През последните дни министрите на енергетиката и на финансите заговориха за счетоводство и реални активи. Казаха ни да не се безпокоим за някакво лошо влияние върху бюджета от това, че НЕК е осъдена да плати на руска компания около 550 млн. евро заради АЕЦ "Белене". Това нямало да се отрази и на самата НЕК, защото на мястото на едни активи щели да се появят други - руска компания е произвела оборудване по наша поръчка, НЕК ще го плати и ще си го вземе. Нещо като обикновена покупко-продажба, осъществена с около 7-8 г. закъснение, след което в баланса на НЕК ще се появят реални активи. Това ни обясни министър Теменужка Петкова.

За съжаление опитът с КТБ ни прави подозрителни, когато се говори за счетоводство и активи. През есента на 2014 г. всички българи научиха,че



наличието на активи на хартия не значи винаги, че те са реални



Зависи от това дали можеш да ги продадеш на цената, на която си ги записал в своето счетоводство. Ако пазарът не потвърди цената, имаш загуби. Това е принцип, установен още от XIV век, когато един монах сътворява счетоводството. Този принцип казва следното: не трябва да има надценени активи и подценени пасиви, за да не бъдат измамени участниците в търговския оборот. За справка - вижте КТБ. Както е известно, активите на банката, която бе четвърта по големина в България, бяха обезценени с 4.2 млрд. лева. Това доведе до загуба, която "стопи "собствения капитал на КТБ и тя беше ликвидирана. Какво точно стана с обезценените активи, вероятно няма да разберем, както няма да разберем и защо обезценката е за четири милиарда, а не за два или за един.

В светлината на събитията около КТБ е логично да се запитаме реални ли са активите на НЕК по проекта "Белене"? Надявам се, че министър Петкова познава сключените договори между НЕК и "Атомстройекспорт" и наистина няма да има основания да вярва, че въпросното оборудване ще може да се продаде за същите пари, които НЕК трябва да плати на руснаците. Очаквам да са взети предвид и разходите, които може да възникнат за НЕК, ако забави плащането на присъдената сума, както и разходите, ако се наложи първо бързо да плати, а после да търси реализация на въпросното оборудване. Ако трябва да плати бързо, на НЕК няма да й лесно да намери кредит, макар и краткосрочен. При този вариант въпросният актив ще бъде записан в счетоводния баланс, но срещу пасив, представляващ дълг. Ако това състояние продължи, ще се наложи да се прави оценка на актива, което може да води до значителни загуби.

Ето защо е важно да се вземат мерки своевременно. Трябва да се направи пълен анализ на наличните дълготрайни активи в баланса на НЕК, както и на всички вземания и задължения с "Атомстройекспорт". В баланса на



НЕК вече има и други активи, свързани с "оня гьол",



както преди време се изрази за АЕЦ "Белене" премиерът. Ако "гьолът" е неизползваем, налага се НЕК да преоцени активите си и значително да увеличи загубите си още преди да се заеме със счетоводния израз на новата си придобивка, идваща от арбитражната развръзка на спора с руския си доставчик. Но нека не сме черногледи. Надяваме се сумата, която НЕК отчита към 31 декември 2015 г. като "незавършено строителство", да е с реална стойност.

Преди няколко дни по повод обвиненията на опозицията за спрени пари по програмата за селските райони за изтеклия период 2007-2014 г. зам.-министър на земеделието също заговори за счетоводство. Според неговото обяснение парите по програмите не са пряко свързани с работата на одитната фирма "Гран Торнтон", на която в края на миналата година бе възложено да провери плащания за 552 млн. евро. Ставало дума само за някакви "методологически различия", което нямало отношение към разходите по проверяваната програма. Тези оправдания не са полезни за никого от участниците в процеса на получаване и харчене на европейски пари. Не само при фонд "Земеделие", но и при Националния фонд, т.е. и при двете разплащателни агенции по еврофондовете, се забелязва подценяване на счетоводните правила и изисквания.

Странно звучи и казаното наскоро от бившия управляващ европейските фондове Зинаида Златанова. Тя твърди, че имало някакво разминаване с 1 млрд. лева при отчитане на програмите и реалния поток на пари. Ако има такова "разминаване", то вероятно е съществувало и през 2013 г., когато Златанова бе министър, а тя го забелязва чак сега, след 3 години?

Разнопосочните твърдения относно реалното състояние на държавните финанси и евентуалните рискове, свързани с НЕК, повдигат въпроса



как ще завърши бюджетната 2016 г.



Прогнозата е особено трудна за капиталовите разходи и за субсидиите за двете агенции, които разплащат европейски средства. В бюджета за тази година са предвидени капиталови разходи за общо 2.5 млрд., но за петте месеца реално са инвестирани само 100 млн. лева. Общо по консолидираната фискална програма са планирани 6 млрд. лева капиталови разходи, а за четирите месеца са отчетени само 500 млн. лева. Точно на това значително изоставане се дължи отчетеният излишък - 2.3 млрд. лв. по консолидираната програма и 900 млн. лева по държавния бюджет. При условие че до края на годината изоставането в капиталовите разходи се преодолее, можем да очакваме, че излишъците ще изчезнат. Спазването на "тавана" за бюджетния дефицит от 1.8 млрд. лева в голяма степен ще зависи от благоприятното развитие на случая "НЕК", от хипотетичните 600 млн. лева приходи от летищната концесия и от фактическата субсидия за Националния фонд и фонд "Земеделие".

Подценяването на счетоводството от години е слабост при управлението на бюджетните пари, особено при отчитането на фискалния резерв. Показателни са непрекъснатите спорове между управляващи и опозиция за това колко са парите в този резерв, къде са средствата от излишъците и от постъпленията от продадените облигации. Наложително е да се отделят средствата по т.нар. единна бюджетна сметка и от всички други. Към другите се отнасят средствата на Сребърния фонд, достигнали сумата от 2.6 млрд. лв., на Националния фонд (сумата там е неизвестна за широката публика) и други целеви средства. Всичко това сега се представя като фискален резерв. Поради тази особеност е трудно на основата на официалната информация, представяна ежемесечно от МФ, да се стигне до правилни изводи за частта "финансиране" в ежемесечните отчети за изпълнението на бюджета.

Неяснотите затрудняват и анализа на данните за държавния дълг. Това поражда противоречиво и неясно говорене особено от страна на опозицията. Често оценките, които различните рейтингови агенции, европейски и международни институции дават за България, се влияят от тези неясноти и "неточности" - в ущърб на страната.