Празникът Сирница или Сирни заговезни, последната неделя преди началото на великденския пост, е натоварен с особен смисъл в българския народен календар. Денят е известен още като Прошка, защото е прието тогава по-младите членове във всяко семейство да искат от по-възрастните прошка за волни и неволни провинения през изминалата година. Така с изчистени от угризения души всички християни могат да започнат великия пост.

Седмицата между Месопустна неделя и Сирни заговезни е по-специално време и в църковния календар. Тя е отделена от четиридесетницата на поста. През тези дни не се яде месо, но са разрешени всякакви други животински продукти - масло, яйца, мляко, сирене. Вечерта на Сирни заговезни празничната трапеза според обичая включва баница със сирене, риба, различни ястия с яйца и бяла халва с орехи. С тези храни се заговява, оттам идва и името на празника (от говея - постя, въздържам се).

Тези седем дни на прага между зимата и пролетта са време, в което вярващите трябва да се настроят за дългия великопостнически период. През тази седмица след литургия в църквата се четат поучителни наставления за въздържание и разумно отношение към всякакви земни удоволствия и изкушения. Изглежда за тези дни от календара църквата не е успяла да наложи изцяло своите норми и от предхристиянската древност на европейските народи нахлуват демоните на една неподправена и разгулна езическа веселост. Това е така не само у нас, но и в цялото европейско пространство.

У нас през тези дни моми и ергени се люлеят на люлки, по села и градове тръгват шумните кукерски шествия, палят се и се прескачат огромни огньове, въртят се горящи сламени факли и се хвърлят пламтящи стрели. Най-активни в тези обичаи обикновено са ергените и момите. Ритуалите за здраве и плодородие често са съпроводени с изричането на различни римувани пожелания и неприлични стихчета.

В Русия сиропустната седмица се нарича масленица и тогава обикновено се организират балагани - панаири на открито с люлки, въртелешки, фарсови театрални пиески, мечкари, фокусници, борби и т.н. Ядат се блини с масло и черен или червен хайвер, пие се като за последно и хората се отдават на дружно и неистово веселие. В миналото често се случвало тези разюздани всенародни веселби да вземат човешки жертви сред съсловието на богатите търговци, без да е ясно дали причина за това е огромното количество изпита водка или холестеролът в черния и червения хайвер.

В Западна Европа в седмицата преди поста обикновено са дните на карнавала, който от Средновековието се е утвърдил като основен форум за народната култура. Това е време за кратко освобождаване от установения от църквата и институциите ред. Тогава отпадат всички норми, условности и забрани, които в останалата част от годината определят ритъма и правилата на живота. Хора от различни социални групи и възрасти за няколко дни през годината стават равни и близки в един преобърнат свят, който сами пресъздават. По улиците тръгват пародийни шествия с шутове, маскирани като папи, епископи, крале, графове и представят различни, не всякога благопристойни житейски сцени. Всички танцуват и пеят. Цвърчат скари, на които се пекат наденици и всякакви меса, лее се вино и бира в изобилие.

Често разиграван ритуал е битката между Поста и Карнавала. Първият обикновено е представян като мършава старица, която държи сушена херинга, докато Карнавала е дебел и доволен, червендалест мъж, яхнал буре с вино или бира и окичен с наденици, пушени бутове и други лакомства. В края на празника обикновено над Карнавала бива устроен съд и след пародийната присъда следва пародийно погребение.

Нещо подобно се случва и с кукерския цар. След обредното "заораване" и "засяване" с впрегнати в рало кукери той бива символически убит от тях, за да възкръсне отново. Корените на този обичай етнолозите откриват в култа към Дионис от тракийската древност, а като цяло етнографската близост между пролетните празници у различните европейски народи се таи в техния общ индоевропейски произход.

Те всичките са братовчеди, независимо какво мислят по този въпрос европейските институции.



Яйца, пълнени със спанак

Продукти: 10 яйца, 500 г спанак, 150 г кашкавал, 100 г краве масло, 200 мл прясно мляко, 1 с.л. брашно, сол, черен пипер.

Яйцата се сваряват и се обелват. Отрязва се капаче откъм острата част и внимателно се изважда жълтъкът. В подсолена вода се сварява спанакът, отцежда се, нарязва се на ситно и се смесва със стритите жълтъци, настъргания кашкавал и черен пипер. Със сместа се пълнят яйцата, захлупват се с капачетата и се нареждат в тавичка, намазана с масло. Останалата плънка се смесва с прясното мляко и брашното и се разлива между яйцата. Върху всяко яйце се поставя бучка масло. Ястието се запича за около десет минути в силна фурна.



Кюфтета от яйца

Продукти: 10 яйца, 300 г кашкавал, 1 връзка магданоз, 200 г сухар, сол, черен пипер, растително масло за пържене.

Яйцата се разбиват и към тях се прибавят ситно смленият сухар, настърганият кашкавал, ситно нарязаният магданоз, сол и черен пипер. Сместа се разбърква добре. Със супена лъжица се сипва по малко от сместа в сгорещената мазнина и се изпържват кюфтета. Поднасят се с доматен сос или салата.



Сирене по бански

Продукти: 500 г овче сирене, 2-3 червени домата или доматено пюре, 100 г краве масло, 5 яйца, 250 мл газирана вода, червен пипер, 1 люта чушка.

В пръстен съд се слага натрошеното сирене. Върху него се редят нарязаните на колелца домати и маслото. Захлупва се с капак и се задушава десет минути. Яйцата се разбиват с газираната вода и се изливат върху сиренето. Отново се захлупва и се държи на огъня, докато повърхността му порозовее. Поръсва се с червен пипер и се поднася.



Рибен кебап в стомна

Продукти: 1 кг риба, 100 мл растително масло, 25 г краве масло, 2 глави кромид лук или 2 връзки пресен лук, 20 г доматено пюре, 2 с.л. брашно, 2 люти чушки, половин връзка магданоз, чубрица, червен пипер, джоджен, черен пипер, сол.

Ситно нарязаният лук се задушава в мазнината до златисто, след което се разбърква с брашното и доматеното пюре и се залива с малко вода или рибен бульон. Към получения сос се прибавят нарязаната на порции риба, целите люти чушки, подправките и сол на вкус. Ястието се задушава на слаб огън в пръстен съд със замазан с тесто капак.



Краищник с овче мляко

Продукти: 1 л прясно мляко, 6 яйца, 100 г краве масло, 200 г натрошено сирене, сол.

От брашното с малко сол и вода се приготвя обикновено тесто за баница, от което се разточват четири кори. Първата, която ще се постави на дъното на тавата, трябва да е по-голяма и краищата й да висят извън тавата. Отгоре се редят следващите три кори, като се ръсят с мазнината и натрошеното сирене. Висящите краища на най-долната кора се увиват на руло и в средата се изсипва смесеното с разбитите яйца мляко. Баницата се пече в умерена фурна.



Пирдопски млин

Продукти: 500 г брашно, 2 ч.л. сол, 1 с.л. оцет, 200 г прясно масло, 250 г натрошено сирене, 2 яйца, 200 г кисело мляко.

Брашното се пресява и в средата се прави кладенче, в което се слагат солта и оцетът и се налива вода, за да се приготви тесто за точене. Оформят се десет еднакви тестени топчета, от които се разточват кори. След като се запекат на печката до порозовяване, корите се нареждат в тава, като между тях се наръсва плънка от киселото мляко, сиренето и яйцата. Отгоре се наръсва разтопеното масло. Млинът се нарязва на ромбоиди и се пече в умерена фурна. След като се извади, напръсква се със студена вода и се завива в чиста кърпа.



Страницата подготви: Ясен Бориславов