|
| Евгений Кънев |
- Господин Кънев, откривате ли нещо положително от сегашната криза в ЕС за България? Нали според китайската мъдрост "криза" означава и "възможност"?
- Възможност е, наистина. Надеждите са референдумът във Великобритания да предизвика истински положителни реформи в самия ЕС. Ако има нещо добро за България, то е шансът да се позиционира като база за привличане на поне част от бизнеса, който държи и занапред да остане в ЕС и се готви да напусне Британия. Веднага след референдума имаше доста такива заявки от компании, работещи на Острова.
- Но защо да изберат България - бедна, корумпирана и бюрократична? Не е ли най-логично да "отскочат" в Ирландия, която е най-близо - географски, езиково, икономически, дори като манталитет?
- Зависи за какъв бизнес говорим. Ако е финансов, Ирландия е най-логичният избор. Но ако е производство, България все още дава най-добри данъци и най-евтина работна ръка. Особено ако говорим за производства, които са за износ, България има сериозни шансове.
- Ирландия също има сравнително ниски данъци...
- Но земята там е 10 пъти по-скъпа от нашата, цените са високи, скъпа е електроенергията.
- Това ли обяснява защо въпреки лошата слава на България като остров на корупцията и ненаказаната престъпност все пак има инвеститори, а някои дори се разрастват и правят втори и трети завод у нас? Като японската "Ядзаки" например?
- В икономиката е важно как се връща инвестицията. Ако се връща през продажба не на местния, а на външни пазари, България е много подходяща - инвеститорът няма много вземане-даване с държавата. Най-трудно е в началото, докато се сдобие с необходимите съгласия и разрешения.
- Тоест предприемачът слага на везните бюрокрацията и корупцията, но понякога предимствата на ниските разходи натежават?
- Загубите на ресурси при износителите са много по-малки, ако ги сравняваме с компании, работещи за местния пазар - като търговските вериги, електроразпределителните дружества, защото те са по-зависими от хрумванията на някакви лобита, от честите промени на правилата. Има случаи, в които под лобистки натиск парламентът приема набързо някакъв закон и ти убива бизнеса.
- Можете ли да посочите конкретни примери?
- Веднага се сещам за мой клиент, който имаше сериозни планове и реши да инвестира 30 млн. евро в производство на ток от биомаса. Но политиците изведнъж промениха цялата среда за неговия бизнес. В рамките на една седмица мина всичко - разглеждане в комисии, гласуване, указ на президента и обнародване в "Държавен вестник", и законът стана факт, при това със задна дата. Това се случи през март. Законодателите казаха, че който не е изградил централата си и няма акт 16 до 31 декември миналата година, не му се признава инвестицията и не му се признава правото на преференциални цени - независимо че ДКЕВР е дала година напред цените, за да могат фирмите да си направят съответните разчети и действия.
Пострадаха и търговските вериги. Нарочиха ги, че са големият "враг" на българските производители и на конкуренцията, промениха закона, КЗК ги подгони. Само че състезанието не е между търговец и производител. Веригите се конкурират много силно помежду си, а доставчиците се конкурират кой ще доставя на големите вериги.
Навремето имаше голяма съпротива срещу хипермаркетите, защото убивали бизнеса на малките квартални магазинчета. Всъщност се случи съвсем друго, и то в интерес на потребителите - конкуренцията си каза думата, изчезнаха основно мърлявите бакалии с ниско качество на стоките, а започнаха да се роят малки кокетни магазини с хубави стоки, специализирани в определени ниши - месо, вино, сирена, биопродукти и т.н. Ето как се пренареждат нещата. Който мисли и работи, успява да си намери ниша, в която да печели, а потребителите да са доволни - без държавата да се меси и регулира.
Законът за бързите кредити е друг лош пример. Без изобщо да разбират логиката на този бизнес, депутатите решиха да сложат "таван" на лихвите по тези кредити - уж да защитят потребителите. Компаниите за бързи кредити бързо намериха вратички и пак оскъпиха заемите, но не чрез лихвата, а с други "хватки". Тези заеми наистина са скъпи - защото са рискови.
Това приемане на регулации от днес за утре, без обсъждане, без експертност, претупано, е вредно за цялата бизнес среда.
Друг случай - за лекарствата и аптеките. Бяха измислили, че търговец на едро няма право да притежава търговец на дребно. Това е идеята аптеките да се "разредят", държавата да определи отстояния между тях. Значи всеки коптор два на два метра може да остане, ако наблизо няма друга аптека, а ако две хубави аптеки, които си имат клиенти, са "прекалено близко", едната трябва да се махне. Че това какво общо има с интереса на потребителите?! Това са абсурдни ограничения - и защото се заобикалят много лесно с подставени лица, и защото дават предимство на разни неефективни и некачествени бизнеси. Понякога те се диктуват от нечии лобита, а понякога са най-долнопробен популизъм - със закони да се създава бизнес и заетост на хора, които иначе не биха били конкурентни и не биха оцелели на пазара. Това е порочно и вредно.
- Наскоро бе приет нов Закон за обществените поръчки, а в момента се кове и нов закон за концесиите? Добри регулации ли създават според вас?
- Те са поредната илюстрация как се създават законите у нас, т.е. как не бива да се правят закони - или някой си поръчва, или трябва да се пренесе някаква европейска директива. Законът за обществените поръчки бе претупан, правилникът към него - също. Идеята на евродирективата е да има повече гъвкавост, повече участници и прозрачно състезание. Но пречупено през българската гледна точка, се получават повече възложители, по-малко контрол и никаква гаранция за конкуренция. Ако потърсите колко чужди компании са участвали в изпълнението на обществени поръчки в България, ще видите, че са изключително малко - пътищата и това е. По отношение на концесиите е същото - с изключение на "Софийска вода" и двете морски летища, където има чуждестранни участия, няма други знакови инвестиции в България.
- И защо е така?
- Защото в България има много висок политически риск. Ето ви още един конкретен пример. Българин, който живее в чужбина, реши да вдигне завод у нас заради по-ниските разходи. Направи го, но в момента, в който откри завода, получи обаждане, че трябва да прехвърли половината от него на политици. Човекът още на следващия ден затвори предприятието и изнесе цялото оборудване в държава, в която такъв рекет е невъзможен.
Ако видите бизнес сделките у нас през последните години, много от тях са от типа чуждестранен продавач - български купувач. Това е показателно. Много чужди инвеститори се изнесоха от България, защото не им харесват особеностите на бизнес климата - прекалено променлив и непредсказуем е. Държавата си пъха носа навсякъде, а ако се либерализира нещо, това много често е свързано с подаряването на публична собственост на близки до властта бизнес кръгове. В регистъра на концесиите са вписани над 700 държавни концесии, а едва ли има и 20 чуждестранни фирми концесионери. Сега се върви към либерализация на концесиите, но и тук, както и при обществените поръчки, освобождаването е най-вече в частта "възлагане", което означава и по-малко контрол и повече възлагане на тъмно.
За обществените поръчки съм обяснявал и преди къде е проблемът - има много възложители, които не са наясно с тази материя, а освен това възложителят прави всичко - провежда поръчката, разписва документите, разплаща, той през цялото време е в пряка връзка с изпълнителя и може да се "разбере" с него. Мисля, че за България ключът е организаторът на процедурата и възложителят да се разделят, да са различни лица, организаторът да е мощен, единен, независим държавен орган, който да действа независимо от възложителя.
- Така ли е в другите държави от ЕС?
- Не във всички. Но там, където не са разделени, има неща, които правят невъзможни злоупотребите. В западните държави има много ясно, желязно разделение между политическо и административно управление. Политиците не могат да се бъркат в обществените поръчки и в концесиите, администрацията се занимава с процедурите.
- Е, формално и в България е така?
- Да, но само формално. На запад влизаш в администрацията на 20 и няколко години и се пенсионираш като чиновник. А у нас всяка партия, като дойде на власт, прави чистка и си назначава своя администрация. Защото й трябват хора, които да изпълняват поръчки, не служители на обществото, а на партията и на свързани с нея бизнес кръгове. Това е много порочен български модел.
- Но нали срещу това бе приет Закон за държавния служител, за администрацията - за да няма политически чистки и за да може чиновниците да работят без политически натиск и да правят кариера, без непременно да са "синове и дъщери" на партията и на вожда?
- И законът се заобикаля, като се правят структурни промени, закриват се звена и се откриват нови, за да махнат чуждите и да назначат свои хора за началници. Администрацията навсякъде е пробита от политиците, които директно се занимават с назначения на чиновници. Докато в нормалните държави администрацията си има отделно ръководство, правят се истински конкурси.
