Англичаните си взеха белята с Брекзита. Когато влизаха в Общия пазар преди 43 години, трябваше да получат съгласието само на шест държави и преди всичко на недолюбващата ги Франция. Въпреки това преговорите им протекоха унизително трудно. Когато решиха да напуснат Европейския съюз, дори не си дадоха сметка, че ще им бъде още по-трудно, защото ще преговарят с 27 държави, включително и с България, които в крайна сметка ще им кажат при какви условия ще излязат.

Сигурно им се е струвало маловажно какво мислим по въпроса, но



премиерът Бойко Борисов пръв им се закани



"Всякакви преговори за особени статути, за подобни неща не трябва да се водят, защото това ще разбие съюза", предупреди той часове след огласяването на резултатите от вота. Борисов обясни, че няма да има прошка за Великобритания, за да не предизвика ефект на доминото, като покаже на другите държави, че бягството от ЕС е изгодно. "Ще останем България, Румъния и Гърция, като се получи ефектът на доминото", обобщи той. Ако това ще ни е някой ден европейската компания, наистина е оправдано да подложим англичаните на страховити мъчения, каквито тяхното въображение не е измислило даже в подземията на Тауър.

Но има известно неудобство. Британците допринесоха много за нашето приемане в ЕС, защото бяха горещи привърженици на Голямото разширяване на съюза. Вярно е, че си правеха своя сметка, защото искаха да спрат интеграционните процеси, като размият старото ядро държави с периферни нови членове, изостанали по жизнен стандарт и демократични традиции. Но това не пречеше да бъдем до днес благодарни на докладчика за България в Европарламента, консерватора Джефри ван Орден, който енергично се бореше за приемането ни в ЕС въпреки видимите недостатъци на държавата. Голям принос имаше и британката Бриджет Чарнота, която пък пишеше докладите на Европейската комисия за готовността на България за членство.



Британците никога не са били привърженици



на федералистките тенденции в ЕС и имаха нужда от такива като нас, за да забавят изграждането на "все по-тесен съюз", предвиден в приетия през 1997 г. Договор от Амстердам. Той допуска "засилено сътрудничество" между поне девет държави, ако другите не желаят или не могат да вървят в крачка с тях. Това е идеята за Европа на две и повече скорости, която за България е много неприятна, защото означава, че един ден може да бъде изоставена в група като цитираната от Борисов, вместо да бъде побутвана да напредне като другите. Бивш британски министър, цитиран миналия месец от сп. "Икономист", заяви, че Лондон е "прилагал старата политика да кара в най-бързата лента на европейската магистрала с възможно най-бавна скорост, така че никой да не дръпне напред". За известен период това устройваше България, която явно не бързаше да заприлича на развитите и добре уредени европейски държави. Тя имаше нужда от европейските фондове, но не и от европейските стандарти, които изискваха преди всичко да се пребори с разбойническата си върхушка (корупцията на високо равнище и организираната престъпност, закриляна от властта). Дотук можем да си обясним защо Борисов се отнасяше така топло към приятеля си Дейвид (Камерън), който обаче не ни правеше много добра услуга с отдалечаването ни от европейското ядро.

Но вече той не му е приятел и можем да напомним, че британците ни правеха много въртели, след като ни помогнаха да влезем в ЕС. Първо си осигуриха възможно най-дългия срок да не допускат българи до своя пазар на труда. Тормозиха ни 7 години с обяснението, че сме възнамерявали да ги залеем с гастарбайтери. На 1 януари 2014 г. се видя, че не е имало такава опасност, но злословията по български адрес продължиха и след отпадането на заложените в присъединителния договор бариери. Последното, което направи Камерън преди референдума, бе да извоюва през февруари 2016 г. "специален статут" за страната си, така че тя да не плаща през първите четири години социални помощи на нови мигранти от ЕС. Накратко, европейските ни отношения с Лондон се сведоха до поканата: "Добре дошли в ЕС, но вън от Великобритания".



Какво губи България от Брекзита?



Разбира се, загубите ще се усетят първо от сезонните работници, които няма да могат да пътуват и да си търсят работа свободно. Следващите ще бъдат студентите, които няма да ползват отстъпки в студентските такси за граждани на ЕС. Ако се върне визовият режим, ще има затруднения за пътуванията на търговци, други командировани и дори обикновени туристи. Но това не е най-страшното.

Великобритания ще ни липсва, защото България фактически ще отпадне при вземането на най-важните решения, което ще става в по-тесния кръг на държавите от еврозоната. Като една от най-влиятелните сили в ЕС, която си бе извоювала изключението никога да не въвежда еврото, докато сама не пожелае, тя заставяше партньорите си от еврозоната да се съобразяват покрай нея и с останалите страни извън кръга на общата валута като България, Дания, Румъния, Полша, Унгария, Хърватия, Чехия и Швеция. Така те не отсъстваха от важните дебати в Евросъюза, което на практика щеше да стане без британска намеса.

От друга страна обаче, ЕС бе изчерпал вече ресурса си да се развива именно поради безбройните отстъпки, които правеше, за да угоди на британците. Техният брачен договор постоянно се пренаписваше и нямаше как да не се стигне до развод. Възползвайки се от плашилото на евроскептицизма, британците бяха започнали да изнудват ЕС за всичко, като накрая поставиха под въпрос задължението си да изпълняват решенията на Европейския съд в Люксембург. Не стигнаха до неподчинение на съда, но предизвикаха вътрешен дебат, под предлог че разсъждават за суверенитета на страната си. За държава с неукрепнала правна култура на управляващия елит като България това бе повече от лош пример. Ако имаше истински голям смисъл от присъединяването й към ЕС, това бе не толкова финансовата изгода, колкото фактът, че общите правила я караха да се старае да прилича на "нормална европейска държава", каквато Великобритания невинаги изглеждаше. През 43-те години членство тя си резервира правото да бъде смятана за "особен случай".

Докато траят преговорите за раздяла с Великобритания, нито един голям европейски проект няма да бъде изваден на масата, прогнозира парижкият в. "Фигаро". Когато е поставена под въпрос стабилността на европейския дом,



едва ли някой ще пренарежда мебелите



Със сигурност разширяването на ЕС ще бъде замразено вече не с 5 години, а безсрочно. Това е лоша новина за Македония, която така и не успя да започне преговори. Ще изстинат и надеждите на Турция, която ще стане по-непредвидима, защото няма да има заради какво да се старае да прилича на европейска държава. Ден преди Брекзита президентът Реджеп Ердоган заяви в реч пред университета в Истанбул, че и Турция може да свика референдум, за да реши трябва ли страната да продължи преговорния процес за присъединяване към ЕС.

Ако покрай развода си с Великобритания ЕС развали и годежа си с Турция, ще се изложи на рискове едновременно отвътре и отвън. И в двата аспекта България може да бъде от първите потърпевши. Борисов е прав да бъде много сдържан, когато някои партньори в НАТО опитват през България да проверяват здравината на нервите на Русия, защото не се знае кога и за какво може да ни бъде полезна нейната тежест като балансьор в международните отношения.

Очертава се нова конфигурация в Европа, при която твърде мощната Германия няма да се уравновесява от достатъчно голяма контратежест, каквато досега бе отслабващата Франция, но съчетана с Великобритания. Първата реакция след референдума в социалните мрежи на френския посланик Ксавие Лапер дьо Кабан бе, че най-щастлив от резултата ще бъде руският президент Владимир Путин. Дипломатите имат професионално развито чувство за равновесие на силите и едва ли посланикът е сбъркал географията. С вакуума, който създава в Европа, Великобритания отваря възможност за намеса на неочаквани външни фактори, които и България не бива да пренебрегва.