|
Но довереникът на ДПС, срещу когото се насочиха стрелите на професионалния гняв, всъщност служи само за отвличане на вниманието, защото още от началото бе ясно, че е неподходящ за директорския пост. Задачата му е да се задържи колкото може повече, докато през това време бъде скроен
кюляф на БТА
по обиколен път. Мината-сюрприз вече е заложена в проектозакона за ... радиото и телевизията, който се прочу с многобройните си дефекти. На този забележителен документ не му е достатъчно, че се разминава с фундаментални принципи на журналистиката (например забранява да се използват анонимни източници на информация, закриляни между другото от международното правосъдие), но и тъкми хомот както на радиото и телевизията, така и на националната информационна агенция. Депутатите забравиха, че конституцията ги задължава да изработят закон за БТА, но се сетиха за агенцията в закон, който не би трябвало да урежда нейната материя.
В член 82, ал. 11 т. 5 на проектозакона, адресиран уж само до радиото и телевизията, е записано: "БТА предоставя за нуждите на новинарската и актуално-публицистичната дейност на БНР и БНТ безвъзмездно информационни продукти и услуги чрез своите информационни източници в страната и чужбина". Тоест, въвежда се задължение на информационната агенция
да работи безплатно
за най-големите си клиенти. Или с други думи, задрасква се едно от най-важните пера в приходната част на бюджета на БТА. И на какво основание?
Онези, които са писали този текст, сигурно не са били доволни от мястото на БТА на информационния пазар. А тя е търговец на едро за другите медии (печат, радио и телевизия), които играят ролята на търговци на дребно, предлагайки продукта си на крайните потребители (читатели, слушатели и зрители). Тази важна обществена функция БТА изпълнява много преди родината да признае смисъла на пазарната икономика. Близо 40 години агенцията финансира основната си дейност чрез собствени приходи. Ако е получавала държавни субсидии, те са били целеви, а не за текуща издръжка.
Сега обаче, когато управляващите с наострени уши чакат някой отвън да признае страната ни за функционираща пазарна икономика, решават да извадят БТА от свободния пазар и да я зачислят на държавна ясла. Защото след като радиото и телевизията престанат да плащат на агенцията за информационните й услуги, държавата ще трябва да намали бюджета им със съответната сума и да я прехвърли като държавно финансиране за БТА. Иначе просто агенцията ще трябва да свие дейността си до размерите на някаква проправителствена информационна служба, което също не би било зле от гледна точка на властите.
Представена в числа,
хватката изглежда по следния начин:
БТА набира две трети от средствата си чрез продажба на информационни услуги - т.е. над 4 млн. лева годишно. Останалата една трета се осигурява от държавния бюджет уж като субсидия, равняваща се на около 2 млн. лева. Тази година сумата бе завишена със 75% заради амбицията на новия генерален директор да прави телевизионни кореспондентски пунктове. В действителност т. нар. субсидия е цената, която би трябвало да плащат 160 държавни учреждения, потребяващи сега безплатно информациите на агенцията. Фактът, че държавата начислява ДДС върху тази "субсидия", показва, че и тя самата я смята за цена на услуга.
За сравнение - Франс прес продава на учрежденията емисиите си по цена, начислявана на вестници с базов тираж 170 000 броя, а учрежденията имат грижата да си набавят тази сума от държавния бюджет. Какъв е смисълът, не е ли по-просто цялата сума да се взема накуп от една каса? Смисълът е да не се поставя агенцията под централизирана зависимост от държавата.
У нас се цели точно обратното. Да се откъсне агенцията не само от учрежденията потребители, но и от медиите. Така тя ще се ръководи от
един бащица,
който ще държи в буквалния смисъл не само ножа, но и сиренето.
Досега държавата чрез парламента си бе присвоила само правото по своя воля да назначава и уволнява директора на БТА, без да пита потребителите на нейната информация дали той им харесва (за разлика от АФП, където потребителите участват в избора на шеф на агенцията). Отсега нататък тя ще се стреми да постави БТА и в максимална финансова зависимост, за да е принудена да гледа управляващите в очите и да се стреми да улавя даже думите, които още не са произнесли. Когато в агенционния бюджет пазарът започне да играе по-малка роля от държавната субсидия, шефът на БТА няма да се интересува много дали потребителите харесват нейните информации, или не. Дори някои да спрат абонаментите си, агенцията ще продължи да си излъчва поръчкови информации, защото финансовата санкция няма да поставя под въпрос оцеляването й.
Всъщност управляващите се опитват да избегнат грешката, която допуснаха в началото на 90-те години, когато назначиха Иво Инджев за политкомисар на БТА, без да му осигурят финансов гръб. Тогава той изпълни поръчката, като отврати редакциите абонати и си запази само един верен клиент - в. "Демокрация", ползващ се от емисиите гратис. Само за две години агенцията, която попадна в ръцете на Инджев с активи за около 40 млн. необезценени лева, се оказа затънала в дългове. Инджев бе сменен с политически скандал, който прикри донякъде неговия професионален провал.
Поуката от миналото е следната:
Не е достатъчна тоягата; трябва и морков,
за да те слушат медиите (в частност - агенцията). Ако перифразираме думите на Ленин, че частната собственост всеки ден ражда капитализъм, ще можем да кажем, че свободният пазар всеки ден ражда свободна журналистика. А точно това плаши съвременните ленинисти, които са убедени, че медиите трябва да служат на пропагандните цели на партията ръководителка.
Държавата има нужда от национална, а не от официозна агенция. В условията на пазарно стопанство никой не е длъжен да публикува информационен талаш, ако не иска да загуби читателите, слушателите и зрителите си, а заедно с тях и рекламодателите си. Ако агенцията бъде вкарана в проправителствения калъп, медиите ще си намерят други източници на информация, защото времето на информационния монополизъм отмина заедно с гибелта на тоталитаризма. В епохата на Интернет е наивно да се мисли, че редакциите страдат от недостиг на информация. В момента те се абонират за БТА, не защото нямат достъп до източници, с които тя е свързана, а защото така облекчават работата си. Сега проблемът не е как да се намери нещо за публикуване, а как да се отсее най-интересното от информационния потоп, който залива медиите. Ако БТА отстъпи терена, спечелен с вековен труд, друг ще запълни пазарната ниша. Вече има такива заявки от наскоро проходили Интернет-агенции, които ще бъдат много щастливи да видят БТА с вързана торба държавен зоб на шията и с капаци на очите.
А колкото до финансовата подкрепа на държавата за БТА, тя е необходима, защото националният информационен пазар не е в състояние да финансира дейности, надхвърлящи икономическите възможности на една сравнително малка агенция. Такъв е проблемът с възстановяването на националната кореспондетска мрежа зад граница, закрита през 1991 г. Като се знае, че годишната издръжка на едно кореспондентско бюро е около 100 000 лева, ясно е, че то не може да покрие разходите си от информационната продукция, която би произвело. По времето на комунизма държавата подкрепяше БТА, като й продаваше валута по официалния курс "левче за долар", а тя пък й се отплащаше, като внасяше над 1 милион лева годишно в държавния бюджет. Сега такава сделка е невъзможна, защото няма два курса на валутата.
Държавата обаче трябва да си направи друга сметка - кое й е по-изгодно: да издържа зад граница никому ненужни пресаташета, които четат със закъснение чужди вестници и не успяват да им пробутат дори една положителна информация за България, или да създаде истински информационни канали в чужбина, обслужвани от професионални агенционни журналисти. В момента агенцията прибягва да услугите на любители, оказали се по други причини зад граница. След като за десет години не успяхме да запомним името на нито един от тях, ясно е, че от подобна журналистика страната няма полза.
|
|