Кризата около гласуването с чужди карти е на път да вкара депутатите от една конституционна дупка в друга. Коскоджамити жълти юристи и началници като Огнян Герджиков и Владимир Дончев си признаха, че са нарушили основния закон, допускайки гласуване с чужди карти, и се заклеха да оправят нещата.
Между другото мъчителното признание бе изтръгнато само защото журналистите вкупом и документално установиха, че ветото върху закона за приватизацията бе "гласувано" от 4-ма царски депутати - Весела Драганова, Тодор Костурски, Николай Бучков и Наско Рафайлов, които изобщо не бяха в залата.
Как обаче управляващото мнозинство ще се бори с тези недъзи?
Ами като претвори в действие крилатата идея гласуването по даден законопроект да не става веднага след дебатите, а в определено за целта "фиксирано време".
Значи ще си дебатират народните ни представители по проектозакона за пчеларството, но няма да гласуват веднага. Ще имат предварително обявен час за гласуване - от 2 без 20 до 2 часа примерно. За целта ще се стекат от "Капанина", "Фланеганс" и други приятни места около парламента, за да изпълнят своя патриотичен дълг. Логиката тук е проста: щом не са специалисти по пчеларството, що им трябва да си губят безценното време, висейки по банките? Който разбира от пчели-майки и търтеи - той да си седи в пленарна зала.
Според Дончев това намерение принадлежи на председателя Герджиков. Социалистите също прегърнаха идеята.
Но тя прилича по-скоро на плах опит да се натаманят нещата с тел, тиксо и канап.
Не че е лоша - депутатите от Европа и света работят по този начин. Така и у нас ще се вдигне парламентарната активност. Няма да има закони, приети с 70 "за" и 50 "против". Поне веднъж дневно пленарна зала ще се пълни - този момент сигурно ще го дават задължително по телевизията.
Да създадеш "фиксирано време за гласуване" е като "да спреш парламентарния часовник". В смисъл, че и двете процедурни хватки са от една и съща кръвна група - допустими са, напълно законни и практикувани.
Само че така няма да решат нашия доморасъл проблем - гласуването с чужди карти на най-важните закони. Защото "фиксираното време" може да е редно при първото четене, но е съвсем нередно при по-важното четене - второто, защото там текстовете се гласуват член по член, последователно, а не наведнъж. И точно тогава - когато един закон се приема окончателно, стават тежките нарушения.
Проблемът е и в това, че българският парламент така или иначе трябва да заседава при наличието на кворум, т.е. в залата да присъстват поне 121 депутати. На практика
цялото парламентарно време е "фиксирано" по конституция
И каквато и процедура да се измисли, присъствието на поне половината от народните представители е задължително. Практиката показва обаче, че в по-голяма част от пленарното време в пленарната зала трудно се завъртат повече от стотина депутати. В петък следобед и толкова няма.
Разбира се, щом са взели да обсъждат нововъведения, депутатите могат да се сетят и за още. Те и без това са се виртуализирали достатъчно - със SMS-и ги събират и им пускат указания - що да не помислят и за гласуване по Интернет? А може, ако не искат да направят стъпка напред, да се върнат крачка назад, прегръщайки старата практика да се гласува с вдигане на ръка. Тогава със сигурност няма да има гласувания менте. Но и законите ще се приемат с месеци.
За да работи една система, трябва да има преди всичко желание от страна на хората, които я движат. Явно такова няма - иначе още миналата зима щяха да въведат оная система за гласуване, която не позволяваше вот с чужди карти. Но ищахът им да са редовни им мина за 24 часа и после предпочетоха да се откажат от системата. Ако мнозинството е искрено в желанието си да спре порочната практика с гласуването "на заем", може да прегърне и идеята на новоучреденото "НИЕ".
Депутатите ще имат една-единствена карта - за идентификация и гласуване едновременно, което ще им попречи хем да са извън залата, хем да гласуват.
Очевидно е, че не промени в парламентарния правилник са нужни, а промени в депутатската съвест. И тъй като съвестта в България се проявява само там, където има железен контрол, е крайно време председателят Герджиков да влезе в ролята си на парламентарен шеф и да следи стриктно за действията на подопечните си. Ако трябва - да ги глобява, ако трябва - да ги гони от залата. Все пак през цялото време, всеки ден става дума не за някакво просто прегрешение, а за нарушение на конституцията!
|
|