На десетата година членство в ЕС имаме основание да се запитаме: "А влязохме ли в ЕС?" С какво се промени животът ни, че да се чувстваме повече европейци? Някои НПО-та, които се финансират със задгранични пари, сигурно са усетили разлика, но поне са достатъчно откровени да ни съобщят, че това не се отнася до нас.

Точно на 4 юли, националния празник на "най-старата съвременна демокрация" (САЩ), българският Център за изследване на демокрацията (ЦИД) свика в София 12-ия Обществено-политически форум за противодействие на корупцията, на който ни каза, че животът ни тече в услуга на клептокрацията, както по времето на Иван Костов, който започна присъединителните преговори с ЕС. Днес 24% от запитаните признават, че са били подложени на натиск от разни власти и административни органи да дават подкупи - почти колкото през 2001 г., когато 23% са се оплаквали от корупционен натиск. За 15 години - никакъв напредък. За сравнение, средният корупционен натиск в държавите от ЕС е 4%, а на Балканите е 28%. Пак за сравнение, България постигна през 2014 г. пик от 39%, какъвто не е измерван, откакто избра демокрацията. Вярно е, че тогава бе многоцарствие, защото се смениха три правителства (Орешарски, Близнашки, Борисов) и всяко завлече своето. Но стабилното високо равнище през последните три петилетки сочи, че българската демокрация не може без симбиоза с корупцията.

Това пък доказва, че корупцията в България е



не политически, а кланов феномен,



защото политическите цветове на управляващите се сменяха, а властващите кланове си оставаха. Кръвната връзка се оказа най-здравата спойка, както беше впрочем и при комунизма, в който така и не живяхме, защото зад идеите му за равенство бе изградено кастово общество, преминало по-късно на бегом в класово общество при демокрацията. В доклада на ЦИД, който определя процеса като "завладяване на държавата", се прави подобна констатация, но вместо за "управляваща каста", се говори за "политическа класа" като обобщаващо понятие: "Показателно е, че често политическите дебати са изпъстрени с обвинения, че дадена партия "завзема държавните институции", за да "консумира власт". Обстоятелството, че тези обвинения се считат за клишета, показва, че различните форми на политическата корупция, патронаж и завладяване на държавата са се превърнали в нормални практики на политическата класа".



Корупцията в България е като извънземните



- всички говорят за нея, но никой не я е виждал. Каквито и доклади да прочетете, няма да видите имена. За нея се говори с проценти, както се измерва с проценти вероятността за съществуване на извънземен разум. Тя се явява с най-неясен образ и пред органите, които по щат бдят за нейното разкриване и обезвреждане. Обяснението даде на форума в София президентът Росен Плевнелиев от висотата на привилегията да се върти в управленските среди достатъчно дълго: "Най-тежката степен на завладяване на държавата е установяването на частен контрол върху правоприлагащите и контролните институции в държавата. Съществуват множество доказателства, че корумпирането на служители на регулатори, правоприлагащи и контролни институции е един от основните методи на блокирането на разследвания и антикорупционните мерки". Тук е мястото да се запита: Като президентът знае за наличието на "множество доказателства", защо не ги огласи пред съда и обществото, за да се сложи край на това ненормално състояние на държавата, която оглавява? Не му ли се иска поне в края на мандата си да направи нещо, заради което да го помним с добро?

Очевидно не, защото знае правилата, които са го издигнали на поста и които ще регулират битието му по-нататък. Тези правила не са писани черно на бяло - за разлика от антикорупционното законодателство, което



постоянно се дописва и обогатява



Откакто България членува в ЕС и дава обяснения по Механизма за сътрудничество и проверка, редовно се измъква от опитите на Еврокомисията да я хване натясно с поредни законодателни и институционални промени. Такъв е смисълът и на новия Закон за съдебната власт, както и на антикорупционния закон, след чието приемане ще бъде създаден нов орган, който уж да бъде независим от прокуратурата. Текат люти препирни за всеки текст и за всяко пълномощие на страховития орган, а смисълът е просто да се печели време, за да не се промени нищо. За свидетели на раздвижването бяха викнати и експерти от Европа, които да наблюдават отблизо как работи прокуратурата и да разнищят няколко знакови дела, търкалящи се от години из съдилищата.

Безсмислието на тези упражнения от гледна точка на върховенството на закона не се забелязва от Брюксел, защото неговите механизми за наблюдение няма как да проникнат отвъд публичните органи и да видят клановите им зависимости. Не е невъзможно да се направи контролен орган, който да не зависи пряко от прокуратурата, но потопен в общата корупционна среда, той ще се превърне в паралелна структура, каквато беше и никому ненужният БорКор. Според статистика, изнесена на форума в София, при конвенционалната престъпност 30% от случаите завършват с ефективна присъда, а при корупцията до успешен край достигат под 1% от случаите. Това е учтивият начин на изследователите да кажат, че



присъдите за корупция клонят към нула



Единствено по-дребната административна корупция може да бъде наказана, сочат фактите според доклада на ЦИД, който е изчислил, че около 1.3 млн. българи са участвали в корупционни сделки през миналата година. Повечето случаи на даване на подкупи (по сведения на гражданите) са инициирани от държавните служители. През 2015 г. около 18% от бизнес организациите съобщават, че са им искани подкупи от държавни служители. Въпреки многобройните сигнали почти всички корупционни сделки в бизнес сектора остават неидентифицирани и ненаказани. "Липсата на санкции е сред основните фактори, които допринасят за вграждането на различни форми на корупция в бизнес средата. По отношение на шансовете корупцията в бизнес сектора да бъде идентифицирана и наказана, разликата между България и средното равнище в ЕС е значителна", коментира ЦИД.

Българите ще влязат в ЕС не когато достигнат средното жизнено равнище в съюза, а когато пуснат в действие наказателния си кодекс по отношение на корупцията на високо равнище. Тогава и жизненият им стандарт ще се повиши по естествени причини, защото бизнесът ще заработи по-смислено, а гражданите ще бъдат ограбвани по-малко. Една от формите на т.нар. завладяна държава е когато държавни служители влизат в ролята на членове на организирани престъпни групи, констатират изследователите и продължават: "В някои публични институции служители се държат като членове на организирана престъпна група, чиято цел е събиране на корупционна "рента" (от гражданите - бел. ред.)". Тъй като никой не преследва подобна престъпна практика, щом е широко разпространена, може да се заключи, че е покровителствана от властите на високо равнище. С други думи, те са поне съучастници, ако не и организатори на организираната престъпност.



Тук възниква най-неудобният въпрос,



към който ни води изследването. Щом на върха на държавата стоят лица, оплетени от зависимости в корупция и организирана престъпност, дават ли си сметка представителите на висшите институции в ЕС, че се прегръщат, потупват по раменете и целуват с хора от престъпния свят, срещу които уж се борят чрез своите критични доклади? Също така дават ли си сметка, че точно в техните ръце тикат милиардите евро, предназначени да хармонизират живота в България със средното равнище в ЕС?

Мнозина смятат, че за тази цел трябва да има европейска прокуратура, която поне да следи пътя на еврофондовете, защото който бърка в националната каса, не би имал задръжки и за европейската, докато не бъде плеснат през ръцете. Създаването на такъв орган обаче би отнело доста време, защото в повечето европейски държави националните прокуратури функционират ефикасно и без външна намеса, а освен това някои страни са твърде ревниви за суверенитета си. Остава да се надяваме, че Механизмът за сътрудничество и проверка ще прерасне в "засилено партньорство" на ЕС с България, при което европейската прокуратура ще бъде задействана пилотно най-напред за нея.