Докато Европа предприема различни мерки в опитите да се пребори с тежката криза, която изживява, администрацията на Обама обърна гръб на историческия съюзник на САЩ, а една държава инвестира все повече на Стария континент - това е Китай.

Китай избра Прага за първата двустранна среща от 20 години насам със страна от Източна Европа. Това стана, след като чешкото правителство изрази желание да се включи в инициативата "Един колан, един път", която заема централно място в китайската външна политика и е свързана с реализирането на инфраструктурни проекти. Със сключените нови споразумения за 4 млрд. евро Китай стана най-големият търговски партньор на Чехия извън ЕС. Чехия обаче съвсем не е единствената европейска държава, която има силно желание да прави бизнес с Китай. Унгария, Словакия, Полша, Румъния и България заявяват интерес да развиват по-силни икономически връзки с азиатската държава.

В края на 2015 г. Сърбия и Унгария сключиха сделки с подкрепяни от китайското правителство инвеститори за реализацията на проект за 350 км високоскоростна жп линия между Будапеща и Белград. Сърбия, която няма пари, в голяма степен е деиндустриализирана и се нуждае от инвестиции в инфраструктурата - разчита на китайските фондове, за да навакса "недостига на местни и еврокапитали", както каза един коментатор. Следващия месец е ред на Белград да посрещне китайския президент Си Цзинпин. В Източна Европа



китайските инвестиции могат да се окажат бърз начин



за получаване на изключително необходимите средства.

Дипломатическата чекова книжка на Китай все повече набъбва. В миналото европейските държави се надпреварваха за дял от китайския пазар на потребителски стоки. Сега се състезават за китайски капитали. Държавното ръководство в Пекин преди 15 години започна да насърчава компании да правят свои представителства в западни държави. Бизнесът с Европа тръгна напред по време на европейската дългова криза през 2008 г., когато бившият китайски премиер Вън Цзябао предложи да купи еврооблигации и да помогне на задлъжнели държави като Гърция и Португалия. Това решение помогна да се проправи европейският път на големи китайски държавни инвеститори като COSCO (китайската компания за океанско корабоплаване), която в момента управлява пристанището Пирея, или на електрогиганта Three Gorges Corp, инвестирал в Португалия.

Великобритания се смята за един от най-добрите приятели на Китай на Запад, но референдумът на 23 юни създава притеснения на китайските инвеститори. Докато отношенията между Пекин, Вашингтон и някои от азиатско-тихоокеанските съюзници (най-вече Япония) се обтягат, Европа не изглежда много притеснена от стратегически въпроси като Южнокитайско море или киберсигурността.



Всяка от държавите от ЕС е открито "гладна за пари",



което е изгодно за Китай с неговите 3.5 трилиона долара в чуждестранни активи и влиятелен държавен фонд. И така какво прави Китай? Нека просто кажем, че Китай се нуждае от Европа. Западното обществено мнение все още обаче няма доверие на режима в Пекин. Китай отчаяно иска да развива европейски партньорства и за да промени имиджа си. Най-важни са Германия, която е най-сериозният европейски икономически партньор на Китай, и Великобритания, която е държавата от ЕС, получаваща най-много преки чуждестранни инвестиции от Пекин. И изглежда стратегията работи. Според изследователския център "Пю" през 2015 г. 34% от германците са имали позитивно мнение за Китай в сравнение с 28% през 2014 г. Във Великобритания благоразположението се повиши на 45%.

Държавната визита на президента Си във Великобритания в края на октомври накара китайските ръководители да отметнат всичките си любими квадратчета в списъка: Си се присъедини към кралица Елизабет Втора и пътува в кралската каляска; беше в Бъкингамския дворец; произнесе реч пред двете камари на парламента и присъства на сключването на няколко големи бизнес сделки. Сега

Великобритания е смятана за един от най-добрите приятели на Китай на Запад,



но референдумът за излизането на страната от ЕС, насрочен за 23 юни, създава притеснения на китайските инвеститори. Истинската им цел обаче е не само британският, но целият европейски пазар.

Досега отношенията между Китай и ЕС се развиват основно в сферата на търговията - Китай е вторият най-голям търговски партньор след САЩ. Пекин и Брюксел все повече използват термина "партньорство", за да опишат взаимоотношенията си, а на срещата на върха между ЕС и Китай, състояла се миналата година в Брюксел, си обещаха партньорство в сферата на сигурността и борбата с тероризма.

Китайското правителство започна повече да коментира европейската политика: след като ЕК и китайското правителство подписаха съвместна декларация, премиерът Ли Къцян публично изрази желание Гърция да остане в еврозоната. В Пекин се коментира, че Великобритания е важен член на ЕС и "може да играе по-позитивна и конструктивна роля за насърчаване на задълбочаването на отношенията Китай-ЕС". Подобни изявления са изключително нетипични за китайски лидери, които официално заявяват, че "не се месят в политиката, провеждана от други държави".

Китай проявява



открит интерес да инвестира в европейска инфраструктура,



независимо дали чрез придобивания, ценни книжа или като партньор в Европейския фонд за стратегически инвестиции, който е на стойност 315 млрд. евро. Китай може да стане най-големият участник извън ЕС в плана "Юнкер", който добре отговаря на идеята на Пекин за глобална инфраструктурна мрежа. В сегашните условия и кризата на идентичността в Европа остава да видим дали точките могат да бъдат свързани между Брюксел и Пекин.

Китай вече постигна успех в Гърция, където бързо влезе в инфраструктурния сектор през 2008 г., а инвестициите в пристанището Пирея се нареждат сред най-успешните приватизационни сделки в Гърция в последните десетилетия. Използвайки Атина като логистичен център, китайски компании ще могат да изпращат свои стоки с влак в Централна Европа и на Балканите. Това е само една от многобройните възможности през Средиземно море.

Междувременно обаче се усложни ситуацията, в която европейските компании работят в Китай. Това е заключението на Търговската камара на ЕС в страната. Новата китайска политика е предизвикателство за европейските лидери, за да могат да постигнат балансирани отношения с Пекин.

-----

Филип льо Кор е гостуващ преподавател в института "Брукингс" и е автор на новата книга "Китайската офанзива в Европа"