Дъжд ни изненада в кафенето пред Народния театър, точно в паузата между двете най-сладки питиета. Изненада ни не самият дъжд, изненадата бе в това, че бе предвиден от синоптиците и че дойде точно в обещания час. Такъв потоп София не бе запомнила отдавна, преместихме се на сушина под шатрите и тревожно наблюдавахме как се покачва нахлуващата под брезентите вода. Млад, стремителен дъжд, озвучен и със сочни гръмотевици. Небето пилееше безразборни светкавици над театъра отсреща, сякаш подканваше града към всеобщо и задължително електрично пречистване. Гледахме като омагьосани, природата бе решила без предупреждение да се намеси в софийския следобед и в бързо спускащата се с дъжда софийска вечер. Бяхме водили дълъг и засукан разговор за нашия си литературен труд и тя го прекрати някак без усилие. Докато я чакахме да се успокои и да ни пусне да се разотидем, можехме да сменим питието и темата. Време беше, както съвсем сериозно ни наставляват напоследък, да се за-ба-вля-ва-ме. Заразказвахме си истории, не беше истински декамерон, но почти. Въртяхме се около женския характер и изненадите, които ни сервира. Естествено бе да започнем от дъжда...



ЖЕНА И ДЪЖД

- В такава вечер - започна Янко, - с добре познатия телевизионен водещ М. закъсахме като сега в хубава (не казвам коя, за да не й правя реклама) софийска кръчма. Навън се изсипваше невиждан порой и вече си мислехме, че може и да се нощува в заведението. Такситата не приемаха поръчки, по едно време линията само бръмчеше и не отговаряше. Вечеряхме, мина време, огладняхме и пак вечеряхме. Приказката вървеше, между масите се подхвърляха реплики и почерпки. М. упорито звънеше вкъщи, после се отказа - реши, че на завеяната му жена й е паднала батерията. Това после се оказа вярно, но не за жената, а за телефона й. Самата жена, както ще видим, е била доста добре заредена. С проклетия.

По някое време там горе все пак обърнаха кранчето, небето се подсуши, такситата се завъртяха около заведенията, тръгнахме си с някакво съжаление. Беше ясно, че малкото ни общество няма да се събере никога повече. Макар че не беше премеждие или празник, този дъжд все пак бе създал някакви връзки помежду ни.

М. се прибрал без произшествия, дремнал по пътя. Жена му го чакала в кухнята с две приятелки. Извикала ги да й бъдат свидетелки кога се връща мъжът й. Последвало дълго и безрезултатно обяснение за закъснението. "Дъждът, дъждът, дъждът...", повтарял горещо М. Но той е убедителен на екрана, очи в очи с жена си всеки е колеблив и безсилен. Вместо съгласие и прошка тя просто го завела до прозореца: навън била хубава лятна нощ, лунна и суха. Нито капка дъжд и, естeствено, никакво извинение. Защото М. живее в "Младост", а бурята бе над центъра.

Голям град тая София, световен град!

Впрочем на бракоразводното дело той представил бележка от хидро-метеорологичната служба, че на въпросната дата в района на Народния театър е паднал пороен дъжд с гръмотевици. Но адвокатът на жена му го оборил с аргумента: "Може ли да се има вяра на документ, издаден от едни хора, които всяка вечер по телевизията лъжат за времето?"

И българското правосъдие не му признало дъжда. Сега М. е щастливо разведен по каприза на един облак. Иска да му благодари, а не може - извалял се и се стопил в небесната шир...



ЖЕНА И КРИЗА

- С такива жени никого не можеш да учудиш - подкара темата и Камен. - Сигурно знаете драмата на романиста Д., който бе разболян и натирен за някакво подобно подозрение. Откога-откога се мъчи да се върне, но го допускат единствено до пералнята два пъти месечно.

Имаше преди време едни грозни кризи за бензин. Тарикатите го изнасяха в Югославия с цистерни, а по бензиностанциите се виеха опашки. Няма-няма, изчезне горивото и гражданинът се реди от вечерта. Нощувахме там, събирахме се съседи, слушахме радио, разправяхме си вицове и лъжи и на сутринта ни наливаха по половин резервоар. И ние щастливи отивахме на работа да си доспим.

Та направил си сандвич романистът Д., избрал две-три касети музика и се инсталирал да прекара нощта пред кварталния "Петрол". Докато чакал там, броял звездите и разменял по някоя приказка, в дома му иззвънял телефонът. "Къде е господин писателят - попитал звучен мъжки глас, - може ли да се обади?". Домакинята любезно обяснила, че писателят го няма, отишъл на бензиностанцията. "Хубава работа - засмял се гласът отсреща, - че аз точно от бензиностанцията се обаждам!" И затворил, какво ще говори повече, той направил каквото можел. Стореното - сторено...

Нашият романист имал запален читател, който обичал да му се обажда, да си говорят за живота. Това продължило с години. Човекът изглежда имал проблеми с общуването, само по телефона се отпускал, затова никога не се срещнал с любимия автор. После заминал за Канада и продължил да звъни, даже вече и по-често. Предлагал на писателя да запише телефонния му номер, но нашият се разсейвал, пък и кой ще вземе оттук да звъни в Канада, с какво ще плати в гладното време? И ето сега, обадил се читателят посред нощ, колкото да направи беля. Работел човекът на бензиностанция, от бензиностанцията и позвънил.

Това и една писателска жена не може да преглътне. Отишъл нашият за бензин, а те от там го търсят! Обяснявал той, клел се, но подозрението разцъфтяло. Родило отровни плодове. Не можел да се обади, дано се изясни някак недоразумението. Домързяло го да запише телефонния номер и ето ти сега! А читателят се изгубил, въобще не телефонирал повече. Заради половин резервоар получил едно "Събирай си багажа!" Нито заслужено, нито за поука...

Кой знае защо все такива сюжети ни идваха на ума. За подозрителни, отмъстителни, хищни и безмилостни жени. Дъждът навън даваше знаци, че скоро ще спре и хубаво беше да намерим някакъв приятен контрапункт в заключение. Падна се на Добри.



ДОБРА ЖЕНА

- Приятелят ми Йорданов - обещаващо проточи Добри - е учител във Варна. Казвам Йорданов, защото така го нарича жена му. Също учителка и, естествено, Йорданова. Не са лоша двойка, дружни са, нежни са и дори малко церемониални един към друг. Бракът им е вече поизносен, но приятелството им изглежда много здраво. Именно това и респектира. Защото се среща рядко.

Йорданов е още млад, атлетичен веселяк. Заразителният му смях показва изумителни зъби, танцува без досада и когато говори, гледа право в очите. Никой друг учител не получава толкова букети, мартеници и писъмца. Успява да внуши, че е непристъпен и не иска се забърква. Поне това дължи на Йорданова, която му е помагала в трудната му младост. После, когато тя го завела в родното си градче, съседите решили, че се е омъжила за свой ученик. Така изглеждаха и известно време след брака, после тя странно се подмлади и разликата се тушира. Обратно на тях, децата им растяха някак ранозрели и по-мъдри от връстниците си. Едни сериозни тийнейджъри с плътни ниски гласове - да се чудиш на кого са се метнали толкова солидни. Изобщо, ако още имаше ОФ, щяха да ги сочат за положителен пример. Нещо като "образцов дом".

Един човек плащаше цената на този мир и на тази хармония. Йорданов. Йорданов бе нещастно влюбен в музикантка от местната филхармония. Нещастно, не защото любовта му бе отхвърлена, а защото споделената му любов не можеше да види бял свят. Посветени бяхме неколцина приятели и съученици, главно помагахме с квартири и, в много редки случаи, с алиби. Йорданова му имаше вяра, не го подозираше и каквато причина да й обявеше той, тя никога не ровеше и не разплиташе. Това бе другото, което тежеше върху сърцето му. Доверието й го смазваше. Нервираше го и го възмущаваше. Понякога нарочно съчиняваше някаква нескопосна версия, тропосваше я с бели конци, сякаш за да я подсети, да го разкрие най-после. Но Йорданова не виждаше, не забелязваше.

Едно от любимите му съчинения беше за ресторанта на гарата. Измисляше си, че е срещнал свой съученик или състудент от София, командирован по служба, разходили се, съученикът (състудентът) самотен в чужд град, как да го остави човек. Поседели в ресторанта на гарата, почерпили се, изпратил приятеля си с нощния влак. И така - неведнъж. Ту този пристигнал, ту онзи. Изпращал влакове Йорданов, за по-убедително глътвал малко коняче за дъх и блясък. Докато веднъж Йорданова взела ръката му и за първи път от години се обърнала на малко име: "Асене - казала, - Асене, тревожа се за теб. С това редовно пиене ще си повредиш здравето. Любовница да си беше хванал, по-спокойна щях да бъда..."

Ние в шатрата се стреснахме от тишината. Дъждът беше спрял, кафенето се опразваше. Имахме още истории, но и тази бе добра за финал. Славно си поговорихме за жени. Май трябва по-редовно...