|
| Живко Георгиев |
- Не знам за сценарий, но случилото се е логично и то е свързано с усещането за предстоящи президентски и евентуални предсрочни парламентарни избори. За разлика от фронта и от реформаторите АБВ не поставяше ултиматуми и не правеше резки движения в този кабинет и в това мнозинство, но самото й участие в тях бе вързано с една-единствена причина. Около последните парламентарни избори отношенията на АБВ с другата лява партия бяха много драматични и обтегнати и партията на Георги Първанов трябваше да демонстрира някакво различно лице и стил от БСП. Затова АБВ се включи в дясно-националистическо управление, но още тогава в нея се забеляза сериозно разделение на два почти равностойни лагера - "за" и "против" участие в правителството. Очевидно смисълът от присъствието на АБВ във властта е изчерпан и в светлината на приближаващите избори за държавен глава оставането на партията в управляващия блок е по-рисковано от излизането от него. Ако АБВ е решила да съхранява идентичността си, това ще се случва по-добре като опозиция.
Макар че само можем да гадаем, промяната, която се случи в БСП в неделя, очевидно също е дала своето отражение. Тя дава възможност за бъдещо партниране между двете леви партии. Един от факторите, който досега стоеше помежду им, вече не съществува и АБВ бързо мина в опозиция. Което създава отлични предпоставки на съвместни действия в предстоящия изборен цикъл.
- Но първите сигнали от двете централи са, че връзките помежду им са толкова скъсани, че възстановяването им изглежда трудно.
- Единствената печеливша формула, ако те наистина искат да се обединят, е около някаква обща платформа, в която няма да има привидност, че единият е отстъпил на другия. Има такива формати. Широката публика може да е забравила формулата "Лесидрен" и други подобни. В тях никой не отстъпва, а обединението идва в името на това, което обединява формациите. Подобен формат ми се вижда приложим и сега, защото лявото очевидно е в криза. Не само при БСП, АБВ също не направи чудо, а да не забравяме, че има и други субекти вляво. Възможно е те също да бъдат потърсени. Това е единственият вариант да се противодейства на тенденцията лявото да не бъде сполетяно от съдбата на СДС. Дали ще успеят да го направят, това вече е Божа работа. Въпросът е и на такт и политически разум. А ако ме питате как ще действат на президентските избори и каква формула ще приложат, на този въпрос е рано да се отговори. Диалозите вляво сега започват.
- Има ли смисъл този кабинет да остане, след като зад гърба му не стои мнозинство? Не е ли по-добре премиерът да състави нов в рамките на това НС с друга формула на подкрепящите партии?
- В този парламент Борисов винаги може да намери мнозинство, така че той спокойно може да кара и с това правителство. Ние разсъждаваме само за големите партии, но да не забравяме, че има и БДЦ, които са малки, но са винаги готови за "национално отговорни действия". Имаме не знам колко независими депутати, имаме групата на Лютви Местан, която също не е готова за избори. Възможностите за явно или скрито коалиране са много, така че не се съмнявам, че правителството може да оцелее. Въпросът е струва ли си. Този кабинет беше една от възможните формули за политическо стабилизиране на страната, за случване на някои нетърпящи отлагане реформи. Тези реформи не се случиха. Да, управлението поуспокои страстите на първо време. На фона на предишните правителства се постигна някаква стабилност и спокойствие, но освен това с голяма мъка бих открил други позитиви от дейността на министрите досега. Реформи липсват, а някои от действията на мнозинството са направо вредни.
- Кои?
- Ще започна с новия Изборен кодекс. Видяхме грозна картина, а това, което ще се случва на бъдещи избори, ако не се вземат мерки, ще затвърди тежките оценки. Убеден съм, че в скоро време, дори и без санкция на Конституционния съд, самите автори на най-одиозните идеи ще разберат абсурдността им. И задължителното гласуване е нелепица, и номерът с фактическото лишаване на много наши сънародници от шанс да гласуват. Скритият замисъл на промените е да се моделира система от изборни правила, които привилегироват едни партии за сметка на други. И всичко това се прави на гърба на гражданите.
Освен пълната каша с кодекса досега правителството не свърши нищо особено в нито една друга сфера. Реформата в правосъдието не обещава ново качество на правораздавателната система, здравната реформа е дълбоко съмнителна, не виждам особен замисъл и в образованието. Като че ли нещо бе направено в пенсионната реформа, която заради демографската ситуация безспорно трябва да стартира. Но и там ефектът не ни бе обяснен по достатъчно смислен начин. Липсва импулс в икономиката, публичните услуги не се развиват така, че да удовлетворяват избирателите.
- Може ли тогава да направим извод, че Патриотичният фронт ще направи услуга на всички, ако също напусне мнозинството след гласуването на президентското вето?
- Лично аз в момента не виждам кой има полза от престоя си в това мнозинство и в това управление. Ако коалиционното споразумение донякъде беше брак по сметка, вече не виждам на кого сметките излизат. Участниците в това правителство консумират само негативи и почти никакви позитиви. Никой не прибавя подкрепа. Правителството не се радва на подкрепата дори на такъв обем хора, съответстващ на гласувалите за партиите в него. Доверието е около 27-28%, а недоволните са много повече. Според мен ГЕРБ вижда това и то може да се окаже една от основните причини кабинетът да не изкара мандата си и да се отиде на предсрочни избори. Не преди президентските избори, но скоро след това. Смятам, че в началото на следващата година вече няма да има значим политически субект, който да има интерес от запазването на конюнктурата. Говоря и за ГЕРБ, който все пак е най-значимият фактор за събитията в това мнозинство. Точно заради ГЕРБ обаче не очаквам избори 2 в 1 тази година, тъй като партията на Бойко Борисов едва ли би искала още едно служебно правителство, съставено от Росен Плевнелиев. Очаквам обаче в следващите месеци ГЕРБ все повече да започне да прехвърля негативите от управлението досега върху партньорите си и да си приписва положителните неща. Борисов е майстор на това приписване, стига да намери такива позитиви. Това би било нормално да започне да се случва в период преди избори.
- Патриотичният фронт обаче смята, че защитавайки националния суверенитет, печели подкрепа.
- Социологическите изследвания не го показват, напротив - предстои фронтът да търпи негативи заради своите идеи и действия. Сто на сто ще се намерят значими електорални групи, които ще искат да накажат партиите, които лансираха обществено неприемливите идеи в Изборния кодекс. С поведението си фронтът влиза в неловкото състояние на т.нар. клин в алпинизма - ни напред, ни назад. Ако отстъпят, малките ползи от предложенията, които само те виждат - намаляване влиянието на ДПС и ДОСТ, ще изчезнат, а в същото време идеите, които са прокламирали, няма да се забравят лесно.
Предполагам, че накрая Патриотичният фронт все пак ще отстъпи под една или друга форма и няма да заплаши формулата на мнозинството. Бързи избори не му вършат никаква работа. Подобно на Реформаторския блок фронтът също не изглежда много единен. Точно както при реформаторите и там не е ясно дали на следващи избори сегашната коалиционна формула ще се съхрани. Мисля, че по-скоро няма, тъй като двете му части изглеждат прекалено различни.
- Шест месеца преди президентските избори не знаем имената на нито една двойка на голяма партия.
- Сюжетът партиите в последния момент да поставят на масата имената вече сме го играли и на други президентски избори, явно тенденцията продължава. Мисля, че всяка по-малка партия се надява да научи кои ще са номинациите на големите формации, за да реши какво да прави със своята двойка. Обаче почти навсякъде липсва единство. Дори ГЕРБ не е наясно какво да прави със себе си, какво да прави с Плевнелиев, колебанията там също са видими. За лявото вече стана дума, както и за националистите. Вдясно ДСБ има тяга и търси различно лице и идентичност, но там съществува големият проблем с липсата на съюзници.
Друга причина за голямото криене е претендентите да се предпазят от превантивни дискредитиращи удари. Тези номинации, които вече са известни, не спечелиха нищо от това. Напротив, някои вече станаха обект на атаки. Все пак очаквам през юни картинката да започне да се прояснява. До последно ще се разчита и на развитие на някои клокочещи социални процеси, които евентуално да подскажат печелившата комбинация.