Преди дни прокуратурата обяви, че съд е оставил в ареста 32-годишен мъж от Стара Загора, привлечен като обвиняем за пренос на дрога. Установено било, че той е управлявал автомобил по улиците на областния град след "употреба на високорискови наркотични вещества - метамфетамин и амфетамин". Оказало се, че арестуваното лице е многократно осъждано за различни престъпления от общ характер. За последно е излязъл от затвора на 30 септември 2013 г. И тъй като от събраните по делото доказателства можело да се направи обосновано предположение, че той е извършил престъпленията, за които e привлечен като обвиняем, както и че съществува реална опасност да се укрие или да извърши друго престъпление, съдът го оставя в ареста.

Този пример е симптоматичен с няколко неща. Първо, случаят на заловени хора с наркотици не е изолиран. Второ, задържаният е оставен в ареста единствено защото у него е намерено голямо количество дрога и е получи обвинение за това. В противен случай независимо от употребата на опиати отдавна щеше да е на свобода. Просто защото законът го позволява. На трето място, случката повдига въпроса за масовото каране след употреба на дрога.

Наркотиците са много по-опасни от алкохола, когато става дума за шофиране. От една страна, опиват, замъгляват съзнанието. От друга създават паралелни реалности, в които се кара с много висока скорост, без да се спазват елементарни правила. А като се има предвид, че в огромна част от случаите тези, които се дрогират, са употребили и огромни количества алкохол, става ясно



с колко потенциални убийци се разминаваме на пътя



Преди няколко седмици шефът на Пътна полиция Бойко Рановски призна, че неговите служители са силно притеснени от това колко много водачи сядат зад волана след употреба на наркотици. Стана ясно, че в областните дирекции, които разполагат с уреди за проверка на водачите за наркотици "нещата са стресиращи". "Примерно в област Пазарджик - от 30 проби има 20 положителни теста, в Бургас положението е подобно - от 70 проби 50 са положителни. Явно проблемът, който вече съществува в някои западни държави, където случаите с шофиране след употребата на наркотични вещества са повече, отколкото след алкохола, ще дойде и при нас", каза тогава комисар Рановски.

Можем само да гадаем какви са истинските размери на тази напаст - колко водачи не са проверени, колко от дрогираните не са хванати... Ако от 70 проби 50 са положителни само в Бургаска област, това означава ли че в страната в този момент няколкостотин надрусани шофьори натискат газта "до дупка"? Да не говорим пък за онези, които минават необезпокоявани с някоя и друга банкнота подкуп. Ако караш лъскава кола и употребяваш кокаин, едва ли ще се скъпиш за няколко десетачки след въпроса "Кво праим сега?"

Проблемът вече е значим и многократно надхвърля информацията за него. Поредната проверка в София също доказа правилото, че над половината от проверените за наличие на наркотици водачи са дали положителна проба - 26 от 41. Според официалното съобщение на КАТ нарушителите са задържани с полицейска мярка за 24 часа и са им отнети свидетелствата за правоуправление. Но със сигурност още на следващия ден са били на свобода, защото често хванатите да карат след употреба на наркотици



минават по силно благоприятната процедура на



чл. 78 "а" от Наказателния кодекс. При нея наказателната отговорност се заменя с административна глоба, а свидетелството за съдимост остава чисто. Иначе НК предвижда, че който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева. Но тъй като предвижданото наказание е малко, при първо хващане се дава възможност за прилагането на чл. 78 "а" . Само преди дни прокуратурата обяви, че известна певица, хваната наскоро да кара след употреба на наркотици, ще мине именно по тази мека процедура.

Има и друг проблем, който звучи абсурдно. В момента



КАТ разполага само с 10 уреда за откриване на наркотици



Става дума за апаратура, която изследва слюнката и за около 8 минути дава резултат, като се посочва и видът на наркотика. Такива уреди има в София, Варна, Бургас, Пловдив, Враца, Стара Загора, Пазарджик и Кюстендил, Плевен и Добрич. В останалите 18 областни дирекции разчитат на полеви тестове. При тях се установява само наличието или отсъствието на наркотични вещества. В тези случаи катаджиите трябва да пращат шофьорите на допълнително медицинско изследване. От КАТ настояват да се закупят уреди и за останалите 18 областни дирекции, но покупката им е заложена "до края на годината". Като се има предвид как са с парите във вътрешното министерство, ще е изненадващо това да се случи.

Очевидно е необходимо и засилване на санкциите, както и изваждането на тези случаи, извън възможностите на леките и на практика на дори липсващите наказания по НК. Защото административната глоба едва ли може да уплаши свикналите да карат дрогирани. Дори като превенция е необходимо приемането на много по-тежки наказания. Защото дрогираният водач е потенциален убиец. И след като няма превенция и санкция, със сигурност вината за поредния отнет живот няма да е единствено негова.