|
| Походът на древноруския велик княз Олег (879-912) към Цариград през 907 г. Дори средновековният художник е извел на преден план, че походът е осъществен "на коне и с кораби" (т. е. по суша и по море); рисунка на л. 14 об. в Радзивиловската летопис, началото на ХIII в. - вероятно копие на по-ранна рисунка, може би от ХI-ХII в.; Библиотека на Руската академия на науките - Санкт Петербург. |
Понеже на днешния ден преди точно 49 години е подписан нов българо-съветски договор за дружба, сътрудничество и взаимна помощ (първият е от 18 март 1948 г.; следващият е вече между Русия и България - за "дружески отношения и сътрудничество", и е от 4 август 1992 г., като той се продължава автоматично на всеки 10 години, смятано от 19 април 1993 г. насетне), то съвсем на място би било поставянето на въпроса за времето на сключване на първия съюзен договор между България и Древната Рус/Русия/Съветския съюз. Като мимоходом пренебрегнем всякакви недоказуеми предположения и догадки, ще стигнем бързо до началото на IХ в.; тогава е първото ако не категорично, то достатъчно обосновано предположение за (поне) българо-руски военен съюз, насочен, разбира се, срещу Византия.
Началната руска летопис (преди 1118 г.) разказва подробно за тези събития (вж. Извори и в продължението на този текст), но въпреки това предварително ще дадем да се разбере, че сигурен отговор на поставения в заглавието въпрос няма да е възможно да се даде сега.
* * *
Твърде често през цялото Средновековие войните завършват с подписването на междудържавни мирни договори, в които се предвижда едната от тях да изплаща годишен данък на другата. Към 906 г. България и Древна Рус имат такива мирни договори с Византия; важен елемент от тези договори е извършването на годишни плащания от Византия в полза на двете държави в резултат на несполучливи военни действия, съответно и поотделно, с Древната Рус - през 860 г., и с България - през 896 г. и с допълнение, вероятно, през 904 г.
В края на IХ в. и в първите години на Х в. Древната Рус е заета с обединяването на околните славянски племена под скиптъра на киевските велики князе. Като използват тези затруднения, цариградските императори правят опит да си спестят годишните плащания, произтичащи от мирния договор от 860 г., с което предизвикват руски наказателен военен поход, начело с великия княз Олег през 907 г.
След първите войни на цар Симеон Велики (893-927) и след битката при Булгарофигон (лятото на 896 г.), България също има мирен договор с Византия, който предвижда изплащането на годишен данък. През 904 г. след като арабите превземат и разоряват Солун, цар Симеон Велики иска, и получава, значителни земи на юг, до самия втори по големина византийски град на запад от Проливите. През същата година България можела да получи и самият Солун, но очевидно царят решава, че няма да може да го задържи в състоянието, в което е градът след арабското разорение - арабите не само вилнеят необезпокоявани в Солун, но и отвличат 22 хиляди от жителите му.
Нека се опитаме да възстановим накратко и приблизително (поради невъзможност за обстойно разглеждане на всички исторически данни тук) последвалите събития от 906-907 г. Вероятно може да се предположи, че две години-две години и нещо по-късно, когато Византия е вече твърде заета срещу арабите в Мала Азия, цар Симеон Велики отчита създадената обстановка на Балканите като подходяща за запазването на един присъединен към България Солун и, напълно възможно, решава да се съюзи с древноруския велик княз Олег, за чийто парични проблеми с Византия българският княз със сигурност е знаел - шпионажът между средновековните държави е също толкова добре развит, както и днес.
Така след лятото на 906 г. може да бъде предположено създаването на таен (поне) военен съюз - поради съществуването поотделно и на двете държави с Византия действащи мирни договори, между Древната Рус и България за постигане на еднопосочните им цели спрямо Византия: Древната Рус има за цел да възстанови годишните си парични постъпления от Византия по договора от 860 г. и да получи значителни облекчения в търговията си с Цариград, а България - най-малкото да получи и задържи Солун, като използва максимално затрудненията на Византия.
Тези затруднения са значителни, почти изглежда, че империята се разпада. На 1 август 902 г. е загубена Таормина, последната византийска крепост на о. Сицилия; войната с арабите в Мала Азия е на живот и смърт; избухва мощен аристократичен бунт, създаващ ярка вътрешнополитическа нестабилност; а в добавка са и императорските проблеми с патриарха заради искания от Лъв VI четвърти брак - императорът дори не е допуснат в съборната църква "Св. София" и на 1 февруари 907 г. е принуден да предприеме крайно нееднозначна стъпка - заточава патриарх Николай Мистик в една от цариградските обители. Такова струпване на ярки политически неблагополучия във Византия, цар Симеон Велики несъмнено е възприел като "покана" за влизане в Солун - следващата също толкова благоприятна възможност да присъедини този град България ще има чак след малко повече от хилядолетие.
Такава възстановка не противоречи на историческите данни и изглежда логична - докато огромната (вж. Извори) древноруска войска се устремява към Цариград, България би могла да удари (или да поиска по дипломатически път) - и да задържи, Солун.
Началната руска летопис е категорична - походът на великия княз Олег към Цариград е осъществен "на коне и с кораби" (т. е. по суша и по море; вж. втората част), така той е представен и от средновековния художник на л. 14 об. в Радзивиловската летопис (вж. Изображението); и е повече от успешен. В резултат на този поход Древна Рус извоюва повече от половината държавни приходи на Византия за 907 г. (вж. пресмятанията в Извори) и трайно възстановяване на годишните плащания. В същото време са добити и значителни отстъпки за древноруските търговци в Цариград.
* * *
Засега ще оставим без твърд отговор въпросът от заглавието; временно. Вероятно съвсем скоро, след като завършим разглеждането на историческите данни за тези събития във втората част на този текст, ще е възможно да кажем с повече сигурност кога е сключен първият българо-руски съюз; това няма да помогне съществено на днешните отчайващи българо-руски междудържавни политически и стопански отношения, но някаква полза - такава, каквато един исторически преглед би могъл да допринесе, все пак трябва да е видима за всички.
(следва)
Извори
"В годината 6415 [= 907]. Тръгна [великият княз] Олег срещу гърците . . . ; [и] взе със себе си множество варяги, и славяни, и чуди, и кривичи, и мери, и поляни, и северяни, и древляни, и радимичи, и хорвати, и дулеби, и тиверци . . . И с всички тях тръгна Олег на коне и с кораби; и бяха корабите на брой две хиляди. И дойде [великият княз Олег] до Цариград . . . И излезе Олег на брега, и заповяда на воините да извлекат корабите на брега, и разори околностите на града [Цариград], и много гърци [т. е. православни] погуби, и множество дворци разруши и църкви опожари. А тези [от обитателите на града], които оплени, едни посече, други измъчи до смърт, трети прониза, а някои хвърли в морето, и много други злини причиниха русите на гърците, [така] както обичайно постъпват враговете.
И заповяда Олег на своите воини да направят колела и постави [тези] колела на корабите [вероятно става дума за добре огладени обли дървесни стволове, които се ползват по това време за пренасяне на плавателни съдове на кратки сухоземни разстояния]. И когато излезе попътен вятър, вдигнаха се в полето платната [на корабите] и поеха [изчакването на попътен вятър, който да издуе платната на корабите, несъмнено е облекчило цялата тази трудоемка операция в тесния провлак към Златния рог] към града [Цариград] . . . И се уплашиха гърците и казваха: "Не е това [великият княз] Олег, но е [сам] свети Димитър, изпратен ни от бога". И поиска Олег да се изплати като данък за двете хиляди кораба: по 12 [сребърни] гривни [вероятно по 204 г едната; приблизително равна (195, 84 г.) на 1 златна гривна] на човек [2000 кораба по 40 воини във всеки по 12 сребърни гривни - общата сума на тази част от изплатения данък е 960 хиляди сребърни гривни или приблизително 80 хиляди златни; златната гривна е равна на 12, 5 сребърни] гривни (= 15667, 2 кг; = 3450925 номизми; приходната част на държавния бюджет на Византия след IV в. и до управлението на император Лъв VI (886-912) се колебае в границите на 5-7 млн. номизми)] . . . И започнаха гърците да молят за мир за да не бъде разорена гръцката земя . . ."
Из Началната руска летопис, преди 1118 г.
Свързани текстове:
http://www.segabg.com/article.php?id=796538
(Защо руската кандидатура за българския престол през 1886 г. остава неприета?)
