Бях се заинатил да намеря вкъщи първото издание на "Калуня-каля". Помнех добре, че го купих навремето, но не бях сигурен дали съм го прочел. Като съдя по отзивите в наши дни, ако бях, трябваше непременно да съм запомнил.(Случва ми се и днес да купя книга и да я оставя "за после". Обаче други я затрупват и т.н.) Рових-рових, нищо не изрових. Пък и книги имам не само у дома. Безполезно беше да упорствам. Докато я търсех и се помайвах, тя навъртя няколко издания. Аз си купих осмото. В днешно време - седмото. Дай Боже всекиму такъв пазар...

С Георги Божинов ме запозна Георги Марковски. Видя ми се млад мъж, а е бил почти колкото майка ми. Имаше силни очи и затворено лице, което се запомня от раз. После съм го срещал неведнъж, кимвахме си, но в кафенето на писателите винаги бяхме на различни маси. Мисля, че той странеше от нас, обяснявах си го с угризения за експлозията, която бе предизвикал в редакцията на "Септември". Нямах нищо общо с онова нашумяло приключение - постъпих в списанието дълго след като случаят бе вече улегнал. А може и да не го измъчваше чувство за вина, може просто да очакваше, че онзи инцидент ще ни изпълва с подозрения. Или живееше със съзнанието на човек, който носи неприятности и не искаше да ги създава на другите. Малко са такива хора, но ги има.

Напълно не бях в течение на близкото минало, в което редакцията на списанието бе претърпяла онова тежко, а за някои и съдбовно сътресение. Там почти не се споменаваше за това - един път, защото в къщата на обесения не се говори за въже, и втори - почти нямаше кой да разказва.



Всички, които имаха нещо общо с онзи "случай", бяха уволнени.



Иначе днес се знае дори повече. Имало пътепис от Георги Божинов, одобрен за печат. В последния момент, преди печатницата, авторът добавил няколко странички. Дали някой ги е прочел, остава загадка. Но добавката разказвала за страданията на българи в ГУЛАГ.

Какво пречи на мнителните и бдителните да решат, че ги е вмъкнал "умишлено", тайно, за да навреди с нещо на властта, на българо-съветската дружба, на самото списание, ако щете. А аз мисля, че просто е попаднал на тези събития, докато е чакал текстът му да "тръгне", и е искал час по-скоро да ги види напечатани. Бил е вдъхновен от новонаписаното, вярвал е, че то трябва по-бързо да иде при читателя. Колкото до темата за репресиите в СССР, в печата тя ту се отваряше, ту се затваряше. След размразяването при Хрушчов времето се установи променливо - заледяване, затопляне, заледяване. При това промените не се обявяваха: онова, което вчера се допускаше, днес беше забранено. Обикновеният човек не научаваше за това - освен ако някой не "изгърми". Сталиновите репресии отдавна не бяха тайна, излизали бяха книги и статии, кой да каже на провинциалния автор, че точно сега Брежневите синоптици са обявили замразяване на темата? Кой да му спре ръката? Ако ръката на такъв автор може да бъде спряна...

Пътеписът излиза в книжка 3 от 1975 г. Точно тази книжка не можах да намеря в складчето на списанието, където се заделяха по стотина броя резерв. Тиражът бе иззет от продажба, бе премахнат и от резерва. Говореше се, че съветският посланик се обадил на Живков и веднага "замесените" били изхвърлени - от главния редактор и надолу, по ред на номерата. Уволнен бил и авторът, тогава кореспондент на столичен всекидневник в Благоевград. Онова, което се случва с него, е повече отмъщение, отколкото наказание. Белязан по внушение от Москва - това не подлежи на обжалване. Онази власт бе предпазлива и суетна, избягваше да държи гладни писатели, но за Георги Божинов бе направила изключение...

Деян Енев е изследвал този "период" от съдбата на автора и от него научавам, че са били години на безработица, безпаричие и обида. Опитайте се да си го представите сами, да вникнете в несправедливостта и тежестта на неговия живот, добре си го представете, премерете го с мерките на своя собствен свят и хубаво се вгледайте в него, защото тук ще ви кажа най-главното: точно в онези години, в онова изпитание и безизходност, в онези лишения и несгоди Георги Божинов е написал знаменития днес роман "Калуня-каля".

(Обобщени, днешните отзиви за книгата нареждат "Калуня-каля" до романите на Димитър Талев и до "Цената на златото" от Генчо Стоев. Всичките тези книги са написани, когато техните автори са били в немилост!)



Няма да ви рецензирам тази книга



Това е роман на думите: съкровище от думи, стихия от думи, небеса от думи. Роман омайващ, хипнотичен, магнетичен. Населен с образи, които не вярвам да са умрели в своето време. Пропит от мъдрост и утеха, присъщи на великите трагедии. Възможни са и други мнения: прочети го и добави своето...

Оказва се, че романът не е репресиран: издава го издателство "Български писател" (1988). Защо потъва в глухотата на литературния гъсталак, остава загадка. А може би обществото е било вече погълнато от очакване и предчувствия за скорошните промени, или пък слухът му е бил обърнат навътре в него самото? Непознаваемите закони на творчеството го покриват с тишина и трудно е да обвиним в това власт, идеология и конюнктура. Може би не е бил още неговият час? Може би ние не сме били (тогава!) поколението негови читатели? "Забравен" днес звучи като обвинение към някого, а не трябва. Това е само констатация, съдба. И едно от тайнствата на изкуството.

След четвърт век литературното провидение извършва своето чудо. Известен съвременен писател открива романа на бедна сергия в краен квартал. Деян Енев (това е той) дирижира Завръщането. "Калуня-каля" е отново при читателя. И открива, че читателят го чака...

Сега му е времето да призная, че винаги съм знаел за това. За кое ли? За това, че някой ден чергилата на забравата се разкъсват и пред нас се появяват забравени, но скъпоценни страници. Вярвал съм, че това се случва и съм вярвал, че такива страници са вече написани. Безсмъртието на словото, на буквата дори, е смисълът на литературното поприще. Това осветява труда и болките по този път. Подобни възкресения доказват великата справедливост на изкуството като храм на сияйни, но и изстрадани човешки ценности, които не могат да бъдат подменени, преиначени, злоупотребени. Способността му да въздава справедливост след десетилетия и дори след векове е упование на поколенията, докоснати от неговия лъч. Когато и животът се научи на това, той ще стане истински живот...

_______________________________

*Пред Деня на солунските братя.