Малко преди празниците статистиката ни поднесе енигма. През първото тримесечие икономиката е нараснала с 2.9% според предварителните оценки на Националния статистически институт (НСИ), а средната работна заплата се увеличила с 8.4% (и двата ръста са на годишна база).

Подобни данни предразполагат към едри обобщения. Най-оптимистичното черпи основания от факта, че ръстът на БВП през първото тримесечие бе основан изцяло на потреблението и опроверга скептиците, включително от Европейската комисия, според които утихването на кампанията по усвояване на еврофондове ще съсипе растежа. При такъв ръст на заплатите дори вече изглежда възможна задачата за 4% растеж, поставена от премиера Бойко Борисов, както самият той напомни неотдавна. Някои икономисти пък се усъмниха, че официалните данни на БВП не отразяват истинския ръст на икономиката.

Темата за надеждността на БВП, която наскоро бе на корицата на The Economist, поначало изисква сериозна дискусия. Но тук ще се огранича с припомнянето за разлика между градуси по Целзий и усещане за студ. Освен това НСИ наскоро промени методологията си по начин, който даде отражение върху ръста за миналата година.

В немалка степен истинската динамика на доходите се губи в детайлите.

Преди всичко трябва да сме сигурни, че



не сравняваме круши и ябълки



Например обявеният ръст на БВП е реален и сезонно изгладен, докато ръстът на средната работна заплата е номинален. И в двата случая данните са предварителни.

На база на експресните оценки за БВП не могат да се направят валидни изводи - НСИ често е потвърждавал крайния ръст при последващи ревизии, но е променял съществено отделните компоненти.

НСИ дава данни за номиналния ръст на БВП без сезонно изглаждане до 2015 г. - представено е на графиката. Вижда се, че разминаването е било в сила и преди 2016 г.

По принцип това не е необичайно и кореспондира с най-очевидното (и вероятно поне до известна степен вярно) обяснение, а именно - недостигът на кадри в някои браншове поставя труда в по-силна позиция. Това би трябвало да се види в статистиката на БВП като по-голям дял на доходите от заплати (компенсацията на наетите) за сметка на печалбите (брутен опериращ излишък). В един дълъг период заплатите растяха по-бързо от БВП. Но тук още през миналата година светва първата предупредителна лампичка.

Компенсацията на наетите нараства само с 2.8% през 2015 г., а компенсацията на един нает - с 2.5%. Това е доста по-ниско от средното за предходното десетилетие. Следователно, или БВП е подценен, или данните за заплатите са надценени. (Макар че се ползват данните за работната заплата при изчисляването на т. нар. компенсация на наетите, БВП се изчислява по-сложно, като се съпоставят данни от различни източници и в различни разрези.)



Статистически особености - начисляване.



Втората предупредителна лампичка идва от НАП, която отчита доста по-бавен ръст на данъка върху доходите от трудови правоотношения. През миналата година тези постъпления от този данък се увеличават с 6.28%. А през първите три месеца на тази година постъпленията от данък върху доходите от трудови правоотношения в НАП са се увеличили с 3.58% (разбира се, номинално). И в двата случая ръстът е по-малък от увеличението на средната работна заплата. При това трябва да се има предвид, че освен ръста на заплащането това повишение на постъпленията от ДОД отразява и ръста на заетостта - нови 49 хиляди работни места, или ръст с 2% от март 2015 до март 2016 г., според НСИ.

При доходи в размер до тавана на осигурителния доход и ако елиминираме различни обезщетения (което едва ли влияе много), това означава, че пред НАП е деклариран по-малък ръст на заплатите, отколкото пред НСИ.

Едно възможно обяснение за това е, че пред НАП се декларират действително изплатени трудови възнаграждения, докато пред НСИ се декларират начислените работни заплати. Това означава, например, че тези отрасли, които не могат да си позволят да изплащат заплати в размера на минималния осигурителен доход (МОД), само начисляват осигуровките върху МОД, или отчитат по-малка продължителност на работния ден.

Затова и през миналата година с най-големи увеличения на заплащането бяха отрасли с ниски или близки до МОД средни възнаграждения. Тази година обаче данните не показаха голям ръст в отраслите с ниско заплащане, което означава, че твърденията за ръст на заплатите в сектори като ИТ и машиностроенето, включително поради дефицит на кадри, имат своите основания. Дали това е валидна истина в национален мащаб е трудно да се оцени.



Статистически особености - изкривяване в посока на големите.



До голяма степен силният ръст на заплатите през последните години се дължи на... методологията на НСИ. Институтът не наблюдава текущо всички фирми, а само 18 000 предприятия, като извадката включва изцяло едрия бизнес и случайно подбрани по-малки фирми. Селекцията се прави на следния принцип: от 1 до 49 наети лица - 5%, от 50 до 99 наети лица - 40%, предприятията с над 100 наети се наблюдават изчерпателно. Въпреки че предприятията над 100 наети са между две и три хиляди, фактът, че те са представени изцяло, а от фирмите с до 49 заети са представени само 5%, е предпоставка за изкривяване. Нека да кажем, че във фирми с до 49 наети работят 53.4% от всички заети, а във фирми с над 100 заети - около една трета (една трета е моя оценка; НСИ дава данни за броя заети в предприятия с 50 до 250 заети и над 250 заети, като последната група има сериозен дял - около 25% от общата заетост).

Това означава, че около половината работещи не са обхванати от това наблюдение на НСИ и е налице определено изкривяване в полза на едрия бизнес. Казано по-просто, статистиката на работната заплата не е представителна по отношение на работещите в най-малки фирми.

Освен това НСИ има сравнително голям процент откази - почти 7% от предприятията не попълват анкетата и е по-вероятно това да не са големите корпорации. Следователно, възможно е отчетеният от НСИ ръст на средната работна заплата да е преувеличен. Най-малкото това е хипотеза, която си заслужава допълнителни проучвания.