19-годишната Шевел Несбет е арестувана на международното летище в Ню Йорк "Джон Ф. Кенеди" миналата година за опит да внесе 0.560 г кокаин в САЩ. По молба на свой приятел тя отива в Ямайка, където е родена. Приятелите й там, които й купили двупосочния самолетен билет, я молят да занесе в САЩ два куфара. Оказва се, че наркотиците са скрити в дръжката на единия от тях. Несбет казва, че не е знаела, че пренася дрога, но има достатъчно доказателства, които са в противоречие на твърденията й. Съдебно жури във федерален окръжен съд в Бруклин призна за виновна Шевел Несбет по обвиненията във внос и притежание на кокаин с намерението да го продава на територията на САЩ, след което на съдията Фредерик Блок се падна да произнесе наказанието й.
Несбет живее в САЩ заедно с майка си от 2008 г. и има американско гражданство. Посещава колеж от 2013 г., включително година и пет месеца, след като е арестувана. Първоначално учи педагогика, но се прехвърля социология, тъй като се оказва, че углавното престъпление, за което е призната за виновна, ще й попречи да стане учителка, каквато е мечтата й. Преди дни старши окръжният бруклински съдия Фредерик Блок привлече медийното внимание, след като
реши да не изпраща подсъдимата зад решетките,
въпреки че според федералното законодателство за престъплението, което Несбет е извършила, й се полага да остане в затвора между 33 и 41 месеца. "Престъпленията, които е извършила, очевидно са отклонение от примерното спазване на законите. Подсъдимата обаче има пълноценни занимания; разполага с документи, показващи добра работа, свързана с консултации и грижи за малки деца. Очевидно е била под влиянието на своя приятел, а и няма доказателства, че е получила пари за престъплението, което е извършила, или пък е била мотивирана да го направи от финансова изгода", обяснява решението си магистратът.
В. "Ню Йорк пост" съобщи за необичайното съдийско решение в статия, озаглавена: "Жена лесно се измъкна от закона, въпреки че е пренесла кокаин за 45 хил. долара". Следва и редакционен материал със заглавие: "Съдия от Бруклин се опитва да пренапише законите със скандално шляпване през ръцете за наркопрестъпление". Федералните изисквания, свързани с издаването на присъди, обаче имат консултативен, а не задължителен характер. Това е резултат от решение на Върховния съд от 2005 г. Федералните разпоредби също така позволяват на съдия да произнесе присъда, като се съобрази с всички фактори по дадено дело.
Старши съдия Фредерик Блок казва, че
е наложил 1 г. пробация
на Шевел Несбет с две специални условия: 6 месеца да е под домашен арест ("да знае, че въпреки че не съм я изпратил в затвора, смятам престъпленията й за тежки") и 100 часа обществено полезен труд ("като се надявам, че Службата, отговаряща за пробацията, ще осигури възможност на госпожица Несбет като нагледен урок да разказва на младите хора как животът им може да бъде съсипан, ако се поддадат на изкушението да извършат престъпление, независимо от обстоятелствата").
Броженията в голяма степен се дължат на решението на съдията да "издаде присъда, която не предвижда изпращане в затвора на закононарушителя". Това е и причината федералните съдии в цялата страна да си разпращат решението и мотивите към него като иновативен подход при произнасянето на наказания. Блок обяснява, че взел това решение, тъй като "осъдената за углавно престъпление Несбет ще се изправи пред доста законови и регулационни съпътстващи основното наказание ограничителни мерки" - рестрикции, които федералното правителство налага на всеки, който е бил осъден, особено за углавно престъпление. От многобройните ограничения "няма полза, освен че продължават да наказват криминалните престъпници, дори и след като е приключило наложеното от съда наказание".
Съдията Блок е поискал от главния прокурор и служебните защитници в Ню Йорк, които представляват Несбет, да му предоставят
списък от съпътстващи основното наказание ограничения,
пред които младата жена ще бъде изправена като осъдена за углавно престъпление. Най-тежкото от тях е отнемането на шофьорската книжка. Тя също така няма право да получава студентски субсидии, заеми или помощи при упражняването на професията си в продължение на 2 години. Освен това получава доживотна забрана да получава купони за храна и временни помощи по програма за нуждаещи се семейства. На осъдената, но излежала присъдата си, и на семейството й може да бъде отказано настаняване във федерално жилище за "приемлив период от време". Не може да й бъде издаван паспорт до изтичането на срока на пробацията, което е от голямо значение за Несбет, тъй като според адвокатката й "баща й, баба й и по-голяма част от семейството й живеят в чужбина".
Според данните от проверката, направена от съдията Блок, федералният закон налага "почти 1200 съпътстващи основното наказание ограничения за осъдените". Служебният адвокат на Несбет, Аманда Дейвид, споделя, че федералните закони ще се окажат пречка пред клиентката й да стане възпитателка, тъй като държавата отпуска пари "за проверки на миналото на всички служители в образователните институции", а присъда за наркотици "може да се използва като основание да й бъде отказано работно място за сметка на други кандидати, които също искат да се грижат за деца под 18 години". Адвокатката дава за пример щата Кънектикът, където автоматично се забранява на всеки, осъден за престъпление, свързано с наркотици, да се сдобие със сертификат за преподаване в училище в рамките на 5 г. след присъдата.
Съдията Фредерик Блок смята, че не е направил нищо лошо, като се е опитал да предприеме мерки, за да защити младата жена от многобройните усложнения, пред които ще се изправи, когато излезе от затвора. Магистратът се присъединява към експертите по наказателно право, които настояват Конгресът и щатските законодатели "да решат дали наистина са оправдани изобилието от наказания, налагани на осъдените и след излежаването на присъдата". Тези призиви на много законодатели ще означават, че за първи път могат да бъдат преразгледани последствията от наказанията и съпътстващите ги мерки. През 2002 г. експертът по наказателно право Джеръми Травис написа, че законодателите често приемат съпътстващите мерки след излежаването на присъдата по странен начин "като допълнения към други, по-големи части от законодателството", на които "се отделя малко внимание". Те обаче са "невидимите съставки в законодателното меню на наказателните санкции", категоричен е той.
Съдията Блок ясно показа защо последствия от попадането зад решетките водят осъдените до сериозни затруднения след излизането им на свобода. Тези мерки създават условия за дискриминация в сферата на образованието, на бюрата по труда и в други сфери на живота.
-------
*Линкълн Каплан е старши изследовател в правния факултет в Йеил и автор на пет юридически книги.
|
|