|
| -------- |
Историята често ни сочи бъдещето, а ако не го прави, ни дава ценен изследователски материал. През 2001 г. Георги Първанов стана президент, получавайки в тънка игра подкрепата на ДПС. Без нея той нямаше да е държавен глава, а и цялото българско политическо битие от тогава до днес щеше да е различно. По-важното е, че
в замяна Първанов капарира участието на ДПС
и в следващия парламентарен мандат - тройната коалиция. През 2005 г., когато се формираше тя и се водеха тежки пазарлъци с НДСВ, броенето започваше от 2 - БСП и ДПС бяха заедно, блок, мястото на движението до социалистическата партия бе сигурно. Гарантираше го Първанов, който все още бе силният човек в БСП.
Тогава ситуацията много приличаше на днешната - нищо не може без БСП, обаче и БСП сама нищо не може. И точно президентският вот, макар много по-рано, катализира разгръщането на "социално-либералния вектор" в бъдещата изпълнителна власт. Сега след излизането на АБВ се завъртяха публично няколко версии - "петата колона клати стабилността" (колоната е руска, твърди назидателно американската), лека криза, която предизборно поизчиства образите на лявото и дясното, събиране на левите парчета БСП и АБВ. Има и четвърта - тя гласи, че БСП и АБВ не просто ще се обединят зад обща президентска кандидатура, ами и че Борисов е в заверата, оставяйки ги да си имат президент; после заедно ще поделят изпълнителната власт, независимо дали след предсрочни или редовни избори. Дали някоя от тези версии ще се сбъдне, друга ли, едва ли самите участници знаят. Но възелът при всички тях е президентският вот, залогът - бъдещето.
Има един факт обаче, който убягна на повечето наблюдатели в първите дни след труса. Той е, че
този път инициативата не е на Борисов
Обикновено сме свикнали лично той с внезапно действие да преобърне с гръм и мълния процесите. Сега не стана така: БСП избра Корнелия Нинова за лидер; на другия ден - 9 май, тя и Георги Първанов поведоха заедно марша на "Безсмъртният полк"; на третия ден АБВ напусна коалицията. Успоредно с това бяха дадени няколко интересни интервюта - Нинова не изключи бъдеща коалиция с ГЕРБ (ако ги бием на избори, при писмени споразумения... - обикновено във времето условията отпадат); Калфин пожела единна лява кандидатура за президент, БСП отвърна топло - "чакаме ви". Да ви прилича на оферта към Борисов? И то от един играч? На "пакетно предложение" - за президентския вот и по-нататък. Да, така е - БСП и АБВ се приближиха един към друг, целенасочено заговориха общо; не да събарят Борисов, а да преговарят с него. Това не е фактическо обединение на БСП и АБВ, а инстинкт и рационалност - само заедно могат да имат тежест пред ГЕРБ, само заедно ще имат висока цена в преговорите кой да е онзи втори, трети или пети, който ще управлява в бъдеще с нея.
Нека пак погледнем историята. През 2011 г., навръх пика си по личен рейтинг, а и при все още пламтяща харизма на Бойко Борисов, Росен Плевнелиев стана президент с едва 150 000 гласа повече от Ивайло Калфин. Затова, ако някой днес мисли, че претендентът на ГЕРБ е фаворит по дефиниция, бърка тотално. Кандидатът на ГЕРБ има големи шансове при две леви кандидатури, и доста по-малки при една лява. Зад днешните трусове може да има всякакви стратегии и конспирации, но първото и най-важно следствие е, че старата лисица Първанов и "обновената" БСП се подреждат в общ отбор.
Имат ли обща кандидатура, може да бият ГЕРБ.
Нямат ли, Борисов доста трябва да се потруди, за да ги раздели и да нямат. Да, цената на БСП и АБВ в пазарлъците около държавния глава наистина пораства и ще се пробват (вероятно и самият премиер ще се пробва) с президентския вот да договорят следващата парламентарна власт - както стана през 2001 г.
И ето вчера пред Нова тв Борисов каза: "АБВ с този ход излиза напред и казва: Първанов ще е нашият кандидат-президент, но ние сме за обща лява кандидатура. Поставя г-жа Нинова в две много неловки ситуации. Първо - тя като нов лидер трябва да спечели избори или поне така да се сбори, че всички да кажат, че БСП е в подем, да видят, че е съживява. Ако подкрепи Първанов, тя заминава, за всички е ясно". Според него БСП е принудена да издигне свой-собствен кандидат. На въпрос какво мисли за евентуалната кандидатура на лидера на АБВ Георги Първанов и дали тя би противоречала на конституцията, премиерът отговори: "Пожелавам му успех. Това ми помага много, защото става ясно, че не ние сме били виновни да напуснат правителството, както се опитаха да го изкарат. Всъщност целта на цялата тази операция е била да се кандидатира за президент".
Борисов разбира всичко това. Не му харесва. Не обича да го притискат. Не е свикнал в тясно поле. В момента срещу него се играе на нерви, и той играе, изпуска ги - "няма да ставам президент, но може да стана..."; "стабилността ми е най-мила, не, не ми е най-мила..."; "предсрочни избори значат апокалипсис, не, няма да са апокалипсис...". Силен е, но не всесилен. Беше до скоро. Да му отправяш оферта за власт си е неприлично предложение, защото до скоро само той отправяше... Осъзнава го.
Любопитно е как ще се подредят другите играчи спрямо Борисов - националисти, реформатори, бивши и бъдещи такива... Впрочем върви още една версия - че левият кандидат-президент всъщност ще е центрист, бивш премиер и... монарх, който отрича, но кога ли думите са имали значение. Тогава би станало истински интересно.
