Борисов и партията мандатоносител ГЕРБ се впуснаха в промените на Изборния кодекс като в менажиране на детска градина. Част от децата не искат да си играят с останалите, значи трябва да им предоставиш нещо лъскаво и любопитно, за да се забавляват с него и да кротуват. Едни не искат да обядват, така че трябва да убедиш другите да изядат допълнителни порции подозрително мляко с ориз. Тези, които не желаят да спят от 2 до 4, да ги завиеш през глава, за да помислят, че е нощ. На тези, които са паднали, докато тичат в криеницата, да извикаш родителите, за да постоят малко с тях и да ги успокоят. На онези, които не харесват някоя лелка, да предложиш друга, която знае по-интересни приказки. И цялата тази бъркотия протича на фона на едновременните писъци и рев на всички.
Разликата с традиционните детски градини е, че при тях
децата обикновено не настояват с ултиматуми
да получат от директора таксите и общинската субсидия на заведението. Не знам как е при директорите на детска градина, но при политиците класически похват е да създадеш изкуствен проблем, какъвто реално не съществува или е с незначителни първоначални измерения, да го надуеш като балон, за да се превърне в център на внимание, и накрая внимателно да го спукаш, за да забележат всички, че умееш да предлагаш решения. Промените в Изборния кодекс изглежда бяха призвани да изпълнят функцията на подобен изкуствен проблем, само че, както често се случва, нещата бяха изпуснати от контрол и се заформи страхотна каша, от която никой не може да излезе, без да е овалян в некачествено политическо брашно. Една поредна, важна и пренебрегвана поука: прекалено сложните схеми и комбинации в България по правило се провалят, и то с печални резултати за своите вдъхновители.
Към каква линия, общо взето, се придържаше ГЕРБ? Първо, да удовлетворим амбициите на реформаторите и да направим нещо, което изглежда що-годе в тяхна полза. Патриотите веднага се почувстваха обидени и излязоха с гръмки предложения за много по-радикални промени. Хубаво, рекоха от ГЕРБ, нека цялата инициатива легне на патриотите, ние като партньори ще се съобразим и ще помагаме с каквото можем, а най-вече с гласове.
Патриотите се наляха със самочувствие
и тръгнаха да законодателстват с размах и енергия, дискретно подбутвани от повечето други парламентарни групи. Кодексът се прекрои, задължихме хората да гласуват, ограничихме колкото можем възможността да го направят реално, особено извън България, извадихме референдумите от пакетното предложение с национални избори. Като последица се надигна възмущение, "Шоуто на Слави" заклейми паническата борба на статуквото да спре всенародния устрем към референдум. Обадиха се и други глашатаи на демокрацията. Премиерът Борисов отново излезе на авансцената и лансира нови промени, така че всъщност да се окаже той единственият покровител на Слави, бранещ го от заговорите на статуквото. Ами да, както Борисов еднолично брани кадрите на ДСБ във властта, така Слави трябва да знае, че референдумът му е възможен в читаво време само благодарение на великодушния премиер. Но ето че българите в чужбина започнаха да недоволстват, че им ограничават правата, нашенските протестни организации и те се включиха, разгърна се един патетичен дебат за права и морал, та президентът напусна сянката си и наложи вето. Патриотите се заинатиха. Сценката "Долу ветото!" започна да напомня радикалния дневен ред на републиканците срещу краля в годините на Френската революция. Ето защо ветото пропадна, слава Богу, без масови безредици и не мисля, че Плевнелиев е очаквал друго, въпреки официално декларираните си съжаления. Борисов обаче е готов и със следващия вариант,
да стане покровител и на президента,
както стана на ДСБ, реформаторите, патриотите и Слави, като предостави на парламентарната група да загатне, че ще прокара ветото, макар и под формата на нови промени в кодекса.
Всички играчи спряха за минутка криеницата, поеха си дъх и се озърнаха да видят какво са спечелили. Гледката не е прекалено утешителна. ДСБ за пореден път не съумяха да се откроят като опозиция на Борисов и се озоваха, без да щат, в един лагер и с Доган, и с Местан по повод на българите в чужбина. ДПС и ДОСТ се върнаха в изходни позиции и независимо от цялата демократична, конституционна и антифашистка реторика ясно заприличаха на субекти, оспорващи си едни гласове от Турция. Остатъкът от РБ се долепи още по-плътно до Борисов. Слави тепърва трябва да обяснява какъв референдум ще прави, след като един от въпросите му вече е гласуван от Народното събрание и някак от само себе си отпада. Колкото до другите въпроси, на гениалното обяснение на Борисов "ние подкрепяме, макар да ни е ясно, че всичко това е противоконституционно" много трудно може да се измисли оригинален и убедителен отговор. ПФ се самоизтъква като победител, ама май ще излезе, че е победител в процедурата ("спряхме едно вето"), а не толкова победител в законодателството ("наложихме едни промени"). Най-после президентът ще ходи да сезира Конституционния съд, което ще се случи тъкмо когато парламентът вече обсъжда промените, които президентът е искал да спре чрез тази най-висша инстанция.
ГЕРБ сякаш се справят добре в организирането и насочването на всеобщия хаос, така че да
участват в приемането на всичко и
да не носят отговорност за нищо
Но именно прекомерната сложност на играта и изобилието от участници правят невъзможно най-голямата партия да се измъкне цялата в бяло. И тя вече е безпогрешно припозната като ключов фактор в този безсмислен процес, довел до дискредитиране на партии, институции и конституционни норми. Понякога е хубаво да си задаваме въпроса хората в парламента не си ли дават сметка, че сами режат клона, на който седят, че окалват не просто институциите и предложенията на своите опоненти, но и своите бъдещи амбиции за овладяване на същите институции. Идеята така да се развият събитията, че всички да бъдат принудени да са доволни от финалния резултат, не сполучи. Всички са недоволни, повече или по-малко. Гражданите като зрители на пиеската - определено повече. Отново ще повторя - бедата не е, че на показ извадиха парламентарната немощ, безпринципност и непоследователност на една конюнктурно-плаваща управленска гарнитура. Бедата е, че изобщо страда усещането ни за правила и за някаква политическа воля, която движи нещата в дадена посока.
Ако децата са травмирани от престоя си в детската градина, не харесват режима, на който са подложени, плачат всяка сутрин, когато ги тътрят натам,
най-често се стига до напускане на заведението
и търсене на други опции. Само че в нашия случай никой не проявява видимото желание да си тръгне от тази конкретна детска градина. Радан Кънев е опозиция, но сега било време за работа, не за избори. АБВ са опозиция, но на дневен ред е президентско състезание, какви други избори. Слави воюва със статуквото, но партия нямал намерение да прави. Щом всички стоят вътре, значи имат интерес сегашното пробито корито да плава поне още известно време. Оттам идва и впечатлението за перманентен пазарлък, налегнал и Изборния кодекс. Изводът далеч не е парадоксален. Правителството има всички шансове да продължи, дори ГЕРБ, ПФ и РБ също да излязат в опозиция. Ще се намери формула, така че всички да са "против", но широка подкрепа да има.
|
|