Ще се окаже ли глава "Правосъдие и вътрешни работи" препъникамъкът в преговорния процес с Европейския съюз? Този простичък въпрос започна да витае през последните месеци, след като амбициозните планове тя да бъде затворена до края на миналата година бяха преформулирани в още по-розови надежди това да стане поне до края на гръцкото председателство - т.е. до юни 2003 г.

Въпросната глава беше отворена на 27 юли 2001 г. и нищо не предвещаваше, че тя може да се окаже проблемна. През последните няколко месеца обаче изискванията към България се повишиха. Това е свързано както с обстоятелството, че с влизането на България в ЕС страната ни ще стане външна граница на съюза, така и със задълбочаващите се проблеми и критики за съдебната система и борбата с корупцията. В един момент дори се заговори за "замразяване" на преговорния процес, което беше опровергано от нашето външно министерство и от европейската комисия. Преговорният процес обаче де факто бе блокиран и се очаква отново да тръгне през април.

Проблемите могат да бъдат разделени на две групи - свързани с вътрешните работи и със съдебната система.

Фактическото зацикляне в преговорите започна в момента, в който няколко държави - сред които Белгия, Холандия, Франция, Норвегия, Швеция, Испания, започнаха да поставят ребром въпроса с незаконно пребиваващи на тяхна територия български граждани. Имаше дори опасения, че целият ЕС или поне отделни страни могат да върнат шенгенския режим за България.

България взе бързи мерки, включително и законодателни, за да бъдат пресечени евентуални нови вълни нелегални емигранти. Бързо бяха внесени и гласувани на първо четене поправки в закона за българските документи за самоличност, предвиждащи тежки санкции за евентуални нарушители - включително и забрана за напускане на страната до 2 години. На дневен ред е и закон за борба с незаконния трафик на хора, както и промени в закона за чужденците. Всички те имат за цел затягане на режима и недопускане на нарушения. Така че МВР изпълни изискванията на ЕС по тази глава. Въпреки това миграционни проблеми, както и изострената чувствителност на страните от ЕС към темата могат да продължат да генерират напрежение.

Вторият основен проблем пред затварянето на тази глава безспорно е съдебната система. В последния доклад по напредъка на страната най-острите забележки бяха свързани с реформата в тази област. Дори един от поводите за временното спиране на преговорите по главата бе изчакването на решението на Конституционния съд по промените в Закона за съдебната власт. След като висшите съдии отмениха 44 от близо 100-те разпоредби, гласувани от българския парламент, ръководството на Министерството на правосъдието увери, че те не са съществени, че реформата фактически не е блокирана, че ще бъдат изготвени бързо нови промени. Тогава от Брюксел обявиха, че решението на КС не спира преговорния процес и че става дума повече за "техническо забавяне и политически проблем". Така или иначе последва бурна кореспонденция. Първо правосъдният министър Антон Станков изпрати две писма до Брюксел - едното, за да информира за решението на КС, и второто - за подготвяните промени в досъдебната фаза, чието реформиране се счита от ЕС за крайъгълен камък в преговорите. Последва и трето писмо от външния министър Соломон Паси - изпратено в края на февруари, с което той обеща "план за действие" за реализация на стратегията за съдебната реформа. До този момент не е известно такъв план да е изпратен в Брюксел.

Проблем пред преговорния процес по тази глава би могла да стане и борбата с корупцията, към чиято резултатност критиките се засилиха през последните седмици. Според изразено преди няколко дни становище на българското външно министерство динамиката в преговорите по тази глава е възстановена. Сега остава това наистина да се случи.