Златомир Иванов-Баретата бе осъден като лидер на организирана престъпна група, но няма да лежи в затвора. Така приключи една съдебна сага, започнала още през 2010 г. Това със сигурност е една от най-справедливите присъди, макар и нетипична. Правилото при присъдите е, че едната страна е винаги недоволна. Тук обаче не е така. Прокуратурата директно го приписва като успех, защото подсъдимият е осъден за тежко престъпление на цели 6.5 години. Иванов пък е доволен, защото няма да лежи и ден в затвора. Съдът също не подлежи на критика, защото го е осъдил на цели три инстанции - както се казва, съдебната практика е непротиворечива. Колкото до обществото, то също трябва да е доволно от последователната борба срещу наркоразпространението. С тази малка подробност, че за осъдения затвор няма да има? Е, не може всичко да й е идеално на съдебната система.

Първото решение по делото срещу т.нар. Фирма, както наричаха групата за разпространение на наркотици на Барета, беше през 2012 г. Тогава Софийският градски съд го осъди на 8.5 години затвор. Иванов бе признат за виновен в ръководене на престъпна група. Заедно с него бяха осъдени още девет души. Баретата бе оправдан по обвинението за убийството на Румен Стефанов-Алф от Перник, който бе застрелян пред дискотека в града през 2007 г. Стефанов минаваше за ръководител на групата за наркотици на Райко Василев-Кръвта, който пък бе разстрелян две години по-рано.

На първа инстанция процесът продължи 2 години. След това делото отиде в апелативния съд. Тук обаче процесът зацикли. Главно поради факта, че основният подсъдим прекара доста време в болница, след като бе прострелян пред входа на Съдебната палата. Куршумите дойдоха от таванското помещение на отсрещната сграда, което веднага след стрелбата бе подпалено. И до днес извършителят на този опит за убийство не е разкрит. Така присъдата на Иванов бе произнесена през 2015 г. С решението си апелативният съд я намали на 6.5 години. Съвсем наскоро Върховният касационен съд отхвърли всички жалби на подсъдимите и потвърди решението на втората инстанция. И Иванов уж трябваше да влезе в затвора.

Няколко дни по-късно от Софийската градска прокуратура изпратиха съобщение, от което стана ясно, че тази присъда всъщност е изтърпяна под формата на арест и домашен арест. Според НК всеки ден, прекаран в ареста, се приспада от окончателната присъда в съотношение 1:1. Два дни домашен арест пък се броят за 1 ден затвор. Това обаче е нова редакция на закона, направена през 2009 г. Преди това всеки ден домашен арест се броеше за ден в затвора, т.е. предишният регламент е по-лек за всеки осъден.

Сметките на прокуратурата показаха, че Баретата е арестуван на 6 февруари 2009 г. Същият ден му е наложен арест за 72 часа. На 9 февруари съдът го оставя за постоянно в ареста. Това решение е потвърдено окончателно десет дни по-късно. Иванов остава в следствения арест до 6 октомври 2010 г. Тогава градският съд го пуска под домашен арест. Малко по-късно апелативният съд потвърждава това решение. След това мярката изобщо не се променя до окончателното решение. Което ще рече, че Баретата е бил под домашен арест близо 6 години, включително и за времето, когато е бил в болница след стрелбата. Това обаче все още не е достатъчно, за да се счете присъдата за изтърпяна.

През 2010 г. е постановено тълкувателно решение на Върховния касационен съд. То е поискано от правосъдния министър и целта му е да каже как се прилагат разпоредбите на НК по отношение на дела, които не са приключили към датата на промяна на закона - 14 април 2009 г.

"Действащата норма от НК установява различно от предходната й редакция утежняващо съотношение при приспадане задържането на осъдения или по взета спрямо него мярка за неотклонение "домашен арест", поради което се явява по-неблагоприятен закон, който не може да има ретроактивно действие... Следователно, по неприключили към 14. 04. 2009 г. наказателни производства времето, през което на осъдения е била взета мярка за неотклонение "домашен арест", следва да се приспада при изпълнение на наказанието"лишаване от свобода", като един ден домашен арест се приспада за един ден лишаване от свобода", постановяват върховните съдии. Иначе казано, в случая с Иванов се прилага по-благоприятния закон и затова всеки ден домашен арест се зачита за ден в затвора. Така може да се окаже дори и че е лежал повече, отколкото трябва. И присъдата му се води изтърпяна. Тълкувателните решения на ВКС са със задължителен характер, т.е. магистратите не могат да не се съобразят с тях.

В момента срещу Златко Баретата има още едно дело за разпространяване на наркотици. По него той отново е на съд като ръководител на престъпна група. На първа инстанция бе оправдан, а прокуратурата обжалва решението.

Това не са първите сблъсъци на Иванов с правосъдието. Първото дело срещу него е още от далечната 1995 г., когато е разследван за убийството на Веселин Въртийски-Патичето. Стрелбата, при която загива мъжът, е в столично заведение на бул. "Патриарх Евтимий", припомня "24 часа". По това време Въртийски се издирва от полицията, за да излежи 6-годишна присъда за убийство. На съседната маса в заведението седи приятел на Баретата. Златко Иванов, който малко преди това е напуснал Специализирания отряд за борба с тероризма, минава с кола, вижда приятеля си и спира, за да си поговорят. С него са още двама души, също бивши служители на МВР. Въртийски решава, че това са полицаи, специално дошли да го арестуват. Вади пистолет и започва да стреля по тях. Баретата и единият от спътниците му отговарят на стрелбата. Въртийски е убит на място. Един от приятелите на Иванов е тежко ранен и по-късно умира в болницата, другите също са засегнати от куршумите. Само Иванов се отървава без драскотина. Той стреля със законно оръжие. Няколко дни по-късно е арестуван. Прокуратурата започва дело за превишаване пределите на неизбежната самоотбрана, но след това го прекратява. Години по-късно, когато Иванов отново влиза в полезрението на разследващите, този път с разпространението на наркотици, това дело е извадено от архива. Проверката обаче установява, че е правилно прекратено.