|
- Г-жо Бокова, каква е вашата оценка на опитите на правителството да балансира между Европа и Америка?
- Моята оценка на опитите на правителството да балансира е слаб 2. Защото според мен, ако изобщо има такива наченки на опити, те са твърде закъснели. Различията между Европа и Америка не са от днес. Правителството обаче като че ли си заравяше главата в пясъка и отказваше изобщо да признае, че има такива различия, и на тази основа да гради някаква по-балансирана, по-нормална позиция.
Миналата година, когато България вече беше член на Съвета за сигурност, се постави въпросът за продължаване мандата на силите на ООН в Босна и Херцеговина. Това беше свързано с друга важна тема - за Международния наказателен съд. Тогава България с голяма лекота се въздържа да подкрепи собствената си проекторезолюция за удължаване мандата на силите в Босна. Това предизвика огромното учудване на много политици в Европа. Тогава по мое настояване от името на нашата парламентарна група извикахме външния министър в комисията по външна политика да обсъдим този въпрос. Казахме му, че не бива с такава лекота да се вземат решения, които могат да имат дългосрочни последици. Тогава външно министерство и министърът ни казаха, че те са били едва ли не поздравени за тази позиция, включително от френската министърка по европейските въпроси г-жа Ноел Льоноар. Това, разбира се, прозвуча абсурдно, но ме наведе още тогава на мисълта, че правителството не разбира за какво става дума.
- Но все пак се смята, че България много по-успешно от Румъния е маневрирала около американския натиск да се подпише двустранно споразумение за освобождаване на американците от отговорност пред Международния наказателен съд...
- Защото ние го спряхме. Смея да твърдя, може да звучи нескромно, че ние в парламентарната комисия спряхме това споразумение, защото много активно поставихме въпроса. Смея да твърдя, че в противен случай външният министър щеше да подпише, както подписа Румъния. Но искам да кажа нещо друго, което е много важно. Не става дума да проявяваме някакъв антиамериканизъм, не дай боже, или някакъв антиевропеизъм. Много е крехка, много е динамична ситуацията в света и това изисква едно непрекъснато поддържане на диалог и сътрудничество с абсолютно всички наши водещи партньори - и със САЩ, и с нашите европейски партньори. Това ние не виждаме в момента. Дори да вземаме трудни решения, да вземаме страна, това трябва да става в диалог с всички партньори. Аз не разбирам защо министър Паси не отиде в Бон или в Париж преди вземането на решението на Народното събрание за Ирак.
- Предстои гласуване в Съвета за сигурност на резолюция, която може да даде зелена светлина за войната. Как трябва да постъпи България?
- България наистина е в една изключително деликатна ситуация, особено след поредицата действия, които тя вече направи в Съвета за сигурност и тук в страната. От гледна точка на последователността на тази позиция логично е да се очаква, че България ще подкрепи една такава резолюция. Но положението доста се промени. Мисля, че особено от гледна точка на европейската перспектива на страната ни България трябва да се въздържи в Съвета за сигурност. Това в никакъв случай няма да означава израз на някакъв антиамериканизъм, но смятам, че ще бъде много погрешно, когато европейската тенденция е с акцент върху мирните средства и против едностранните действия, България да постъпи по друг начин, освен да се въздържи.
- Каквото и да бъде решението на България в Съвета за сигурност, няма ли да бъде то едно кабинетно решение?
- За съжаление прекалено много са кабинетните решения напоследък и въпросът за настаняване на чужди военни бази в България е типичен пример, че един изключително важен въпрос с огромно стратегическо значение за десетки години напред се подхвърля с такава лекота от министри и политици, без изобщо да се обсъждат последиците в Народното събрание. И без да бъдат направени консултации с ключови наши европейски партньори. Преместването на балансите, включително във военно отношение, засяга не само нас - то засяга Франция, Германия, Великобритания, Италия - всяка страна в Европа. Ако искаме да се присъединим към ЕС сега, а не след десет години, трябва да разговаряме с тях по тези въпроси. Проблемът е, че правителството не се стреми към диалог нито с европейските партньори, нито с българското общество.