Тези дни Георги Първанов е особено активен. Уж не се предлага за президент, обаче гледа да не слиза от "върха на сладоледа" - поиска оставките на министрите Даниел Митов и Николай Ненчев заради скандала с "флотилията на НАТО"; настоя парламентът да върже ръцете на президента Росен Плевнелиев за срещата на алианса в началото на юли, гласувайки позиция, която държавният глава да защитава; обяви се за рестартиране на строителството на АЕЦ "Белене". Разбира се, нескончаема е и драмата кой ще бъде левият кандидат-президент. И там Първанов иска да реди картите - претендентът е ту общ с БСП, ту с Патриотичния фронт, а най-вероятно - самостоятелен на АБВ.

На бившия президент не може да му се отрече едно - показа, че дори човек, който не е депутат, министър и не заема длъжност в йерархията,



може да бъде фактор в държавата



Другият бивш президент - Петър Стоянов, не се превърна във фактор, макар да бе депутат. Не смогна и Симеон Сакскобургготски в краткото си битие на партиен лидер след падането на НДСВ от власт. Но Сакскобургготски не искаше. На Първанов му се иска, стори го. Дори успя да вкара лявата си партия в дясното правителство - този човек наистина е фактор.

Последните новини за Първанов обаче не са добри. Облаци надвисват в близка перспектива над него и АБВ, което обяснява и възбудата му тези дни. Днес е фактор, но докога?

Излизането от правителството бе нож с две остриета. Каквито и скрити причини да има за този ход, най-главната бе невъзможността лявата АБВ да се яви на парламентарни избори като част от управляваща коалиция с ГЕРБ и Реформаторския блок. Никой в политическите среди не знае датата на следващия парламентарен вот, но цари единомислие, че ще бъде доста преди 2018 г. Излизайки от кабинета, Първанов се подготви за него, а успоредно с това - и за президентския. Но цялата тази работа носи и пасиви - той иска да бъде човекът на Москва у нас, а това няма как да стане, ако не е във властта? Акциите му падат в опозиция. Ето, като пръв говорител срещу "флотилията на НАТО" се изяви премиерът Борисов. Ако вие сте срещу тази флотилия, на кого ще заложите - на премиер или на някакъв опозиционер?

С последните си трескави активности Първанов държи да покаже, че е "на терен", в играта, че може да вкарва голове, че "дружбата от векове за векове"си има един поборник у нас и това е той. Точно преди 15 месеца се случи нещо интересно - украинската криза тлееше опасно, страстите "за" и "против" (НАТО и Русия) у нас бяха в разгара си, точно в този момент, на датата 3 март, България прати вицепремиер на посещение в Москва; казваше се Ивайло Калфин; няма да припомняме, че паралелно се развихриха и гласовити русофобски страсти, които винаги ги има за 3 март, а в тях се включиха и хора от управляващото мнозинство (РБ). Присъствието на Калфин в Москва на 3 март, в много напечен момент, пратен, естествено, и от Бойко Борисов, бе ярък дипломатически жест. И показва



каква важна роля изпълняваше АБВ



във видимата част на дипломацията. В момента може да въздейства само в невидимата. Опозиционерството обаче създава неприятности и там. Първанов държи да демонстрира обратното.

Вторият голям проблем е свързан с ГЕРБ, а и оттам и с БСП. Корнелия Нинова оглави партията майка и това е добре за Първанов, тъй като самият той даваше нишани, че тя е неговият кандидат. Но в същото време Нинова започна "разведряване" към ГЕРБ, заявявайки, че не е изключено някога да управлява с формацията на Борисов. Ако БСП може с ГЕРБ, защо му е на Бойко Борисов АБВ? (Следващото и дори по-следващото правителство пак се очертават с ключовата роля на ГЕРБ, независимо какво ще се случи в идните месеци). А ако на Борисов не му трябва АБВ, то сегашното опозиционерство може да се превърне в дългосрочно, което е пагубен сценарий за всяка българска партия. От друга страна, Нинова и Първанов работят уж за общ кандидат-президент. Обаче Нинова се изхитри да направи някакво вътрешно допитване, с което не само тупа топката, но и взе инициативата - "Ето, питаме хората...Те искат БСП и АБВ заедно.. Ей ви го кандидата, присъединете се...". На Първанов не му се присъединява като гост. Иска да е домакин. И в един момент, ако Нинова публично му предложи кандидат, ще е в твърде незавидна роля - ако се съгласи, става втора цигулка; ако откаже, за пореден път ще разломи лявото, подхранвайки и без това неспирните критики, че се води от собствен егоизъм.

Това е много трудна игра, насочена към бъдещето, в която всеки днешен другар може да те предаде, а е свързана и със статута "Представител на Москва в България". Ако Първанов не е активен, ако не демонстрира инициатива, рискува да се превърне във втори Волен Сидеров.



АБВ е с рейтинг точно колкото "Атака",



Сидеров и той бе някаква форма на представител доскоро... Но без власт е трудно да си във форма. Без нея дори Георги Гергов ще го изостави. Затова очаквайте от Георги Първанов още много енергии в посока "влияя на управлението", за да не го забравят клиентите, които искат да влияят на управлението. Очаквайте активности по външни теми, вътрешни, кандидатпрезидентски, конституционни, всякакви... Дори първа копка на университет може да положи.

Накрая една прогноза. АБВ ще издигне самостоятелен кандидат-президент. Левият електорат ще бъде раздробен и двамата леви претенденти ще са без шанс срещу човека на ГЕРБ. Първанов ще зачака ресто - така той ще изиграе картите си.