|
Владимир Кисьов е роден на 30 септември 1947 г. Завършил е Техническия университет-София, специалност радиотехника. Зам.-министър на промишлеността през 1997/1998 г. От 1999 г. до юни 2001 г. е зам.-министър на външните работи и главен преговарящ с ЕС. В момента е зам.-председател на СДС и отговаря за вътрешната политика на партията.
Владее немски и английски.
-----------
- Г-н Кисьов, има ли забавяне на преговорите между България и ЕС?
- Според мен се наблюдава известно забавяне. Говореше се за стратегия за ускорено водене на преговорите. Ако се направи баланс на това, което е свършено от фактическото започване на преговорите - януари 2000 г., ще видим, че до юли 2001 г. бяха открити 21 преговорни глави и бяха затворени 11.
На базата на ускорената стратегия за водене на преговорите трябваше за периода от юли 2001 г. досега да бъдат затворени 13-14 глави, а са затворени 12. Очевидно е, че имаме известно изоставане. За мен е тревожно изоставането по глава "Правосъдие и вътрешни работи". Прекалена вреда нанесоха управляващите - примерно с твърденията си, че в България няма съдебна система.
- Говорите за вицепремиера Николай Василев?
- Да, говоря за изявленията на Николай Василев от миналата година, които даже бяха направени в чужбина. Вярно е, че цялото общество има основателно високи изисквания към съдебната система, че тя трябва да се оптимизира, но да квалифицираш, че твоята съдебна система не работи, е просто политически гаф.
Да не говорим за закона за съдебната власт, който бе приет в противоречие на конституцията. Този закон бе върнат от КС, но вече няколко месеца не влиза в пленарна зала и това допълнително ще забави глава "Правосъдие и вътрешни работи".
По същия начин стоят нещата и с глави, по които няма особена гласност. По глави, които интересуват и бизнеса, и населението - глава "Земеделие", глава "Околна среда". Там са необходими и по-дълги преходни периоди, по-големи инвестиции и от тях произтичат големи задължения.
Да вземем за пример глава "Околна среда". Основното изискване там е "Замърсителят плаща всичко". Но дали замърсителят има достатъчно информация какво трябва да плаща и откога трябва да го плаща? Взимаме ли достатъчно мерки за извоюване на достатъчно преходни периоди? Ако няма достатъчно преходни периоди, ще трябват значително повече инвестиции в средносрочен план, а в тази сфера е по-трудно да се намерят фондове, които да компенсират.
Това са неща, които не могат да не тревожат. Освен това по затворените вече 23 глави има редица ангажименти, които са разписани от България, и е хубаво да се следи как се въвеждат тези норми.
- Какво би направил СДС, ако имаше възможност сега да води преговорния процес?
- Бихме направили ревизия по изпълнение на поетите ангажименти. Ако ние забравим да следим тези ангажименти, то партньорите в определен момент може да ни изненадат така, че да станем прецедент за ново отваряне на вече затворени глави. Не бих искал да давам пример с прословутата глава "Енергетика". Ние избързахме с нейното затваряне, то трябваше да стане в комплект с глава "Околна среда". Ядрената енергетика не върви самостоятелно, а с другите енергийни източници и с околната среда.
Кризата в Ирак може да се използва като инструмент за натиск върху този, с който водим преговорите. Това може да става при всяко едно усещане, че ти биваш третиран по-различно от 10-те страни-кандидатки. Подготовката за членство е свързана с изпълнение на определени критерии, които са предварително съгласувани, и не бива да се забравя, че България е част от петото разширение. През тази година се говори за десетката и много рядко се споменава за България. За радост обаче се чу, че в проектобюджета от 2006 г. нататък е планирана и България.
В тази насока трябва да се работи. Ясно е, че прокламираното толкова много приключване на преговорите през 2003 г. няма да стане. В никакъв случай обаче не трябва да се изпуска реалното - приключване на преговорите през 2004 г.
- Преговорният екип търсил ли е експертна помощ от СДС по конкретен казус?
- Не. Ако бяха търсили експертна помощ по казуса АЕЦ например, щяха да получат помощ, която не би довела до тази конфликтна ситуация, в която изпадна страната.
- Доколко кризата в Ирак и българската позиция по тази криза влияят върху преговорния процес? Има ли опасност да бъдат разделени европейските ни от евроатлантическите ни приоритети?
- Преди, в Министерството на промишлеността, отговарях и за НАТО, и за ЕС. И моята теза винаги е била, че двата процеса трябва да се движат паралелно. Те са взаимосвързани, още повече че всичко в този свят е свързано с икономиката. Ако някой от тези два приоритета изостане, значи не си в час и не следваш собствената си философия за развитие.
Сега се прави опит да се търси извинение за незатварянето на глава "Правосъдие и вътрешни работи" с неприемането на закона за съдебната власт. Не трябва да се търси извинение за оставащите седем глави заради кризата в Ирак. Виждаме, че в самата изпълнителна власт има противоречие - един министър казва едно, друг - друго. Министърът на външните работи и посланиците на страните от ЕС казват, че няма връзка между кризата в Ирак и преговорния процес. Посланиците на Франция и Германия, министърът на външните работи на Италия, гръцкото председателство - всички те казаха, че няма такава връзка.
Неувереност и колебание личи от твърдението, че в рамките на това председателство ще бъдат затворени "между 2 и 4 глави".
- Кой е виновен за забавянето на преговорния процес?
- По никакъв начин не искам да обвинявам преговорния екип и главния преговарящ, защото те не са тези, които свършват работата. Проблемът е на цялата администрация, на бюрокрацията. По-добре е нещата да са прозрачни, да се казват, а не да се прикриват хората, които не са свършили работата. Защото рано или късно проблемите изплават на повърхността.