За необходимостта от съдебна реформа в България се говори от над 20 г., но и сега се създава трудно преодолимо усещане, че държавата още не е въздигнала този въпрос в свой първи приоритет като най-важно средство за утвърждаване на бързо и справедливо правосъдие. Такова правосъдие, върху което не може да се окаже никакво политическо, икономическо или административно влияние и при което не възниква съмнение за корупция. Тези външни влияния задушават в зародиш надеждата, че независимата съдебна власт може успешно да противостои на другите власти, като действа оперативно самостоятелно, подчинявайки се само на закона. Само тогава съдът наистина създава баланс в обществото и създава увереност в него, че е налице справедливост при правораздаването.

Съдебната реформа в България е пряко свързана с необходимостта от осигуряване на принципа на разделението на властите - основополагащ на правовата държава. Никъде в света като че ли не е въведен принципът на Монтескьо за разделението на властите, но в правовите държави са създадени



условия всяка отделна власт да е автономна



и да изхожда от върховенството на закона, както и да не се допуска каквото и да е външно влияние върху съдебната власт.

В повечето европейски държави съд и прокуратура са абсолютно отделени, но в други - прокуратурата е част от съдебната власт. Тъй като България традиционно включва прокуратурата в съдебната власт, не е сега времето това да се промени, но най-малкото трябва да се гарантира пълната оперативна самостоятелност не само на съдебната власт като цяло, но и пълната автономност на съда. Затова следва да се осигури, че колегията на съдиите е независима от другата колегия и дори без пленума може да решава всички въпроси, свързани с организацията на съда, назначаването, обучението и издигането на съдиите, тяхната натовареност, както и да номинира и избира председателите на върховните съдилища, също както за по-нискостоящите съдилища. Тази материя е особено чувствителна, тъй като обществеността изобщо има съмнения не само относно напредъка в съдебната реформа, а и дали изобщо има условия за това. Липсва консенсус и политическа култура в обществото, партиите, правителството, парламента и неправителствените организации, че това е един от най-важните приоритети на държавата.

Разнобой има и относно конкретните мерки за успешна съдебна реформа. Тя включва и създаването на подходящи условия, среда и нагласа на всички участници в процеса, за постоянно издигане на квалификацията на съдиите.



Съдиите често имат недостатъчна квалификация и опит



по важни въпроси, свързани главно с прилагането на икономическите закони като Търговския закон, Закона за търговския регистър и др., като се десезират от духа на закона и от чувството за справедливост, а прилагат формално една или друга норма, дори да противоречи на друга. Това се отнася особено по въпросите на дружественото право и несъстоятелността, също и при по-сложните търговски сделки. Пряка последица са излишните забавяния на съдебните решения, но и което е по-важно, абсолютната непредвидимост относно изхода на спора и често изненада от неадекватно и несправедливо решение. Става дума за непредсказуемост на сроковете и съдържанието на решението, които твърде често са противоречиви.

Предварителното обсъждане и предопределяне в медиите и обществеността на необходимото решение или присъда на съда по отделни нашумели казуси, често подхранвани от непремерени изказвания на парламентаристи, представители на обществени организации и граждани, оказват недопустим натиск и влияние върху съда. Затова е необходима промяна и на политическата култура, иначе постоянно ще се подкопава доверието в съдиите и цялата съдебна система, каквито и законодателни промени да се правят и колкото и добри специалисти с безупречен морал да има. Именно затова са належащи такива вътрешни промени, както и промени в заобикалящата среда, които да осигурят независимост на съдиите. Условие за това е наличието на политическа воля, съчетана с обществения консенсус.

Не бива да се подценява направеното досега, измененията в конституцията и приетите през април изменения и допълнения в Закона за съдебната власт (ЗСВ). Създаването на 2 отделни колегии във ВСС, които действат отделно и независимо и не могат да си влияят (с някои уговорки), е първа огромна позитивна крачка. Позитивно е и въвеждането на явно гласуване при решаването на всички въпроси, като тайното гласуване е останало само при изборите на членовете на ВСС. Намирам за много положително, че ясно са дефинирани както правомощията на двете колегии, така и на пленума. За пръв път така



ясно се дефинират и задачите на инспектората,



който трябва да извършва проверки за почтеност на съдии, прокурори и следователи и ще проверява имуществените им декларации. Всичко това е важна предпоставка за слагане на силна спирачка върху евентуално съществуващите досега лоши практики.

Трябва да се реши и въпросът с критикуваното, нефункциониращо досега случайно разпределение на делата, след като цялото общество го изисква. Все пак по този въпрос може да се поддържа и подобна на действащата в Германия система, която предвижда разпределението на делата да се извършва първо към най-добрите специалисти по даден вид въпроси и области, след това на по-свободните съдии и чак след това по принципите на случайното разпределение. По този начин като че ли по-добре се осигурява бързо и справедливо правосъдие, а и липсата на обществено доверие в ръководителите на съдилищата би могло да затрудни успешното провеждане на реформата.

Следва да се осигури и децентрализация на прокуратурата, като се предвиди както независимостта на отделните прокурори от по-високостоящите прокурори, така и възможността периодично главният прокурор да бъде проверяван и да бъде длъжен да отчита своята работа. Важно е в НК да се направят такива промени, които да осигурят ефективната борба срещу корупцията и организирана престъпност, като считам, че тези промени е по-лесно да бъдат извършени бързо в сегашния НК, отколкото да се изготви нов, което е доста трудоемък процес, изискващ продължително време, а бързите промени са просто наложителни.

В ЗСВ следва да се осигури и реалното функциониране на принципа за равномерното натоварване на съдиите и постоянното повишаване на тяхната квалификация (което е особено важно при случайния принцип за разпределение), не по-маловажни са и не само посочени, но и наистина работещи дисциплинарни процедури при забелязани нарушения и констатирани лоши практики, а също така гарантираното прилагане на съдебните решения. Въвеждането на електронно правосъдие е важно средство за осигуряване на бързина и прозрачност и в крайна сметка - справедливост.

За създаването за усещане за сигурност, справедливост и равнопоставеност у инвеститорите следва да се направят изменения в Търговския закон и Закона за търговския регистър



за предотвратяване кражбите на фирми



Важно е да се предвиди, че в определен срок ще бъдат депозирани оригиналните документи на дружеството, като регистърът ги съхранява, като по този начин се пресекат всякакви злоупотреби с документи. Еднаквост в прилагането на закона и състезателност при участието следва да гарантират и бъдещи изменения в Закона за обществените поръчки. Именно това са важни предпоставки за предсказуемост, справедливост и бързина в правораздаването.

Наистина следва да се помисли върху възможността за създаването на единен орган за борба с корупцията, която според различни изследвания и доклади се е разпростряла на различни етажи от властта.

Новите изменения в конституцията и ЗСВ могат да бъдат двигател и мотиватор на ВСС да заработи по-ефективно, като сам инициира мерки и действия, а не се задейства само по идеи и натиск отвън.