На Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) законът й е крив. Не можем да глобяваме за щяло и нещяло, а и законът не го позволява, е лайтмотивът на председателя на агенцията Дамян Илиев.

Докато държавни чиновници обясняват колко е трудно да се контролира необятният пазар на храни, малката неправителствена Асоциация "Активни потребители" върши повече работа от цялата мощна държавна армия на БАБХ. Според административния регистър БАБХ е същински мастодонт. Тя е най-голямата структура в системата на Министерството на земеделието и храните - с щат 2300 души и звена из цяла България. Но не от нея, а от "дребосъка" Активни потребители" българите научават какви "чудеса" ни предлага пазарът. Ако разчитахме на държавните институции, нямаше да знаем, че понякога купуваме солена вода и палмово масло вместо сирене, че има кренвирши без месо, майонези без яйца и че в някои от българските кисели млека няма и помен от чудотворните бактерии "лактобацилус булкарикус".

Нормалното поведение на БАБХ би било, щом получи солиден сигнал, какъвто й сервират наготово "Активни потребители" - подплатен с взимане на проби, лабораторни изследвания и експертен анализ на резултатите - светкавично



да направи проверки с целия арсенал, който й е даден,



и да докладва на данъкоплатците кои са фирмите измамници и как ги санкционира.

Вместо това БАБХ се дразни от чуждата активност. Миналия месец, когато изследване на "Активни потребители" разкри, че някои марки "краве" сирене са от палмово олио, други са "гола вода", а трети съдържат ензим "лепило", използван в колбасарския бизнес, шефът на БАБХ не можа да преглътне раздразнението си. Вместо да благодари, че някой се е потрудил и е информирал хората, д-р Илиев отсече: "Няма хранителен апокалипсис. Да, има измамници, но от гледна точка на здраве и безопасност на храните страната ни няма проблем". От март насам БАБХ била проверила 424 проби сирене и само 8 от тях, или 2%, съдържали немлечни мазнини.

Директорът донякъде е прав. Някои ментета са безопасна измама, която вреди "само" на джоба. Но други бъркат и в портфейла, и в здравето ни. Като някои от т. нар. "леки", "детски" и "диетични" псевдо майонези, в които няма яйца и мазнината е силно спестена, но пък са пълни с вода и пращят от нишесте и подсладители, което означава, че са опасни за диабетици и са противопоказани за хора с наднормено тегло. Както коментират от "Активни потребители", ако искате въглехидрати, по-добре яжте шоколад. Дори оводняването, което на пръв поглед изглежда безобидно, всъщност носи рискове за здравето. Например, когато "майонезата" е силно разредена, тя става отлична среда за бързо окисляване и за лесно развъждане на бактерии. Агенцията се крие зад обстоятелството, че нямало държавен стандарт какво трябва да съдържа майонезата.

Хранителната индустрия си има чудесно извинение за лошото качество и "имитиращите продукти".



Вече го няма добрият стар БДС



А щом няма стандарти, излиза, че всеки може да си измисля каквато иска рецепта за сирене, майонеза или кренвирш. Това казва и агенцията контрольор. Като слушаме сегашния й шеф, БАБХ може да глобява само за "неточности" и "непълноти" в етикетите - ако производителят или опаковчикът е пропуснал да отбележи някои съставки, объркал е количествата им или съвсем откровено лъже за компонентите. Но дори това се оказва свръхтрудна задача... Агенцията отказва да санкционира за подвеждане на клиентите производителите на стока, която са кръстили майонеза, но не съдържа нито яйца, нито растителни мазнини.

Мариана Кукушева от браншовият съюз на хлебарите наскоро съобщи, че у нас се внася опакован полски хляб, на който са изписани две несъвместими неща - че е без консерванти и че е с трайност 6 месеца. Да сте чули БАБХ да се самосезира и да реагира някак на тези данни? А какво да кажем за хляб - родно производство, обявен за диетичен, в който тъмният цвят не е от полезните зърна, а от препечената захар, която му е добавена. Карамелизирането превръща този хляб в заплаха за човек, страдащ от захарна болест.

Не казвам, че в агенцията са рушветчии, търтеи и неграмотници. Там сигурно е пълно с почтени, грамотни и мотивирани хора. Но очевидно работата на БАБХ не е това, което очаквахме. При създаването й ни уверяваха, че ще имаме институция с голяма мощ, която ще стовари целия арсенал на правото връз тарикатите, които нарушават правилата и създават индустрия на ментетата. Това беше през 2011 г. , когато бе приет нов Закон за храните. Днес се оказваме на същата нулева фаза -



положението пак е критично и пак се пише нов Закон за храните,



който ще вдига глобите, ще затяга контрола и прочее.

Българинът няма надеждна защита от некачествени и вредни храни, БАБХ е бавна, тромава, неефективна, гласи доклад на Сметната палата, публикуван в началото на годината. В него са дадени конкретни примери за моркови, "натежали от олово", овесена каша с отровни гъбички, лазаня с месо, третирано с хормони и други лоши стоки, пропуснати от агенцията и стигнали до хладилниците ни. Одитът разкрива, че БАБХ е работила по доста задачи с финансиране от еврофондовете и българския бюджет, усвоявала е средства, но реални плодове няма. Важни проекти, стартирали през 2011 - 2012 г., не са завършени. Към март 2015 г. все още няма разработени модули за мониторинг и лабораторен анализ към информационната система за ветеринарен контрол. Не е изградена информационна система за проследяемост на пробите, посочва Сметната палата.

Одитът е за 2011 - 2014 г. Оттогава е минало доста време, но дали нещо се е променило? Всеки сам може да си отговори. Ако не може да глобява, нека БАБХ прави това, което правят "Активни потребители" - да проверява редовно различни групи продукти и да ни запознава с резултатите по същия изчерпателен начин, по който го прави малката неправителствена организация. Тогава, вече въоръжени със знание, потребителите сами ще решават кого искат да насърчат и кого искат да глобят - като купуват едни стоки и заобикалят други.

Сегашният председател твърди, че законът не позволявал да се огласяват нарушителите. Къде пише, че не може, не е ясно. Юристите на БАБХ така рекли. Тогава защо не са предложили поправка на закона, за да се прекрати тази алогична анонимност?

Неотдавна агенцията се похвали, че е затворила цех, който вече няколко пъти пробутвал на пазара растителни фалшификати като млечни продукти. И въпреки че фирмата е нахален рецидивист, нейната анонимност се оказва свещена и неприкосновена. Кого всъщност пази БАБХ - потребителите или нарушителите?

Всеки санкциониращ орган казва кого, защо и с колко наказва - КЗК, КЗП и прочее. Защо тогава БАБХ трябва да пази в строга тайна имената на лошите? Когато "Активни потребители" си вършат работата, те винаги огласяват кои са проверените от тях стоки, кой ги е произвел и кой ги продава. Само БАБХ твърди, че била с вързани от закона ръце.