Броени дни преди испанците да застанат пред урните за втори път за последните шест месеца, крайнолявата партия "Подемос"(Ние можем) се очаква да се нареди на второ място, като разклати или дори сложи край на политическото статукво в страната. Формацията беше създадена в началото на 2014 г., за да се противопостави на традиционните партии, които от години доминират на политическата сцена в Испания. Изключително бързият възход на партията, която заложи на антиполитическата риторика в период на икономическа криза, е показан в нов документален филм. Звездата на младата партия е Пабло Иглесиас - 37-годишен университетски преподавател, който носи косата си, вързана на опашка. Той е един от основателите и лидер на "Подемос". Като отдаден привърженик на традиционните леви идеи той черпи вдъхновение от лидерите на новата левица в Латинска Америка, сред които са покойният президент на Венецуела Уго Чавес и държавният глава на Боливия Ево Моралес.

Иглесиас разбира, че пътят му към властта е извън традиционното управление и партийните структури. Заедно с другите лидери на "Подемос" той вижда необходимостта от промяна на начините, по които посланията му могат да достигат до по-широка аудитория. Те приемат икономическата криза като възможност



да променят политическия пейзаж в Испания



и Пабло Иглесиас осъзнава, че ключът за това е умелото използване на съвременните медии.

"Истинската политика се прави в телевизионните студиа и във вестниците. Те са много по-важни от парламентите", споделя той във филма "Наръчник по политика". Режисьорът Фернандо Леон де Араноа е заснел 500 часа кадри от последните 15 месеца. Документалният филм започва през октомври 2014 г. с лекции по политология, водени от Пабло Иглесиас; следва формирането на структурите на "Подемос" на първия партиен конгрес и завършва след проведените през м.г. избори. Вотът през декември остави Испания с парламент, в който нито една партия не успя да събере мнозинство, което доведе до насрочването на нови избори за 26 юни. Според данните от социологическите проучвания "Подемос" може да победи основната лява партия в страната - Социалистическата партия.

От филма става също ясно, че "Подемос" залага на гнева и безсилието, натрупани в резултат на продължаващата повече от шест години икономическа криза. Активистите й изграждат партийната организация, която ръководителят на предизборната кампания Иниго Ерехон нарича "военна машина за избори". Социалните медии имат голяма роля във възхода на "Подемос". В една от основните сцени в двучасовия филм Ерехон дава следните инструкции на новите членове на партията: "Трябва да почистите профилите си в "Туитър" и във "Фейсбук", трябва да мислите за всичко, което казвате, правите, тананикате си или крещите, с идеята, че всичко това ще се появи в публичното пространство. Не мислете за правната страна на нещата. Със сигурност не сте виновни за нищо, но това няма значение, тъй като има нещо по-лошо от това да си виновен - да изглеждаш виновен", казва той.

"Наръчник за политика" разкрива и напрежението вътре в партията. В началото едно крило се застъпва за открита структура, в която решенията да се взимат колективно. Пабло Иглесиас и неговите приближени обаче искат централизирано управление. Той разказва, че щяло да е трудно да убеди част от съпартийците си в своята позиция: "Как ще им кажем, че имат нужда от алфа мъжкар, който да ги ръководи?" Иглесиас постигна успех, като



заплаши да напусне лидерския пост,



ако членовете на "Подемос" не подкрепят всичките му предложения.

От кадрите проличава и разнобоят между прагматиците в партията, които смятат победата в изборите като единствената мярка за успех, и тези, които са по-склонни да се откажат от битката заради левите си идеали. Ерехон е част от първата група и е на мнение, че предизборната програма не може да се използва, ако партията не спечели вота. Иглесиас смята, че каквото и да постигнат, е победа, и иска лидерите на партията да не знаят за проблемите, предизвикващи разногласия в редиците по време на кампанията, за да се избегне отдръпването на потенциални гласоподаватели. Според него "Подемос" трябва да се фокусира върху въпросите, по които най-много хора могат да постигнат съгласие като борбата срещу корупцията и защитата на социалните права.

Критиците обвиняват Леон де Араноа - по-младата испанска версия на британския режисьор Кен Лоуч - за създаването на пропагандната кампания на "Подемос". Участието на Хайме Рурес, крайноляв медиен магнат като продуцент на филма, създава допълнително напрежение. Леон де Араноа, който казва, че му е бил даден пълен достъп до "Подемос", отхвърля твърденията, че филмът показва партията само в положителна светлина. "В него нищо не е скрито за партията ни", заяви той пред испаноезичното издание на "Хъфингтън пост". Във филма се редуват също така интервюта с кадри от партийни срещи и митинги.

Преди изборите през декември Иглесиас обяви своята стратегия: "Целта е да победим, но ако не победим, е важно да останем на второ място", каза той. "Взаимоотношенията със Социалистическата партия ни поставят в условия, при които те няма да ни накарат да ги убеждаваме. От нас ще зависи да си стиснем ръцете, когато ние сме силните. Затова е и изключително важно да ги победим". На вота през декември партията зае третото място, след като успя да спечели около 20% от гласовете на избирателите. "Подемос" пак си поставят за цел №1 да изпревари социалистите на парламентарните избори, насрочени за 26 юни, и по този начин да диктува условията за евентуално бъдещо правителство.