Много българи вярват, че в енергетиката няма място за пазарни отношения и че този сектор задължително трябва да е в ръцете на "добрата държава", която да държи изкъсо юздите на цените. Оказва се, че това убеждение не е само наш "патент" - то вирее по всички краища на Европа. "Предразсъдъци и митове замъгляват европейските дебати за освобождаването на електроенергийния пазар, обобщава доклад на Асоциацията EURELECTRIC, озаглавен "Митове и реалности" (MYTHS & REALITIES of European Electricity Retail Markets).

В последните години по-старите митове от рода на "Цените на тока растат заради растящите печалби и апетит на енергийните компании" и "Добре, че е държавата, да спуска тарифи и да ни пази от поскъпване" се допълват с по-нов, по-модерен арсенал: "Енергийните доставчици нарочно затрудняват и объркват потребителите, като им предоставят твърде сложни, многобройни и несравними оферти"; "Ниският процент на смяна на доставчиците показва, че свободният пазар не работи"; "Клиентите в Европа не са доволни от доставчиците си"; "Доставчиците спъват енергийната ефективност, производството за собствени нужди и енергийното сдружаване".

Но какви са фактите? Имат ли сериозна почва всички тези твърдения и обвинения, или са обикновен популизъм, който вирее особено лесно в сектори с повишена "социална чувствителност", каквато несъмнено е енергетиката? Анализът на EURELECTRIC разбива митовете и посочва кои са истинските пречки потребителите да плащат по-малки сметки.

Лозунг, любим на популистите навсякъде в ЕС, е "Държавно регулираните цени са нещо добро: те защитават потребителите". А истината е съвсем друга. Да, в краткосрочен план подценените регулирани цени защитават определени категории потребители, но това винаги е за сметка на други участници - незащитените от държавната регулация клиенти, електроенергийните компании или публичните финанси, бюджета - в зависимост от това откъде се покриват тарифните дефицити.

Анализът на EURELECTRIC обръща специално внимание на лошия пример на България. Авторите посочват, че в нашата страна регулираните цени за битовите потребители се субсидират - държат се изкуствено ниски за сметка на цените за небитовите потребители. Енергийната компонента за стопанските консуматори е много по-висока, за да може да компенсира загубите от продажбите на електроенергия за домакинствата (виж графиката).

Франция също е сред негативните примери (виж графиката). Там цените за домакинствата са държавно регулирани, като от 2012 г. правителството редовно определя тарифи, които се разминават с нивата, препоръчани от националния енергиен регулатор NRA. Резултатът от политическата намеса в цените на тока е тарифен дефицит, съдебни дела, корупция, допълнителни разходи и объркване на потребителите, посочва докладът на EURELECTRIC.

Ценовото регулиране всъщност изкривява картината, поставя непреодолими бариери пред създаването на нормално работещи електроенергийни пазари. Регулираните цени подкопават конкуренцията между енергийните доставчици и затормозяват въвеждането на услуги с добавена стойност като динамично ценообразуване за по-добро посрещане на потребителските нужди. Когато регулираните цени се определят под нивото на разходите, това силно намалява потенциала за demand-responce. Защитата на уязвими потребители чрез прилагането на общите регулирани тарифи страда от липса на прозрачност и всъщност може да завиши енергийните разходи - както на социално слабите, така и на останалите енергийни потребители, заключава докладът.

Един от най-натрапчивите митове в ЕС и у нас е, че "Енергийните сметки се увеличават заради нарастващите печалби на енергийните компании". Всъщност нарастването на цените на дребно е резултат най-вече от "грижата на държавата" - то идва от правителствените "добавки" за прилагане на определени европейски и национални политики, пише EURELECTRIC.

Из цяла Европа се наблюдава сериозно и постоянно вдигане на данъци и такси в енергетиката, като целта е чрез тези увеличения да се финансират различни мерки за държавно подпомагане - за насърчаване на ВЕИ централите, на енергийната ефективност, за социално подпомагане. Само че така правителствата на практика "помпат" цените на тока.

През последните години благодарение на либерализацията на електроенергийните пазари и растящата конкуренция цените на едро в ЕС спадат, доставчиците стават все по-ефективни, като смаляват разходите си. Разходите на енергийните компании са много малка част от енергийните сметки на европейските потребителите. По-точно те са едва около една трета от средната сметка за ток, която плащат евро абонатите в ЕС. С други думи, пазарните сили определят само около 1/3 от сметките за електроенергия, останалите 2/3 се дължат на определяни от държавните регулатори плащания.

"Като наблюдаваме цените на тока в последните години, вижда се, че и битовите потребители, и индустрията плащат по-високи сметки за ток, и то без да има увеличение на търсенето. Основен двигател за покачването на цените на електроенергията е повишението на данъците и таксите", посочва Европейската комисия в публикацията си Energy prices and costs in Europe, 2014.