Жената с черна бурка, но с открито лице, ми говори ядосано и ръкомаха срещу мен, успявайки да придържа в обятията си кърмаче: Алаху ил шув, Алаху ил шув. Халал, халал! (Аллах вижда всичко. Халал, халал (религиозно чиста храна за мюсюлманите, арабски). Схващам, че майката се тревожи за детето си, но познанията ми по езика са ограничени, та само й казвам, че халал няма.

Към гневната жена се присъединяват още няколко жени и мъже с искри в очите и кой знае как щеше да свърши първата ми седмица в "Католическа помощ", ако не се беше притекъл новият ми приятел Мус (Мустафа), студент в университета Лион II и доброволец като мен тук. Мус пуска в ход цялото си ориенталско красноречие, повтаряйки често "азиза" (сестро). После вади от кашона на жената всички месни продукти, заменя ги с каквото друго има, и групата, макар и недоволна, си тръгва с пълни ръце. По-късно Мус ми обяснява, че майката искала по-хубава и калорична храна, защото от дажбите, които получава от "Католическа помощ", почти нямала мляко да кърми бебето. Сещам се за нашенската поговорка "на харизан кон зъбите не се броят", но не я казвам дори на Мус.

Аз съм доброволец в Лион, помагам в приемането на бежанци.



Градът е на трето място във Франция по наплив на мигранти.



Пришълците са основно от Ирак, Сирия, Афганистан, Алжир, Албания, Косово. С малки изключения никой от тях не говори европейски езици. Моят арабски арсенал пък се изчерпва с няколко думи, научени на пазара.

На излизане от сградата на "Католическа помощ" забелязвам група клошари, застанали във вяло очакване пред задния вход. И те си чакат "дажбите". Сряда е - ден за раздаване на хранителните помощи за бежанци. Мюсюлманите взимат пакетите, които сме им приготвили, но щом излязат, вадят колбасите, месните консерви и всичко, което не е "халал", и ги изхвърлят в коша за отпадъци. Храната обаче не остава на боклука, клошарите веднага я прибират.

След няколко дни ме викат да заместя болна преводачка - да попълня молбите за политическо убежище на група новодошли. В приемната виждам предимно млади мъже - на видима възраст 20-30 години. Жени, деца и старци почти няма. Докато попълваме формулярите, разбирам, че над половината от бежанската група са загубили личните си документи някъде по пътя. Чувам различни обяснения - паспортите им били откраднати, били паднали в морето по време на придвижването с лодка до гръцкия бряг, изгорели в опожарения дом. Прави ми впечатление, че хората



не са опазили паспортите си, но са спасили портфейлите си



- разполагат с пари, някои дори са се запасили със значителни суми в евро.

Пътят на новодошлите във Франция не започва от нашата благотворителна организация. Те първо са минали през специалното бюро във всяка префектура, където с помощта на преводачи са разказали своята история и са подали молба за получаване на бежански статут. Молбите им се изпращат в Париж до т.нар. ОФПРА и се нареждат на дълга опашка, а чакането отнема около 2 години. С поправка в закона от 2015 г. вътрешното министерство се надява да съкрати този срок от 24 до 9 месеца. Проблемът е, че има недостиг на подготвени кадри и са необходими значителни инвестиции. Докато мигрантите чакат статут, ако нямат тук близки или роднини, които да ги настанят, получават стая в някое от общежитията в района. Това са сгради тип комунални квартири. В стаята има умивалник, тоалетните помещения и кухните са общи. Скромно е, но е функционално и чисто. Настанените имат право на закуска. Осигуряват им се медицинска помощ, медикаменти и карта за градския транспорт. Могат да ползват и "гардероба" - склад с дрехи втора употреба, минали през химическо чистене и в добро състояние.

Ако мигрантът е сам, получава около 500 евро месечно, а семейство без деца взима 800 евро. Нерядко възникват "колизии" с европейското законодателство - липсва свидетелство за брак или пък съпругата се оказва малолетна и префектурата се чуди какво да прави. Независимо от правните засечки помощи има за всички, като при многодетните семейства паричната подкрепа и всичко останало расте прогресивно с броя на децата. За бебета се осигуряват колички, памперси, подходящи храни и т.н. По-големите деца задължително ги пращат на училище, като родителите им получават



допълнителна помощ за училищните пособия.



Когато дойде време за посещение в Агенцията за бежанците, мигрантите имат осигурен транспорт дотам и обратно. Държавата поема разходите за преводача и адвоката. Ако получи отказ за статут, пришълецът има право да подаде заявление за преразглеждане на неговия случай до съда в Монтрьой. После пътува за съдебните заседания и отново се представя пред съдиите с адвокат и преводач - все на разноски на френската държава.

Във всяка от 98-те организации, които се грижат за престоя на новодошлите, има организирани курсове за изучаване на френски език. Те, както и всичко останало, са безплатни, но не са задължителни. Истината е, че така и не видях повече от 10 души в класната стая.

Докато чака да бъдат разглеждани документите му, мигрантът обикновено се опитва да си намери някаква работа. За целта издирва своята местна "мафия" - всяка националност има такава. Тази неформална организация винаги може да предложи работа на черно - търсенето в строителството, ресторантите, домашното и индустриално почистване е достатъчно голямо и може да поеме всеки желаещ да работи. Французите по принцип отбягват тези професии.

Работникът, който е назначен официално, получава по 9.65 евро на час, а ако е без договор, работодателят му плаща по 5 - 6 евро. От време на време в пресата се появяват репортажи за сенчестия трудов пазар и за така наречените "съвременни робовладелци", но няма контрол, който може да надникне навсякъде, а пък и неплащането на данъци често устройва и двете страни.

По груба сметка кандидатът за статут на бежанец с всички големи и малки помощи събира месечно над 1000 евро, без да броим евентуалните му доходи от работа на черно. В същото време за френския данъкоплатец минималната брутна заплата е 1446.62 евро, а минималната помощ за безработен без стаж е само 500 евро. Излиза, че е по-добре да си мигрант, отколкото млад безработен французин. На този фон и в парламента, и извън него все по-често се обсъжда колко дълго може да издържи бюджетът на Франция товара на бежанците.



Накъде отива светът и къде сме ние?



През декември 2015 година директорът на ОФПРА Паскал Бриз алармира обществото, че през 2014 година поверената му служба е обработила 65 000 молби. За 2015-а те са били вече над 80 000.

През миналата година във Франция има 309 300 кандидати за постоянно пребиваване в страната. Това, разбира се, не ги прави автоматично френски граждани. Дотам пътят е много дълъг.

Прогнозите на Брюксел са, че през 2017 година към Европа ще се отправят само 3 млн. нови мигранти. Каква част от тях ще се опитат да преминат през България, може само да се гадае, но анализът на днешните настроения на страни като Унгария, Австрия и Македония навява мисълта, че по нашите граници ще бъде оживено. Стане ли това, групи като тази на Динко и другите доброволци ще се множат и може да стане много "напечено". Да не говорим за финансовото натоварване. Държавният бюджет на България и без това е на минус. Трудно е да се посрещнат всички разноски, дори и с помощта на еврофондовете. Тогава? Да стискаме палци бежанският поток да секне, защото управляващите в Европа и у нас очевидно не могат да измислят работещи решения.