В една ясна сутрин Юлия Степанова, една от най-добрите руски бегачки на средни разстояния в последното десетилетие, направи три бегови сесии по 800 м, последвани от шест спринта по 100 м. Всичко това под надзора на нейния съпруг Виталий Степанов, бивш маратонец.

Заниманията са част от подготовката на Юлия за олимпиадата. Тя покри норматива в бягането на 800 м още миналата година, но заради ролята, която тя и съпругът й изиграха при разкриването на системните допинг нарушения в руската лека атлетика, тя няма страна, която да представлява. Може само да се надява, че световната федерация по лека атлетика (IAAF) ще й разреши да се състезава под олимпийския флаг. Решението се очаква в следващите седмици, така че Юлия продължава да тренира в изгнание - на училищната писта в средно голям американски град, който не желае да бъде назоваван.

"Не съм казала дори на мама къде точно живея в САЩ", казва Степанова. Тя и Виталий се притесняват, че ако се разкрие къде живеят с 2-годишния си син, ще бъдат в опасност. А може би и роднините им в Русия.

Атлетка и треньор продължават заниманието си. Юлия се изкушава да спре - гърбът я боли от вдигането на тежести, синът й е настинал и кашля, а слънцето напича. За нейното възстановяване след тренировка няма масажист или сервирана храна в стола, както когато е била в руския отбор. Въпреки това отсича: "Да довършим 100-метровите серии."

Всичко е било много по-лесно, когато е вземала допинг. "Помня първия сезон, в който бягах след употреба на стероиди и кръвен допинг", казва Юлия. Било през 2007 г., а тя на 21. За 8 месеца постижението й на 800 м от 2:13 мин станало 2:04. Сега на 29 г. и с 2-годишно наказание зад гърба си Юлия опитва да бяга пак за толкова, но без допинг.

На 17 юни IAAF потвърди забраната за участие на международни състезания, която наложи през миналия ноември на руските лекоатлети. А това означава забрана и за Рио`16. На 21 юни МОК потвърди, че приема тази санкция. После обяви, че руските атлети трябва да преминат независими допинг тестове, за да участват евентуално на олимпиадата.

Допинг скандалът пламна през 2014 г. от филм на германската телевизия ARD, базиран на аудио- и видеозаписи, направени тайно от Степанова. Те показваха как руски спортни шефове, треньори и спортисти обсъждат употребата на допинг. Тези разкрития доведоха до разследване на независима комисия, назначена от световната антидопингова агенция (WADA). Докладът на комисията обвини Русия в поддръжка на държавно финансирана система за допингиране, в подкупи и заплахи. Докладът, в който Юлия е главен информатор и се споменава над 100 пъти, подготви пътя за следващите разкрития - на ексшефа на московската антидопингова лаборатория Григорий Родченков, който разказа пред "Ню Йорк таймс" как лично е подготвял коктейли от стероиди и алкохол за руските олимпийци на зимните игри в Сочи`14.

Изобличаването на руските измами започва от... първата среща между Юлия и Виталий през лятото на 2009 г. Той бил на 27, допинг ченге в руската антидопингова агенция (РУСАДА) и отишъл за проверка на националното първенство в Чебоксари. Запознали се между сериите бягания и си разменили имейлите. Седмица по-късно се срещнали в Домодедово край Москва. Тръгнали уж на кафе, а се разговорили в колата. Юлия разказала за треньорите, лагерите, инжекциите и хапчетата - целия подъл характер на руския допинг свят. Обяснила, че треньорите оправдавали всичко с: "Всички вземат допинг и това е единственият начин да сме конкурентноспособни". А РУСАДА помагала.

На другата сутрин Виталий поискал среща с началника си, разказал какво е научил и попитал: "Това истина ли е?" Шефът му помълчал 30 секунди и отвърнал: "Чуй съвета ми и не се замесвай с това момиче."

"Тогава разбрах, че всичко, което Юлия ми разказа, е истина", спомня си Виталий.

Детството на Юлия в Курск било тежко. "Баща ми беше алкохолик. Когато се напиеше, биеше майка ми, после двете ми сестри, а накрая и мен. Иначе беше добър човек. Но просто исках да порасна и да се махна", спомня си тя. Когато била на 14, гледала игрите в Сидни 2000 и се размечтала да участва на олимпиада. Влязла в техникум по топлотехника и на едно състезание по бягане на 500 метра завършила трета. Но давали медал само за победителката. "И аз исках медал, затова започнах да тренирам", казва Юлия.

На 17 преминала при популярен местен треньор. "След година започнах да чувам разни неща от другите момичета. В столовата говореха за хапчета и "коктейли" и казваха, че всички ги пият. Казваха ми: "Няма да си в националния тим, ако не го правиш." Треньорите пък й обяснили, че няма начин една атлетка да слезе под 2 мин на 800 метра без стимуланти. Най-бързите "чисти" спортистки бягали за около 2:05 мин. Така че Юлия помолила треньора си Владимир Мохнев да я включи в програмата, но той й казал да изчака малко, защото още не е подготвена добре. През 2006-а обаче се разболяла от бронхопневмония. За да й помогне да се възстанови по-бързо, Мохнев убедил лекаря да й предпише стероида тестостерон. Така започнала допинг кариерата й.

В писмено признание пред WADA през 2013 г. тя свидетелства как постижението й се подобрило от 2:13 на 2:08.47 мин, след като през лятото на 2007 г. за първи път треньорът й дал хапчета туринаболан (анаболи) и са й инжектирали еритропоетин (т.нар. кръвен допинг ЕПО). Тя се допингирала, докато постигнала 2:01.96 мин. "Колкото повече тренирах, толкова повече тялото ми се нуждаеше от "подобряване" - пише тя в признанието. - Понякога кръвта ми беше много гъста, но продължавах, защото смятах, че всички го правят." В пика на допинговия си период Юлия приемала по три "коктейла" дневно, научила се и сама да си бие инжекциите. Системата работела. Юлия получавала по около $4000 месечно от държавата и през повечето време била по лагери.

С Виталий се оженили през октомври 2009 г. На медения им месец в Египет тя казала, че все още иска да влезе в националния отбор. "Може би ще успееш да постигнеш тези резултати и без допинг", отвърнал Виталий. "Ти да не си треньор", сопнала се тя. Скарали се, а през декември решили да се разведат.

Междувременно Юлия минала под опеката на д-р Сергей Португалов, познат сред руските атлети като водещ експерт в употребата на допинг. Според WADA Португалов дори е администрирал програма за допингиране. Виталий пък, по неговите думи, започнал да се противопоставя на корупцията в РУСАДА, да говори срещу начина на работа по съвещанията и да води тайна кореспонденция с WADA. В началото на 2011-а го уволнили. В олимпийската 2012-а Юлия получила травма в бедрото и не се класирала за Лондон`12. Решила да смени треньора и да рестартира кариерата си с цел участие в Рио`16. В този рестарт включила и раздяла със съпруга. Подали документите на 30 декември 2012 г. и трябвало да се върнат в бюрото за разводи на 8 февруари. Юлия заминала на лагер, а Виталий останал в Москва, събрал й багажа и го пратил в дома й в Курск. Само че в началото на февруари атлетката била наказана от IAAF за 2 г. след положителна допинг проба. "Светът ми се срина. Беше трудно да осъзная, че аз съм наказана, а хората, които раздават допинга в Русия, ще продължат да подготвят лекоатлети по същия начин", пише по-късно тя в признанията си пред WADA.

Върнала се в Москва за изслушване във федерацията. Виталий я посрещнал на гарата, смятайки, че отиват в бюрото по разводите. Вместо това, както и при първата им среща, говорили дълго в колата - за наказанието, за нейните грешки, за предателството на треньорите. Тя признала, че Виталий е бил прав. Решили, вместо да финализират развода си, тя да иде на срещата във федерацията и да я запише тайно със смартфона си. Така Юлия Степанова станала информатор на WADA.

През декември 2014 г., около седмица преди филмът на ARD да излезе, семейството и наскоро родилият им се син напуснали Русия. Заживели в Берлин, но след година Виталий получил предложение за работа в САЩ и се преместили. Офертата пропаднала, обаче Степанови останали. Сега Виталий очаква разрешително за работа, а тримата живеят от спестявания и от пари, които някои техни поддръжници им изпращат.

Живеят под наем от $500. "Бурните ни дни преминаха - казва Виталий. - Допингът почти ни развали брака, но битката срещу него го заздрави."

В родината им ги смятат за предатели. "Вече сме обществени врагове №1", обяснява семейството. В Курск, когато майката на Юлия отишла в болница, била унижавана от една медсестра. В Челябинск бащата на Виталий чул по телевизията, че синът и снаха му са предатели.

Но светът им симпатизира. Секретарят на антидопинговата агенция на САЩ Франк Шортър признава техния "гигантски принос", донесъл "надежда за честните спортисти по света". Наскоро IAAF постанови, че "случаят на Степанова трябва да се разгледа в нейна полза от МОК заради нейния извънреден принос в борбата с допинга". Решението на МОК от 21 юни в подкрепа на изключването на руските атлети обаче остави Юлия в неизвестност. Но тя и Виталий са в мир със себе си, независимо дали ще получат право за участие в Рио.