Иракската криза изигра лоша шега на българската атомна енергетика. Поисканата от България партньорска проверка на АЕЦ "Козлодуй" на практика ще съвпадне с най-голямото изостряне на конфликта в Близкия изток. В него страната ни категорично подкрепи САЩ, с което си навлече гнева на Европа. Така попадна в доста деликатна ситуация. Тя иска да влезе в ЕС с работещи 3-и и 4-и блок, напук на европейското обществено мнение и исканията на нейните политици, а същевременно пренебрегва европейската позиция по иракската криза. Такова поведение си е направо нахално. И с голяма доза можем да кажем, че



България изпада в немилост,



тъй като запазването на 3-и и 4-и блок и след 2006 г. е обречено в преговорите с ЕС. Партньорска проверка обаче все пак ще има - тя ще се извърши в рамките на мандата, даден на Групата по ядрените въпроси. Решението за проверката обаче трябва да бъде одобрено и от Съвета на министрите на ЕС. За да стане това, първо трябва да се определят задачите и целите на проверката, кой ще участва в нея, какви биха могли да бъдат нейните заключения и какво ще последва от тях. В следващите месеци ще трябва да се изберат инспекторите, които ще я извършат.

Партньорски проверки в страните-кандидатки за членство в ЕС се правят от около две години. Именно това имаше предвид външният министър Соломон Паси, когато заяви, че българското искане не е прецедент. Но пропусна да уточни, че досега такива проверки са протичали на кореспондентски принцип - под формата на задаване на въпроси. По този начин ЕС е проверявал многократно и АЕЦ "Козлодуй".

България обаче иска нещо съвсем ново - партньорска проверка на място, чиито изводи и заключения да послужат като основа за водене на преговори и дори да доведат до повторно



отваряне на затворена вече преговорна глава "Енергетика"



В интерес на истината това не е нито невъзможно, нито необичайно. Въпреки че през януари тази година шефът на дирекция "Разширяване" на Европейската комисия Енеко Ландабуру коментира в София такава ситуация като "много рядко нещо".

По отношение на енергетиката още сега се очертава една такава възможност. За съжаление обаче тя не е свързана с атомната енергетика, а с предстоящата промяна на двете европейски директиви за търговия с електроенергия и природен газ.

В досегашния си вид двете директиви осигуряваха постепенно либерализиране на вътрешните енергийни пазари в ЕС и на търговията с ток и газ, като определяха проценти от пазара, в които големите промишлени потребители имат правото да избират производителя, от който да купуват енергията. От миналата година има нагласа тези документи да се изменят, като допуснат от 2007 г. пълна либерализация, при която дори битовите потребители да имат правото да избират производителя на енергия. Конкретните преговори бяха отложени заради съпротива на Франция, но така или иначе те предстоят и ще се наложи България да приема наново позиции, които вече е договорила.

Европейските държави, по различни причини, никога не са таели топли чувства към АЕЦ "Козлодуй". И ако досега сме имали някакви хипотетични шансове да променим позицията им за затварянето на реакторите, то след иракската драма ще трябва да се простим и с тях.