|
Сега Ленуш се е сврял в кьошето на хола, уплашен от чуждите гласове и светкавиците. А Максим Минчев - журналистът, атлантикът и пътешественикът - предявява шеговити претенции към фоторепортера на "Сега": искал се на снимките млад, красив и най-много 70-килограмов...
Натали, крехката като момиче съпруга на Максим, сервира чай в изискан китайски порцелан и 25-годишен коняк от Молдова в старинни сребърни чаши. На масата се кипри тежка месингова фруктиера, която не си помни годините - фамилна ценност, принадлежала някога на аристократичните полски прадеди на домакинята.
Екзотиката наднича от всеки ъгъл:
препарирано крокодилче от Куба, риба-таралеж от египетското Червено море, корали от Тайланд, морски звезди от Португалия, САЩ, Холандия. На стената в "азиатския кът", край масата за хранене виси колекция от пъстроцветни рисунки и батици - от Шри Ланка, Индия, Ливан, Йордания и Турция. От другата стена ги конкурират графики и гравюри от Париж, Рим, Израел, Иран, Дагестан. Цяло крило от огромната библиотека в дневната е заето от фотоалбумите на Максим - хиляди снимки от стотици краища на страната и света. Рафтовете насреща са пълни с туристически справочници и книги, които професионалният пътешественик Минчев е купувал под път и над път. Няма държава, за която той да не притежава съответната насъщна литература. Няма и страна, в която да е стъпил (а те са 53 на брой) и да не си е донесъл оттам нещо характерно - я за природата и климата, я за бита и ритуалите на местните жители. Светът се е настанил в неговия хол и намигва дружелюбно.
Последния си сувенир - миниатюрен мраморен бункер,
Максим е домъкнал от Тирана, където преди 3 седмици бе лектор на годишната конференция на Албанската атлантическа асоциация. Днес журналистът стяга куфарите за 54-ата си държава - Япония, където ще придружи външния министър Соломон Паси. С настоящия дипломат N1 го свързва 12-годишна бойна дружба от окопите на "атлантическата кауза". Заедно с Паси Минчев е сред основателите на най-голямата неправителствена организация у нас - Атлантическия клуб и негов неизменен пресдиректор от 1991 г. насам.
Като спец по въпросите на националната сигурност, отбраната и международната политика Максим Минчев води в продължение на 10 г. в Радио "Свободна Европа" предаването "Балкански компас". Преди това имаше дълъг стаж в БНР, а още по-преди - "розов" вестникарски период в "Народна младеж", "Диалог" и "Темпо". Напоследък името му нашумя и покрай БТА - депутатът от НДСВ Станимир Илчев го лансира миналата есен за конкурент на злополучния (както се вижда) днешен началник на държавната агенция Стоян Чешмеджиев. Щом видя, че Чешмеджиев ще бъде наложен силово, Илчев изтегли кандидата си и подаде "протестна" оставка като член на парламентарната медийна комисия. Покрай стачката на журналистите от БТА срещу новия им шеф, Максим Минчев отново е споменаван сега като алтернатива.
Минчев бе един от основните идейни двигатели и организатори на визитата на папа Йоан Павел II в България. Като шеф на Международния пресцентър по отразяването на посещението той създаде наистина впечатляваща организация и облекчи много работата на стотиците родни и чужди репортери, стекли се в София и Пловдив да отразяват знаковото събитие. Малцина знаят обаче, че интересът на журналиста към папата не бе нито просто светски, нито само политически.
Максим е католик
Към лоното на униатската църква още преди години го е приобщила съпругата му Наталия Келлер (по баща). Тя е от Лвов - красив католически град, архитектурно копие на Краков, който преди да стане част от Украйна и СССР, е бил в пределите на Австро-Унгарската империя и на Полша. Именно в Лвов двамата се залюбват. Още при първата среща нетърпеливият студент по журналистика уведомил 17-годишната първокурсничка, че смята да се ожени за нея. Натали е наследница на стар аристократичен род - в жилите й тече руска, полска, австрийска и еврейска кръв. Един от прадедите й е бил генерал-губернатор на Житомирска губерния. Дядо й Станислав Келлер е прочут за времето си физик - след завръщането му от Германия го пращат в сталински лагер, но поради силния обществен отпор го освобождават. Баща й Владислав Келлер също е учен, специализирал се в психофизиологията на спорта. Под негово влияние Натали тренира фехтовка, дори става световна шампионка при девойките. После учи за кинезитерапевт в Лвовската спортна академия и съвсем доскоро с това си вадеше хляба във Военната академия в София.
Всяка неделя семейство Минчеви чинно посещава малката униатска черква на столичната ул. "Люлин планина", където е тяхната епархия. Двамата са и ревностни последователи на религиозния туризъм. Този неочакван аспект от битието Максимово обикновено обърква леко светските кръгове, в които той минава за неуморим бохем и епикуреец.
Максим Минчев има едно завидно свойство - някак
все успява да направи от страстите си професионално амплоа
Така беше с "атлантическата идея", тъй се случи с мечтата му да доведе у нас папата, така стана и с пътешествията - от някакво си хоби те се превърнаха в негова визитка. Той не само обича да странства и после да описва на книга къде е бродил, но е и спец по организирането на групови воаяжи. През годините заведе най-малко 150 журналисти в щаб-квартирата на НАТО в Брюксел. Менажира сам репортерски десанти в Холандия и Йордания. Освен това Минчев е един от най-продуктивните автори на пътеписи през последните години - през 2000 г. излезе книгата му "XVIII екватора", през 2002 г. - "Три мусона" (с впечатленията му от Тайланд, Шри Ланка и Индия), под печат е сборникът му "Възторгът на Марко Поло", вече работи върху "Йорданското слънце на пустинята". Не случайно Минчев е член на СБП и на Международната организация на писателите и журналистите, пишещи за пътешествия (FIJET).
Географията и историята, археологията и фотографията са неговите отколешни хобита. Откак се помни обаче, душманин му е била математиката. И това е семейна черта. Максим си спомня с усмивка как
4 поколения Минчеви са били късани по математика
и са се потили на поправителни изпити. Като се почне от баща му - известния в миналото писател Христо Минчев, смятан за родоначалник на българската криминална литература през 50-те години, та се стигне до сина му Кристиан, който неотдавна завърши в НАТФИЗ операторско майсторство в класа на проф. Венец Димитров. "Баща ми най-напред се отървал от поправителния благодарение на раждането на днешния министър-председател - заради благата вест на 16 юни 1937 г. за новородения Симеончо на всички български ученици им вдигнали с по един бал оценките за годината. На идната година обаче вече не му се е разминало. В двойките по математика постоянстваше и сестра ми Ванчето - през 60-те, наследих я и аз - през 70-те, а също и синът ми Кристи - през 90-те", смее се Максим.
Сестра му Ванчето е известната скулпторка Иванка Минчева, която през последните 10 г. живее във Вирджиния, САЩ, със съпруга си цигулар. Нейни работи има в музея "Пушкин" в Москва, в Ермитажа в Санкт Петербург, в Британския музей в Лондон и в Лувъра в Париж. Последните 20 г. се е специализирала в малката пластика, има куп световни награди, съсобственичка е на галерия в Щатите.
"Когато родителите ми се споминаха, а Ванчето замина за чужбина, се върнах да живея в стария семеен дом", разказва Максим. В тази къща на тиха централна софийска улица са идвали много колоси на българската литература, които той помни от детството си: Чудомир, Караславов, Тончо Жечев, Радичков, Ивайло Петров. "За семейството ни обедът в неделя, на който се събирахме задължително всички, беше нещо свещено, своего рода житейски семинар", спомня си Минчев. "Наричахме майка ми Димитрина "министър на културата," защото трябваше да се оправя с един писател, с една скулпторка и с един журналист - в мое лице", усмихва се Максим. Впрочем, да се усмихва е естественото му състояние.
|
|
|