нямаше власт да разоръжи местните милиции. Вместо това накара хората да вярват, че водят борба от името на революцията. Броят на самопровъзгласилите се революционери бързо нарасна от 30 000 до 250 000. Скоро след това оръжията взеха превес над политиката, като кулминацията беше през 2011 г. с отвличането за кратко на тогавашния премиер.

Фундаменталният конфликт между Изтока и Запада все още не е разрешен. През пролетта на 2014 г. битката срещу ислямистите започна на изток под командването на ген. Хафтар, подкрепен от трите най-влиятелни племена. В западната част на страната ислямистите заедно с движението "Либийска зора" взеха властта, подкрепени от жителите на богатия крайбрежен град Мисрата. Оттогава страната е в гражданска война между Изтока и Запада.

Преплитането на интересите на екстремистите и трафикантите на мигранти в Либия сега се превърна в сериозен риск за сигурността на Европа. Италия, която е бивш колониален владетел на Либия, е доста обезпокоена и настоява бързо да бъде сформирана мисия на ЕС, която да окаже военна помощ на страната. С работно название "Либийска международна мисия за помощ" Рим планира ускорено обучение на нова либийска армия. Планът предвижда военно обучение, но не включва изпращане на чуждестранни войски, които да въведат стабилност или да осъществяват антитерористични операции. Част от предложението е спецотряд да осигурява безопасност на новото правителство. Този план вече беше обсъден от министрите на отбраната и на външните работи от ЕС. Те изразиха готовност за осигуряването на безопасност и сигурност, а либийското правителство заяви, че също има интерес да помогне за сформирането на брегова охрана.

Място за скептицизъм

Политиците в Либия и местните кланове трябва да приемат новото правителство, както и да бъдат създадени нови държавни структури. Но има много основания за скептицизъм. Нещата не изглеждат добре на изток. Парламентът в Тобрук все още не е одобрил списъка на членовете на правителството на единството. А ген. Хафтар, военният лидер на изток, също създава затруднения. Той иска да застане начело на новата армия на Либия или да стане следващият министър на отбраната, за предпочитане и двете. И все пак Хафтар ще трябва да има съществена роля в бъдеще за въоръжените сили на Либия...

(Със значителни съкращения)